Повече от половината българи подкрепят обучението по религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците. Данните представи социологът Димитър Ганев от социологическа агенция "Тренд" по време на кръгла маса на тема Добродетели и религия в образователната система - възпитание и ценности.

Мнозинството от българите (57%) одобрява въвеждането на предмет по религия като част от редовната учебна програма в училищата. Малко над една четвърт (26%) са по-скоро или категорично против. Одобрението е по-ниско от средното сред най-младите и по-високо сред хората над 70 г. Идеята предметът да бъде съобразен с вярата на учениците (например православните да изучават православие, католиците - католицизъм, а мюсюлманите - ислям) се възприема по-нюансирано - 44% в някаква степен я подкрепят, докато 38% са против.

6 от 10 души са на мнение, че обучението по религия може да допринесе за изграждането на морални ценности у учениците. Това посочват по-често от средното жените и респондентите над 60 г. Близо една четвърт (23%) са на противоположна позиция, като това е най-силно изразено сред хората под 30-годишна възраст.

Изказвания направиха и народни представители, които присъстваха на кръглата масата. Председателят на Комисията по образование в Народното събрание Андрей Чорбанов заяви, че подкрепя идеята на МОН да има предмет в училищата под общото наименование "Добродетели и религия". Според него добродетели се формират на различни места. Семейството е най-важният фактор, но при сегашната девалвация на семейните ценности става все по-трудно тяхното възпитание в добро и в религия, добави народният представител.

Образованието и училището са второто място, което формира добродетелите и ценности. Третото място е храмът. Трябва да се намери връзка между семейството, образованието, училището и храмът за възпитаване на добродетели и религия сред децата. Въвеждането на един такъв предмет ще засили интереса към религиите и много деца ще намерят пътя към християнските добродетели, коментира Чорбанов.

"Много е важно децата да знаят, че Великден не са само шарени яйца и козунак", отбеляза Чорбанов.

Народният представител от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова призова в дискусията да не се правят политически изказвания на консерватори и либерали относно обучението по религия в училищата. "Аз идвам тук като майка на три деца и представител на Комисията по образование и наука. Тук ще говоря като човек, който е напълно наясно, че изучаването на християнството е задължително за всички, за да се знае на какво стъпва философията в западната цивилизацията и историческото наследство. Аз подкрепям изцяло светското образование", категорична бе Белобрадова. Тя подкрепя идеята на МОН да няма задължителни часове по религия, а да се възпитават добродетелите сред децата в добро.

Белобрадова заяви, че ѝ липсват добродетели като трудолюбие, свобода, родолюбие. Трябва да се поговори и обсъди как добродетелите ще стигнат до децата, коментира тя. Ако семейството не изповядва добродетелите на МОН, как ще подкрепим семейството. Ако учителите не изповядват в сърцата си, заедно с родителите следването на добродетелите, как ще научим децата на хартия кои добродетели да следват, запита тя.

"Как ще осигурим всички членове на обществото да вярват, да преживяват в всяко свое дело добродетелите и да дават пример на децата", подчерта Елисавета Белобрадова.

Бившият премиер и настоящ съпредседател на ПП-ДБ акад. Николай Денков също взе думата. От обявяването на идеята до изказването на министъра днес има доста голяма еволюция - за това как трябва да се сглоби, представи и подготви една програма по религия, която да е полезна в обществото. Религията се изучава, тя присъства в образователната система както като избираем предмет, така и с петте духовни училища. Всичко това показва, че има добро сътрудничество със съответните духовни институции, но това, което е важно да се погледне във варианта, който бе предложен, каза Денков.

Той вижда четири проблема - работата в смесените райони, които са доста специфични за България, как представите от Стария завет ще бъдат съчетани за малки деца с научните обяснения и постижения, религията изиграва важна роля за оформянето на цивилизациите, но в същото време има сблъсъци в религиите и да се види как еволюцията на обществените отношения ще бъде отразена.

Конституционният съдия проф. Атанас Семов също обяви, че подкрепя МОН за часовете по религия в училищата. Полезно би било как начинанието на МОН да бъде направено максимално добре, така че да допринесе за отглеждането на поколения, носещи ясно в душата си изконната българска ценностна система, подчерта проф. Семов.

news.bg