"Популизъм срещу парламентаризъм" – защо Киселова не допусна Радев до трибуната

Референдум във връзка с еврото, иницииран от президента Румен Радев, няма да има. Решението на председателя на Народното събрание (НС) Наталия Киселова беше еднозначно. Тя не допусна президентското искане за разглеждане в парламента и директно го върна на "Дондуков" 2.

Тази позиция на Киселова съдържа в себе си увереност и решителност и това е напълно обяснимо, защото председателят на НС може да намери абсолютно навсякъде аргументи за това, което направи.

Аргументи има дори в поведението на Румен Радев. Самият той изразяваше позиция, че въпросът за еврото не може да се реши с референдум. Опита се да го обясни на "Възраждане", когато тази антисистемна формация настояваше за провеждане на общонародно допитване с откровената цел да възпрепятства влизането ни в еврозоната.

Аргументи има и в решението на Конституционния съд (КС), според което провеждането на подобен референдум би било противоконституционно. След като Радев повдигна въпроса за общонародно допитване 40 преподаватели по юридически науки от 4 университета заявиха, че президентското предложение е в разрез с Конституцията и реализирането му е недопустимо.

Става дума за учени и изследователи от СУ "Св. Климент Охридски, ПУ "Паисий Хилендарски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и НБУ. Толкова разнообразни източници на аргументи в полза на една позиция много рядко могат да се състоят, при това едновременно и безусловно. Това дава възможност на Киселова без проблем да обясни решението си пред всяка една публика и във всяка една среда.

Тя може да направи това в парламента ако се наложи, тъй като от "Възраждане" искат нейната оставка като председател на законодателния орган. Може да го направи и в телевизионно студио дори и ако там бъде подложена на кръстосан журналистически огън. Може да го направи и по време на срещи със симпатизанти и избиратели.

Затруднен в такава ситуация по-скоро би бил Румен Радев, защото ще трябва да обясни на хората по какви причини толкова рязко е сменил позицията си по въпрос, който сам по себе си не се е променил.

Всъщност единствената промяна, настъпила с времето е, че сега страната ни е изпълнила всички критерии и е готова за еврото.

Това обаче изразява положителен процес, защото изпълнението на тези критерии е свързано с гарантиране на финансова и икономическа стабилност. Излиза така, че процесът се е развил позитивно, а позицията на Радев - точно в обратна посока. От позитивна устойчивост тя е преминала в негативна трансформация.

Сега Киселова, изразявайки позиция като председател на Народното събрание, де факто гарантира адекватното отношение на суверена към развитието на процеса по въвеждане на еврото у нас.

Народното събрание е институцията, в която е въплътена волята на суверена. Тя е център на политическата ни система и се формира чрез избори, на които право на глас имат всички пълнолетни български граждани (без тези под запрещение).

Точно в Народното събрание са представени всички значими нагласи в обществото. В него най-ясно личи мнозинството.

Заиграването тук с ниската избирателна активност не работи. Всеки пълнолетен гражданин, който е искал да участва във формирането на законодателния орган е могъл да го направи без проблеми и затруднения.

Позицията на Наталия Киселова е позиция в полза на парламентарния характер на държавата. Тя съществено надхвърля конкретния въпрос за провеждане на референдум за еврото и осигурява стабилност на публичните институции в страната и най-вече на Народното събрание като център на политическата система в България.

Мотивите, с които Радев пристъпи към предложението си за референдум всъщност оспорват способността на парламента (и на подкрепеното от мнозинството правителство) да вземат легитимно решение относно влизането ни в еврозоната. Там става дума за институции с критично ниска легитимност и за демократи, които се противопоставят на демокрацията.

Всичко това говори за опит да се изолира Народното събрание от участие във вземането на ключово и стратегическо за страната ни решение. Това би означавало заобикаляне на парламента в парламентарна република.

Ето защо позицията на Наталия Киселова спира опита решението да бъде извадено от контекста на парламентарния модел, т.е. да бъде деинституционализирано и оставено изцяло на произвола на популизма.

Ако Радев се ориентира трайно към създаване на свой партиен проект, то той ще може да разчита единствено на популисткия спектър в политическата среда в България. Става дума за електорат, който към настоящия момент гласува за "Възраждане", "Величие", МЕЧ и в известна степен за "Има такъв народ" (ИТН).

Рязката смяна на позиция без обясними причини по принцип е характерна за популистите. Когато обаче Радев напусне президентската институция през януари 2027 г. вече ще е изминала една година от влизането на страната в еврозоната. Една година е време, през което хората ще свикнат с използването на общата европейска валута и нейното въвеждане ще е престанало да е тема и за обществото, и за политическата класа.

Ако настоящият президент реши сега да излезе на политическия терен и да оглави недоволните, тези които смятат, че ако няма референдум няма демокрация, той би имал много повече шанс отколкото през 2027 г.

И със сигурност ще постигне резултати, краткосрочни, но все пак резултати. Радев не е дал никакъв знак, че би излязъл от президентството още сега, но пък знае ли човек?! Той не даде знак и за предложението си за референдум за еврото.

Ситуацията, която Румен Радев създаде може да се окаже шанс за БСП.

Отделен въпрос е дали ръководството на социалистите би разпознало и би опитало да реализира шанса. Ако от БСП продължат устойчиво да работят за задълбочаване на евроинтеграцията на сраната, те биха променили значително своя облик.

Така ще могат да пробват да се трансформират в нормална европейска социалдемокрация каквито са социалдемокрациите в Германия, Испания, Португалия и пр. Това са формации със силно изразен проевропейски курс, ясна позиция относно международната сигурност и непоносимост към авторитарни режими, автократи и агресори.

Социалистите бяха поели по този път преди избирането на Корнелия Нинова за техен председател. Тя обаче спря развитието на партията и я превърна в закостеняла и ретроградна структура.

Загубено е прекалено много време и сега ако все пак левите тръгнат да се променят, те трябва да потърсят обновяване на своя електорат сред трайно негласуващите българи. Ако промяната не се получи това може да доведе до изчезването на БСП. Рискът е голям и точно затова не е сигурно дали социалистите биха се решили на такъв ход.

С приемането на еврото България ще възстанови своя финансов суверенитет. В момента поради валутния борд страната ни няма такъв. Като член на еврозоната България ще участва пълноценно във формирането на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Сега страната следва тази политика без да има възможност да участва в нейното изграждане. Така че провеждането на референдум за въпроса за еврото (ако беше допуснатo) можеше да се окаже не израз на суверенитет, а точно обратното - антисуверенно действие.

По същество позицията на Наталия Киселова осигурява спазването на Конституцията, спазването на международен договор, ратифициран от Народното събрание, задълбочаването на евроинтеграцията ни и укрепването на суверенитета ни.

Всичко това е от голяма полза за политическата и икономическата стабилност у нас и гаранция, че страната ни продължава да се развива съобразно европейските норми и стандарти.

Евгени Кръстев