ISW: Русия заблуждава, че мирът е договорен със САЩ

Съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц заяви на 16 март, че Украйна ще получи неясни гаранции за сигурност в замяна на неясни териториални отстъпки. Съединените щати отчитат "реалността на ситуацията" в дипломатическите преговори, когато обсъждат прекратяване на войната в Украйна.

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Не става ясно какво точно има предвид Уолц. Руски официални лица често повтарят, че всички преговори трябва да вземат предвид реалностите на текущата фронтова линия в Украйна и техните твърдения за неизбежността на по-нататъшни руски придобивки на фронта.

Признанието на Уолц е ключово за постигане на заявената цел от президента на САЩ Доналд Тръмп за осигуряване на траен мир в Украйна. Но спирането на военните действия по незащитими линии би ограничило ефективността на гаранциите за сигурност.

Настоящите фронтови линии не осигуряват стратегическата дълбочина, от която Украйна ще се нуждае, за да се защити надеждно срещу подновената руска агресия. Руските сили са точно отвъд река Днепър, на около 25 километра от град Запорожие и 30 километра от град Харков. Руските войски на река Днепър биха могли да използват прекратяване на огъня, за да се подготвят за изключително трудната задача да проведат необезпокоявано пресичане на реката, което значително увеличава вероятността за успех в подобно начинание.

Спирането на добре подготвена, голяма механизирана офанзива е изключително рядко по време на война, което означава, че едно подновено руско нападение вероятно би застрашило градовете Харков и Запорожие, както и ключови градове в Донецкия "крепостен пояс" почти веднага. Русия строи голяма магистрала и железопътна линия, целящи да свържат големите градове в двете държави, което ще засили контрола и способността да снабдява руските сили в случай на бъдеща руска офанзива в Южна Украйна.

САЩ и Европа вероятно ще трябва да предоставят военна помощ на Украйна по-бързо, в много по-големи обеми и по-висока цена, колкото по-близо са крайните линии на прекратяване на огъня до настоящата фронтова линия. Украйна вероятно ще се нуждае от още по-голяма армия с по-големи възможности, за да изиграе критичната си роля в възпирането и, ако е необходимо, победата на бъдеща агресия по настоящата фронтова линия (както в рамките на Украйна, така и по протежение на международната граница с Русия), която е дълга над 2100 километра.

Налагането на примирие по настоящата фронтова линия също би изисквало ангажираността на голям брой западни сили. Подпомагането на Украйна да си върне стратегически критична територия, както Тръмп предположи, че възнамерява да направи, може значително да намали цената и трудността за осигуряване на бъдещ мир.

Прекратяването на огъня по по-отбранимите позиции също би поставило руските сили в по-неблагоприятно положение за подновяване на настъпателни операции, правейки бъдеща руска агресия по-малко вероятна.

Руските официални лица обаче поддържат своите максималистични териториални претенции върху цяла окупирана Украйна и значителни части от неокупирана Украйна. Високопоставени служители на Кремъл, включително руският президент Владимир Путин, последователно настояват Украйна да предаде всички области на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, включително области, които руските сили все още не са окупирани, и повториха тези твърдения през последните седмици.

Руските държавни медии също наскоро засилиха подобни настроения от свързани с Кремъл рупори.

Наскоро Путин заяви, че "Новорусия" е неразделна част от Русия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи "Новоросия" като цяла източна и южна Украйна, включително Харковска, Днепропетровска, Одеска и Николаевска области.

В момента Русия окупира малка част от Харковска област и Кинбурнската коса в Николаевска област, а руските сили напредват към административната граница на Днепропетровска област. Продължаващите изявления на Кремъл, изискващи Украйна да отстъпи неокупирана украинска територия, показват, че Кремъл и Путин остават ангажирани с тези териториални цели въпреки продължаващите преговори.

Руските официални лица не са дали публични индикации, че са готови да направят отстъпки по своите териториални искания или искания за сигурност към Украйна. Приемането на подкрепяните от Запада гаранции за сигурност за Украйна би било значителна отстъпка за Путин.

Путин многократно е призовавал Украйна да се откаже окончателно от целите си за присъединяване към НАТО или който и да е блок за сигурност и да отхвърли бъдещи предложения за чуждестранна военна помощ, а руският външен министър Сергей Лавров наскоро заяви, че Русия ще отхвърли бъдещото разполагане на европейски мироопазващи сили в Украйна и ще разглежда всяко такова разполагане като "пряко, официално, неприкрито участие на страни от НАТО" във войната.

Руските официални лица също изглежда събират все по-голяма подкрепа за своите искания в руското общество, въпреки цената на проточилите се военни усилия на Русия и Путин вероятно остава ангажиран с осигуряването на възвръщаемост на инвестициите на Русия във войната, които смята за достатъчни.

Путин и служители на Кремъл редовно излъчваха своите искания за украински териториални отстъпки отвъд настоящите фронтови линии пред руския народ, подчертавайки колко малко вероятно е Путин да изостави амбициите си в Украйна дори след прекратяване на огъня.

Русия продължава да се възползва от дипломатическите ангажименти със Съединените щати за своите искания. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио и руският външен министър Сергей Лавров разговаряха по телефона на 15 март и обсъдиха следващите стъпки за мирно споразумение в Украйна.

Те се договориха да продължат да работят за възстановяване на диалога между САЩ и Русия. Версиите на Държавния департамент на САЩ и руското министерство на външните работи обаче се различават. Руската подчертават че са обсъдили прилагането на "взаимни разбирания", постигнати по време на двустранната среща на 18 февруари в Рияд, Саудитска Арабия, но не споменават по-скорошни американско-руски дипломатически ангажименти. Държавният департамент на САЩ не се позовава на "взаимни разбирания", постигнати в Рияд.

Това несъответствие показва, че Кремъл се хваща конкретно за срещата в Рияд като част от продължаващите усилия да представи Съединените щати и Русия като напълно съгласни как да уредят войната в Украйна и да отклони вниманието от неотдавнашното отхвърляне от руския президент Владимир Путин на американско-украинското предложение за примирие.

Великобритания свика виртуална среща на върха на Коалицията на желаещите на 15 март, за да потвърди подкрепата си за Украйна и да обсъди планове за мир.

Премиерът на Обединеното кралство Кийр Стармър председателства виртуална среща с 29 международни лидери, включително украинския президент Володимир Зеленски и официални лица от Европа, Канада, Австралия и Нова Зеландия, които се съгласиха да продължат да оказват натиск върху Русия, да предоставят военна помощ на Украйна и да затягат икономическите ограничения върху Русия, "за да отслабят военната машина на Путин и да го накарат да седне на масата за преговори.

Стармър заяви, че забавянето на Кремъл относно предложението на САЩ за прекратяване на огъня противоречи на заявеното от Путин желание за мир.

Неназован военен източник каза пред The ​​Sunday Times на 16 март, че 35 държави в рамките на коалицията са се съгласили да доставят оръжия, логистика и разузнавателна подкрепа, целящи да възпрат Путин от възобновяване на офанзивни операции в бъдеще.

Sunday Times съобщи на 16 март, че Стармър е очертал планове за разполагане на западен мироопазващ контингент от над 10 000 войници в Украйна, а неназован високопоставен служител каза на изданието, че служителите работят с "безпрецедентна" скорост за установяване на контингента. Стармър заяви, че коалицията ще се събере отново на 20 март, за да ускори усилията за подкрепа на потенциално мирно споразумение в Украйна.