18 години Комисия по досиетата: Четвъртият опит за разкриване на агентите на ДС устоява на всички атака

Изборът й става възможен в резултат на приетия с пълен политически консенсус нов Закон за досиетата през декември 2006 г. след силен обществен натиск

Христо Христов, desebg.com

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание избира състав на Комисията по досиетата. Вече се навършват 18 години от този важен за демократизирането на страната процес.

Това бе четвъртият успешен опит, след като предишните три бяха провалени от задкулисието на ДС. Преди това през 1990 г. 7-то Велико Народно събрание избира Комисията „Тамбуев“ за разкриване на досиетата на депутатите, но тя е закрита през 1991 г. след скандал и без да огласи имената на агентите.

През 1997 г. по времето на управлението на СДС е избрана Комисията по досиетата „Бонев“, която излиза с едно решение за разкриването на 23 агенти на ДС, повечето, от които са от БПС.

През 2001 г. пак по време на управлението на СДС е избрана нова Комисията с председател депутата Методи Андреев. През пролетта на 2002 г. обаче с гласовете на НДСВ, БСП и ДПС е отменен закона за досиетата, а с това представа да функционира и Комисията „Андреев“.

Изборът на нова Комисията по досиетата преди 18 години става в резултат на приетия с пълен политически консенсус нов Закон за досиетата през декември 2006 г. след силен обществен натиск.

Тогава парламентарните политически партии, включително и БСП, се обединяват около общественото настояване за прозрачност по отношение на зависимостите от комунистическо минало и да се знае кой кой е в държавата през годините на прехода от тоталитарно управление към демокрация.

Решението на 40-то Народно събрание от 5 април 2007 г. с избрания състав на Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов | Архив на desebg.com.

До приемането на нов закон за досиетата се стига след като същата година тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков (БСП) предизвика скандал с незаконно отваряне на определени досиета на журналисти в условията на липсващо за това законодателство.

На 5 април 2007 г. 40-то Народно събрание, в което управляващо мнозинство има тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ), избира 9-членна Комисия по досиета с председател депутатът от същия парламент Евтим Костадинов (БСП).

Комисията започва дейността си при нулево обществено доверие и материална база, но бързо опровергава и най-големите песимисти.

Още с второто си решение тя обявява принадлежността към Държавна сигурност на тогавашния президент Георги Първанов (БСП), нещо което предходните две комисии по досиетата на по време на управлението на СДС не успява да направи по една или друга причина.

След като кабинетът Станишев бави повече от една година сграден фонд през 2009 г. Комисията „Костадинов“ започва да изгражда нов Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служби на мястото на две полуразрушени казармени сгради в покрайнините на гр. Банкя.
Централизираният архив е откри официално в началото на 2011 г. и в него днес се съхраняват близо 15 км архивни документи на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Той е едно от най-модерните архивохранилища в страните от Източна Европа.

През 2012 г. тогавашното 41-во Народно събрание гласува нов 5-годишен мандат на Комисията по досиетата, като Евтим Костадинов получава сериозно политическо доверие. Новият 9-членен състав е приет с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция и ДПС.

Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов функционира и към момента (с намален по различни причини 6-членен състав), тъй като след 2017 г. парламентът не успява да избере нов състав, а по закона за досиетата сегашният състав функционира до избор на нов такъв.

За изминалите 18 години Комисията по досиетата стори, това, което предходните три комисии не успяха сторят, а именно да разкрие сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в държавата и обществото от 10 ноември 1989 г. досега, както и да осигури широк достъп до архивите на Държавна сигурност.

За Целия период от съществуването си Комисията успя да разкрие над 18 000 щатни и нещатни сътрудници и допринесе значително за осветяването на тайните мрежи и зависимости на задкулисието на ДС през прехода.

Комисията „Костадинов“ извърши и огромна дейност по популяризирането на документите на ДС и разузнавателните служби на БНА, като издаде над 60 фототипни сборници с архивни материали.

Днес Комисията по досиетата е уважаван член на Европейската мрежа на институциите, натоварени с опазване на тоталитарното архивно наследство на тайните комунистически служби

Независимият държавен орган успя и да устои на всички атаки срещу нея и закона за досиетата, които през годините надхвърлят една дузина.