Върховен административен съд остави без разглеждане жалбата срещу Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и искането за спиране на изпълнението ѝ.
След дадени указания на съда, адвокати при Софийската адвокатска колегия, в качеството на жалбоподатели уточняват предмета на оспорване, а именно нищожността на Наредбата, поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен - чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Настоящият съдебен състав приема, че така внесените искания не могат да бъдат предмет на оспорване. Наредбата няма характер на самостоятелен подзаконов нормативен акт. Тя е оспорена към момент, в който внесените в нея изменения и допълнения са влезли в сила. Всеки нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт, независимо от мястото му в йерархията на нормативните актове, обслужва действащия нормативен акт и има вторичен характер, поради което след влизането му в сила става част от нормативния акт.
Допълнителен аргумент за недопустимост на оспорването е и фактът, че внесените промени в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не водят до отмяна на разпоредбите, уреждащи съответните обществените отношения. Те продължават да действат, тъй като не са предмет на оспорването и не са отменени.
В подадената уточняваща молба на жалбоподателите не са посочени изрично преходните и допълнителните разпоредби на наредбата като предмет на оспорване, които по правило запазват своето самостоятелно значение.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок.