България пак тества Брюксел с квоти за български стоки. Кой забрави, че ЕК вече ни повдига санкции?

Държавата ще "бръкне" надълбоко в пазарната икономика и ще диктува минималните и максималните надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги. Тепърва ще се фиксират надценки от 10 и до 20 на сто за 22 продукта. Това се разбра от заявка за законопроект на аграрното ведомство в понеделник. Наред с това сегашното правителство с мандат на ГЕРБ ще се опита да направи римейк на задължителните квоти за български продукти в търговските вериги, пише Mediapool.

Начинание, което проигра третото правителство на Бойко Борисов, докара наказателни процедури от Брюксел и накрая безславно се провали.

10, 20, 30% - процентът на надценките се мени почти всяка седмица

В последния месец идеите каква да е регулираната надценка на държавата над пазара за храни от първа необходимост се мени буквално всяка седмица. И това е факт не само в законопроектите, предлагани от различни политически партии, но и от изпълнителната власт, в лицето на ресорното министерство на земеделието.

Ако върнем лентата точно месец назад, то аграрният министър Георги Тахов съобщи, че иска надценката за храните от първа необходимост да е като във Франция - до 30% и от думите му излезе, че такава регулация има в редица страни от ЕС.

Това важи не само във Франция, така е и в Испания и Австрия. Аз смятам, че такава регулаторна мярка може да се въведе и у нас. Пак казвам ние не искаме да ощетяваме никой от операторите, които са по агрохранителната верига, ние искаме само единствено да защитим правата на доставчиците, на нашите земеделски производители", каза тогава Тахов пред бТВ.

Е, в законопроекта на агроведомството, обявен в понеделник, 30% надценка нямаше, вероятно френският модел е забравен. В него тя варира от 10 на 20 на сто като е различна за различните участници по веригата от фермата до магазина. Случайно или не, прави впечатление, че най-щедра е допустимата надценка към преработвателите на храни - до 20%. А това са мандри, колбасарски центрове и т.н.

От презентация на проекта в понеделник стана ясно, че се предлагат максимални търговски надценки върху стойността (без ДДС) на земеделски продукти и храни. Фиксира се, че за преработватели размера ѝ ще е не повече от 20% върху крайната цена на продукта. За търговци на едро по цялата верига на доставки - не повече от 10% от данъчната основа.

И още за големите търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева - не повече от 20% от данъчната основа. За фермерите ще има изрично разпореждане, че първите купувачи нямат право да купуват от тях на цена под себестойност и задължително с 10% надценка.

Няма как да не се признае фактът, че земеделският министър Георги Тахов пое щафетата за фиксираните надценки от държавата от лидера на “ДПС-Ново начало” Делян Пеевски и от борещата се отново за омбудсман Мая Манолова.

Именно формацията на санкционирания по глобалния акт “Магнитски” - Делян Пеевски предложи проект държавата с решения на МС да намалява цените и да ограничава печалбите на хипермаркетите.

А по-късно предложи българска търговска верига с магазини в клоновете на държавните пощи и регулирана надценка от 10%. Точно толкова в момента и предлага и министър Тахов за продуктите, продавани от фермерите на търговците. Самият Тахов бе многократно критикуван в последните месеци, че е човек на Пеевски от депутати от ДПС, лоялни на Ахмед Доган.

Задава се игра на котка и мишка с Брюксел

Не е за пренебрегване и друга популистка промяна, заложена в проекта на министър Георги Тахов. Там е записано, че търговските вериги, които имат 10 и повече магазини, ще трябва да предлагат задължително 50% български продукти на регалите си. Това изискване ще важи за следните групи продукти - мляко и млечни продукти, (с изключение на имитиращи продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед.

Интересно, но и много многозначително звучи текстът, презентиран от агроведомството в понеделник, за сезонните плодове и зеленчуци. Той казва - "сезонни плодове и зеленчуци да бъдат български и да се продават на обособени за целта места". Тепърва ще стане ясно дали зад него се крие желание за 100% български плодове и зеленчуци. Ако такъв е замисълът, то логичният въпрос е има ли количества родно производство, което да задоволи нуждите на хипермаркетите?

Такива са предложенията на Министерство на земеделието за по-голям пазар за български продукти. Но вече изпробваната истина е, че на 100% това предложение, ако стане факт, ще доведе до предупредителни писма и наказателна процедура от Брюксел. Точно това вече се случи през 2020 година след като третото правителство на Бойко Борисов наложи над веригите задължителни квоти за български продукти в тях.

А защо се стига до санкции? Защото както тогава, така и сега, предложението ще гази тежко основния принцип на ЕК - за свободно движение на стоки, услуги и капитали.

Но нека върнем лентата цели 5 години назад. Тогава земеделският министър на Борисов - Десислава Танева задължи супермаркетите да предлагат български местни продукти, т.е. от района на магазина, които да са на видимо обособено място, а за някои от тях имаше квоти. През октомври 2020 г. ЕК ни изпрати писмо, в което вече заплаши България, че ще я даде на Съда на ЕС за тази норма. 

"Българското законодателство задължава търговците на дребно да излагат по виден начин и да осигуряват специални места за продажба за местните хранителни продукти, като мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, както и да закупуват 90 % от млякото и млечните продукти от местните производители. Тези задължения ограничават свободното движение на стоки, залегнало в член 34 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС)", мотивират се тогава ЕК. Мотив, който явно бързо е забравен, макар че на власт сега отново е партията на Борисов.

Буквално, тогава се игра на котка и мишка между ЕС и България. Юристите на тогавашното правителство на Борисов използваха факта, че такива процедури се точат с години в Брюксел и запазиха изискването за задължителните квоти от март до края на декември 2020 г.

Как тихомълком се избегнаха евроглобите?

Отпадането на квотите бе направено по най-финия и безшумен начин - постановлението, съдържащо задължението за квоти за българските продукти, бе със срок до 31 декември 2020 г. и в последствие се оказа, че тихомълком не е подновено в новата година. Така ЕК спря процеса, защото нарушението бе преустановено.

"Постановлението на правителството изтече с изтичането на годината. По-важният въпрос е, че това постановление бе противозаконно. И Европейската комисия задейства процедура срещу него. Тези положителни резултати, които Министерството на земеделието отчита (за повишаване на броя на българските стоки във веригите - б.а.) са благодарение на доброволните мерки на търговските вериги и доброто им сътрудничество с производители и фермери, а не на споразумението", коментира тогава пред Mediapool Йордан Матеев, тогавашен изп.-директор на Сдружението за модерна търговия(СМТ), което обединява всички големи хипермаркети и вериги.

Най-вероятно сега ни предстои още от същото. Ще гледаме популистка игра с Брюксел и пъчене на мускули от българското правителство докато предупредителните писма прераснат в наказателна процедура и тя стигне до Съда на ЕС. И тогава тихомълком държавата ни пак ще отмени спорната регулация. Популизъм, който трудно ще носи "плюс" за фермерите и за потребителите.

Със сигурност не и за властта.