Бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц заяви в интервю за обществената телевизия ARD, че новото федерално правителство ще се стреми да ограничи броя на бежанците, търсещи убежище до не повече от 100 000 души годишно. Според него капацитетът на страната е достигнал пределите си.
"Натоварването на нашите градове, селища, училища, болници и инфраструктура достигна критична точка", посочи Мерц и подчерта, че ограниченията са "необходимост, а не политически избор".
Мерц потвърди ангажимента си да преустанови събирането на семейства на бежанци и да предприеме масови депортации, в съответствие с договореното в коалиционното споразумение между неговия блок ХДС/ХСС и Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Той обяви още, че ще бъдат въведени механизми за връщане на мигранти още на границата, като допълни, че вече е започната координация със съседните държави.
Според официални данни, през 2024 г. Германия е регистрирала почти 230 000 молби за убежище, което е с около 100 000 по-малко от предходната година, но все още двойно над целта, посочена от бъдещия канцлер.
Политиката на Ангела Меркел през 2015 г., когато тя реши да отвори границите на Германия за над 1 милион бежанци - основно от Сирия, Афганистан и Ирак - беше определяна като "смела и хуманна", но също така и дълбоко разделяща обществото. Докато мнозина приветстваха този ход като пример за европейска солидарност, други го разкритикуваха като начало на криза с интеграцията, културно напрежение и възход на крайнодесни сили в Германия и в цяла Европа.
На европейско ниво политиката на "отворени врати" доведе до поредица от вътрешни спорове в ЕС относно разпределението на мигрантите и отговорността между страните членки. Тя засили популистките и евроскептичните движения в Централна Европа, особено в Унгария и Полша, и доведе до дълбока поляризация, която и до днес пречи на постигането на единна миграционна политика в рамките на Европейския съюз.