POLITICO: България става 21-ия член на еврозоната на 1 януари 2026 г.

ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото още на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока.

След години на чакане, няколко високопоставени служители заявиха пред POLITICO, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат своята благословия в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.

Присъединяването на България към еврозоната ще помогнало на страната да засили търговията с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието си в Брюксел, пише изанието.

„Присъединяването към еврозоната само ще засили суверенитета на България. Ние ще участваме в процеса на вземане на решения на ЕЦБ“, каза пред POLITICO Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер.

Медията припомня, че в продължение на десетилетия левът беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата върху решенията по паричната политика на ЕЦБ, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., управителят на БНБ ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Въпреки това, тъй като ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1 процент от брутния му вътрешен продукт, влиянието му върху Съвета ще бъде ограничено.

Критиците обаче предупреждават, че ходът не е без рискове. Приемането на единната валута би могло например да предизвика поне еднократно покачване на цените – което би засегнало особено по-бедните домакинства в селските райони.

В средносрочен план ниските вътрешни цени също са склонни да се приспособяват към по-високите европейски норми благодарение на засилената търговия в рамките на блока. Това е модел, наблюдаван в наскоро приетите страни като Словакия, Естония и Литва, всички от които първоначално са преживели покачване на инфлацията.

Най-силни са опасенията, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.

„Гласоподавателите в селските райони са скептични не защото са евроскептици, а поради опасения от повишаване на разходите за живот“, обяснява Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.

В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шок в цялата страна, след като по-рано този месец обяви, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.

Това обаче е малко вероятно да бъде разрешено от Конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.

Съобщението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.

„Няма смисъл, във време, когато нацията би трябвало да е уверена, че въвеждането на еврото само ще е от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и им внушава страх“, заяви българският премиер Росен Желязков във вторник.