Възможността Борисов да се кандидатира за президент е била на дневен ред неведнъж през годините. Сега обаче тя изглежда вероятна по една основна причина: това е добър шанс за Борисов да се освободи от опеката на Пеевски.
В България започва подготовка за президентските избори - година и половина преди те да се състоят. На пръв поглед това изглежда неадекватно, когато не е сигурно дали правителството ще изкара и половин година живот, гарантиран единствено от доклада за еврозоната и заплашван от нескритата ревност на лидера на партията мандатоносител към собствения си премиер. Политическото време обаче се рамкира от изборни отсечки и когато парламентарните избори напоследък са все извънредни, то местните и президентските остават единствено предвидими с фиксираните си дати. Най-близките на хоризонта редовни избори са президентските в края на октомври-началото на ноември 2026 г., на които Румен Радев няма право да се яви за трети път. И тъкмо затова ориентацията на политическите сили към тях може още отсега да послужи за политически кокили в блатото на политическата нестабилност.
Лидерът на коалиционния партньор на ГЕРБ Румен Христов, председател на СДС, лансира евентуалната кандидатура на Бойко Борисов за президент от ГЕРБ-СДС. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък предложи кандидатът на демократичната общност, базирана върху ДСБ, "Да, България" и "Продължаваме промяната", да бъде излъчен чрез предварителни избори - както през 1996 г. с издигането на Петър Стоянов от тогавашното СДС, който надделя над Желю Желев.
Какъв е залогът на двете първи политически сили още отсега да трасират пътека към президентските избори? На първо място, той е вътрешнопартиен (или вътрешно-коалиционен), на второ - с хоризонт за осигуряване на управленско партньорство, защото политическата криза в последните години преминава във валенциите от свенлива коалиция (сглобка), през неуспешни преговори за коалиция, до управляващи и опозиция. И на трето, това е средство за електорална мобилизация във време, в което политическата стагнация отблъсква електоралните периферии на партиите, а ядрата губят мускулна форма.
Борисов на "Дондуков" 2 е шанс да се освободи от Пеевски
Перспективата лидерът на ГЕРБ да се кандидатира за президент е изваждана на дневен ред неведнъж през последните години и винаги е била отричана, с едно наум, от самия Борисов. Сега обаче тя изглежда по-вероятна по една основна причина: това е добър шанс за Борисов да се освободи от опеката на Делян Пеевски.
Президентът не е зависим от никого не просто защото е по-недосегаем от редови депутат, а защото в ръцете си има по-малко реална власт, която по принуда да може да бъде поставена под чужда воля. Най-сетне, в президентската къща и с президентския ореол един дългогодишен политик е много по-защитен заради миналото си, дори и да не разполага с доверен главен прокурор.
ГЕРБ без Борисов - шанс за коалиция с ПП-ДБ
Перспективата Борисов да стане президент, от една страна, може да мобилизира максимално електоралния потенциал на ГЕРБ. От друга, отваря въпроса какво е ГЕРБ без него. На първо време партията и нейните избиратели ще се възприемат отново като "Бойковата партия", с лидер, изкачил се на най-високото място. Но много скоро след това тя ще престане да бъде лидерска партия от досегашния си вид, най-малкото новият ѝ лидер ще стои дълго в сянката на предишния.
Това обаче отваря широка врата за коалиране на тази партия, която в последните години печелеше избори, но или не можеше изобщо да управлява, или участваше в (сглобката), или оглавяваше нестабилно управление (като сегашното). Без Бойко Борисов да ѝ е лидер, шансът на ГЕРБ да управлява заедно с ПП-ДБ и без Пеевски нараства многократно.
Преимуществата на единната кандидатура около ПП-ДБ
Предварителните избори, наричани още първични или вътрешни в самоописващата се като "демократична общност", отварят няколко политически валенции. Едната е, че действията в следващата година и половина на обсъждане, подготовка и номиниране на единен кандидат ще играят ролята на електорален стимулант за едно замръзнало в електоралните си проценти основно политическо представителство на тази общност в лицето на ПП-ДБ, което е два пъти по-малко от първенеца ГЕРБ. Второ, единната кандидатура ще може да привлече и по-малки формации от този спектър, които да партнират на ПП-ДБ занапред и в управлението на национално и местно ниво. Трето, единната кандидатура ще осигурява актуалната спойка на все по-конфедериращата се ПП-ДБ и дори ако на евентуални предсрочни парламентарни избори преди президентския вот двете ѝ съставки решат да се явят поотделно, да останат скрепени заедно като партньори с "персоналната уния" на общ кандидат за държавен глава. Не на последно място, това ще тушира до някаква степен и лидерския многобой в коалицията, защото до президентския вот в късната есен на следващата година ще има излъчен надлидер, който макар да няма оперативни функции, ще има статута на пръв над равни, чийто авторитет всички трябва да пазят и укрепват.
Същественият въпрос обаче е как ще се реализират тези заявки и политически игри в сегашното дълго политическо - не само вътрешно-политическо, но и глобално-политическо - време от година и половина. Ще остане ли и колко дълго управлението, ще има ли тежки международни сътресения, кога и как технически ПП-ДБ и партньори ще организират първични избори, дали Борисов няма да чака до последно, за да обяви дали ще се кандидатира, Костадин Костадинов или някой друг ще е кандидатът на проруския сектор, кого ще подкрепи Румен Радев и дали самият той няма да слезе на политическия терен, преди да му изтече мандатът.
Ако Борисов загуби - пенсия. Ако ПП-ДБ са трети и надолу - преформатиране.
Ако догодина наесен сред кандидатите за президент са Бойко Борисов и единна кандидатура на демократичната общност, най-големите рискове за двете страни са изчислими отсега. Ако Борисов загуби вота, това почти сигурно означава политическа пенсия, с евентуална утешителна награда "почетен председател на ГЕРБ". Пред ГЕРБ ще се изправи предизвикателството да брани позицията си на първа политическа сила по нов начин, евентуално като много по-различна партия от тази, която познаваме от 20 години.
Провал за демократичната общност ще бъде не само загубата, а всеки резултат след второто място. Всеки резултат след втория (недостигане до балотаж) най-вероятно ще доведе до нови опити за преформатиране на това политическо пространство, ако то се е оказало неспособно за две десетилетия да утвърди свое устойчиво първостепенно политическо представителство.
--700.jpg)
