ДПС-ДПС се оттегля, но правителството остава

ДПС-ДПС прекратява подкрепата си за правителството на Росен Желязков. Това обаче не означава, че се очертава нова политическа ситуация в страната, защото поне на този етап кабинетът не е застрашен.

За да бъде свалено правителството, е необходимо срещу него да гласуват 121 народни представители. Такава хипотеза в момента е много малко вероятна, включително и с мандатите на ДПС-ДПС.

Решението на хората на Доган следва да се разглежда най-вече в контекста на напрежението между тях и формацията на Делян Пеевски. Така обаче Пеевски получава дори повече шансове да разшири ролята на своята партия както в парламента, така и пред правителството.

Сега той вече може дори открито да поставя искания и да изразява претенции към правителствените политики.

Пеевски е по-гъвкав от Доган и разполага с по-големи ресурси. Способен е в по-голяма степен да формира и отстоява позиции. Ако ДПС-ДПС изпаднат в ситуация, в която просто застават на обратната позиция на Пеевски, то това е най-сигурния път към обезличаването.

По-логичното решение на Доган би било оставане в парламентарното мнозинство и продължаване на преследването на целите, с които ДПС-ДПС се включиха там при неговото формиране. Сега формацията на Доган е извън управлението, но и трудно ще си намери място сред опозицията, което я поставя във висящо положение.

Иначе антисистемните формации в 51-то Народно събрание изглежда са пристрастени към внасянето на вотове на недоверие срещу правителството на Росен Желязков.

Броени дни след като МЕЧ, "Величие" и "Възраждане" атакуваха кабинета по въпросите на външната политика, те решиха, че могат да направят същото, като този път проблемът е корупцията. Отново ще се мине през същата процедура - дебат по темата на вота и гласуване на следващия ден.

Трите партии вносителки дори обявиха, че ще внасят по един вот на недоверие на всеки две седмици.

По принцип вотът е парламентарен инструмент. Отговорното му използване обаче би било свързано с повлияване и корекция на някои от аспектите на правителствените политики. Поне така би го използвала опозиция, която има изградено и последователно отношение към парламентаризма.

Или казано с други думи, такова би било поведението на една системна опозиция, която има идея за управлението на страната и на тази основа се опитва да промени и подобри част от управленските решения на изпълнителната власт. Внасянето на вотове на недоверие пък с общи и непрецизирани теми ясно показва, че вносителите са неспособни да използват този парламентарен инструмент по конструктивен начин или пък не желаят да го правят.

Това потвърждава антисистемния характер на трите формации (МЕЧ, "Величие" и "Възраждане"). Те не само, че се противопоставят на трайно изградените консенсуси в българското общество и българската политическа класа, но и показват склонност към използването на инструментите на парламентаризма срещу самия парламентаризъм.

Непрекъснатото внасяне на вотове на недоверие разстройва функционирането на парламента и дебалансира работата на депутатите. Такъв тип действие, от страна на парламентарно представени формации, е откровено насочено срещу самата парламентарна система. Кабинетът не е застрашен, той оцелява без проблем. Парламентарното мнозинство (макар и вече без ДПС-ДПС) го подкрепя, подкрепя го и по-голямата част от системната опозиция. Или най-малко не е срещу него.

Парламентът обаче работи трудно. Поне половината от парламентарното време отива за дебати и гласуване на внесените вотове на недоверие.

Така се ограничава възможността на депутатите да работят по същностните теми от дневния ред на държавата и обществото. Важни закони не могат да се приемат навреме, транспонирането на европейски директиви също се бави и всичко това има негативен ефект върху държавата. Качественото законодателство е в основата на доброто управление и цялостното функциониране на институционалната уредба на страната.

Ако по време на непрекъснатите предсрочни парламентарни избори основната опасност пред страната ни беше свързана с липсата на функциониращ парламент (особено преди конституционните промени, свързани с института на служебното правителство), то сега сериозна заплаха може да произтече от блокирането отвътре на парламентарната институция.

Опити за блокиране е имало и в предишни мандати на Народното събрание. И тогава от антисистемни и полусистемни формации, но не чрез процедурни злоупотреби, а посредством далеч по-слабо рафиниран подход - прекъсване на кабели, заглушаване на микрофони и възпрепятстване на достъпа до парламентарната трибуна. Сегашният подход обаче е по-проблемен, защото противодействието срещу него е по-трудно, а и периодът, в който се намира страната ни от гледна точка на влизането в еврозоната, е далеч по-решаващ.

И този вот, както предишния (за външната политика), има като основна цел да възпрепятства пътя на България към еврозоната.

Очевидно МЕЧ, "Величие" и "Възраждане" разглеждат влизането ни в еврозоната като част от външната политика на страната. И освен това вероятно са смятали, че могат да повлияят на ИТН и БСП, които поне до неотдавна имаха различни схващания за външната политика в сравнение с тези на ГЕРБ и на ПП-ДБ (системната опозиция).

В момента обаче формацията на Слави Трифонов и социалистите са доста сдържани по външнополитическата тематика. А що се отнася до еврото, новият председател на БСП и настоящ вицепремиер Атанас Зафиров заяви, че неговото приемане е стратегическа цел на сегашния кабинет. Така опитът да се попречи на влизането ни в еврозоната, чрез разрушаване на властовата структура вътре в страната, пропадна.

Сега вотът на недоверие е за корупция, което пак изразява стремежът на МЕЧ, "Величие" и "Възраждане" за възпрепятстване на влизането ни в еврозоната, но по различен начин. Този път антисистемната опозиция се опитва да даде знак към европейските ни съюзници, че в България има твърде много корупция, за да бъде допусната в еврозоната.

Освен това темата за корупцията е най-благодатна за развитие на популизъм. Тя е изключително удобна за използване от антисистемни формации и от такива, които няма какво да предложат за подобряване на публичното управление. Винаги щом се заговори за корупция, това върви с примери и обвинения, но така и не се появяват идеи какво да се направи, за да се намери решение на проблема.

И сега няма да е по-различно. Антисистемните ще критикуват системните и ще твърдят, че ако те са на власт корупция няма да има. Твърдение, което няма и не може да има нищо общо с реалността.

ПП-ДБ най-вероятно ще последват същия тип поведение, което имаха и при предишния вот. Те очевидно не желаят директно да гласуват за правителство, доминирано от ГЕРБ, но също така не биха допуснали страната да остане без редовно управление в един толкова решаващ момент.

Най-вероятно и този път ПП-ДБ няма да участват в гласуването на внесения вот, но такова решение в настоящата ситуация по-скоро би било израз на подкрепа към кабинета. Те вече имат изработен подход за тези случаи, който просто могат да възпроизвеждат и така да пазят едновременно и партийния, и националния интерес.

Много вероятно е все пак при този вот ПП-ДБ да попаднат под словесните атаки на вносителите. Тази формация най-много е критикувала предишни управления на ГЕРБ по линия на корупцията, а сега няма да подкрепи вот на недоверие точно за корупция. Това неминуемо ще бъде изтъкнато от МЕЧ, "Величие" и "Възраждане".

Още преди дебата по предходния вот Кирил Петков и Николай Денков заявиха, че ще внесат свой вот на недоверие след като страната ни получи конвергентния доклад. Очаква се това да стане към края на юни или началото на юли. Най-вероятно и сега те ще отговорят по този начин на почти сигурната антисистемна атака. Това по всяка вероятност ще е и най-интересния тактически въпрос в рамките на настоящия вот.

Иначе след получаването на доклада в страната може и да се оформи нова политическа ситуация.

Стабилността обаче е добре да се запази поне още около година, за да може еврото да бъде въведено в началото на 2026 г. и хората спокойно да свикнат с използването му в своето ежедневие.

news.bg