ISW: Неясни рискове за Киев на фронта след последните действия на САЩ

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп спря споделянето на разузнавателна информация с Украйна. Това бе едно от многото искания, които Кремъл отправи към САЩ и другите поддръжници на Украйна. Подробностите се различават в различните съобщения, като според някои е засегнат целият обмен на разузнавателна информация.

Това пише в поредния анализ за Украйна Институтът за изследване на войната (ISW).

Западните медии съобщиха, че администрацията на Тръмп специално е спряла споделянето на разузнавателни данни, които Украйна използва за системи за ранно предупреждение за защита срещу руски удари с ракети с голям обсег и безпилотни летателни апарати, за насочване на целите за удари с управляеми ракетни системи за многократно изстрелване HIMARS (GMLRS) и за насочване на целите за удари на далечни разстояния.

Британското издание Daily Mail съобщи, че САЩ са забранили и на Великобритания да споделя американско разузнаване с Украйна.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на 4 март изрично заяви, че Съединените щати предоставят на Украйна разузнавателни данни като данни от сателитно разузнаване.

Това спиране ще навреди на способността на Украйна да се защитава от продължаващите руски атаки срещу военни и цивилни цели. Украинските сили са използвали способността си да нанасят удари в Русия и да унищожават значителни количества материални средства, за да увеличат натиска върху Русия. Украинските сили удариха руски склад за ракети и боеприпаси близо до Торопец, Тверска област в нощта на 17 срещу 18 септември 2024 г., унищожавайки два до три месеца доставки на боеприпаси на Русия.

Неспособността на Украйна да извърши удари с ATACMS и HIMARS срещу руски системи за противовъздушна отбрана в Русия и окупирана Украйна вероятно ще повлияе на това колко близо до фронтовата линия руските пилоти са готови да работят и ще разшири способността на Русия да използва ефективно планиращи бомби както срещу зоните на фронтовата линия, така и близо до тиловите украински градове.

Преустановяването на споделянето на всички разузнавателни данни от САЩ с Украйна също би позволило на руските сили да засилят ударите си с безпилотни самолети и ракети срещу украинския тил, засягайки милиони украински цивилни и разрастването на отбранителната индустриална база на Украйна. Американското разузнаване допринесе за системата за ранно предупреждение на Украйна срещу руски удари срещу украински градове, позволявайки на украинските власти и цивилни да се подготвят, след като руските сили изстрелят ракети и дронове.

Преустановяването на американското разузнаване относно руските удари срещу украинския тил, съчетано със спирането на САЩ на доставките на ракети за противовъздушна отбрана Patriot, на които Украйна разчита за защита срещу руски балистични ракети, би имало сериозно въздействие върху безопасността на украинските тилови райони.

Руските удари с дронове и ракети са силно насочени към енергийната инфраструктура на Украйна.

Администрацията на Тръмп оказва значителен натиск върху Украйна, чиито лидери продължават да предлагат отстъпки и публично да декларират своя интерес от постигане на траен край на войната.

Тези политики на администрацията на Тръмп подкопават лоста, необходим на Съединените щати, за да накарат руския президент Владимир Путин да приеме всяко мирно споразумение, което е в интерес на Съединените щати, Украйна и Европа.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 4 март, че "Украйна е готова да седне на масата за преговори възможно най-скоро, за да доближи трайния мир".

Зеленски също така предложи размяна на украински и руски военнопленници, забрана на ударите с ракети и дронове с голям обсег срещу енергийна и гражданска инфраструктура и незабавно постигане на примирие в Черно море.

Зеленски посочи няколко пъти - включително в интервюто си за Fox News от 28 февруари - че е готов да направи отстъпки по отношение на територията, членството на Украйна в НАТО и собствения си мандат на поста, за да осигури справедлив и устойчив мир.

За разлика от това руският президент Владимир Путин и многобройни служители на Кремъл не предложиха смислени отстъпки. Те непрекъснато повтарят искания, които водят до пълна капитулация на Украйна, както и оттегляне на НАТО от Източна Европа.

Военните усилия на Русия в Украйна доведоха до серия от материални, работна сила и икономически предизвикателства за Москва, които ще се влошат през следващите месеци, ако Украйна успее да поддържа своите отбранителни военни операции.

Съединените щати трябва да използват тези руски предизвикателства, за да осигурят отстъпки, необходими за постигане на справедлив и устойчив мир. Политиките на САЩ, спиращи военната помощ и споделянето на разузнавателна информация за Украйна, намаляват необходимостта от влияние на Тръмп за постигане на заявената от него цел на политиката за прекратяване на войната в Украйна при приемливи условия, задача, която изисква увеличаване на натиска върху Русия, а не Украйна.

Представители на Кремъл обявиха намерението си да се възползват от спирането на американската военна помощ и споделянето на разузнавателна информация, за да постигнат допълнителни печалби на бойното поле. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви на 5 март, че доставките на оръжия от САЩ за Украйна "най-вероятно ще бъдат възобновени", но че "главната задача" на Русия остава "нанасянето на максимални щети" на Украйна "на място".

Изявлението на Медведев е в съответствие с оценката на ISW, че руските сили вероятно ще се опитат да се възползват от паузата в помощта на САЩ, за да постигнат допълнителни печалби в Източна и Южна Украйна, за да оправдаят териториалните претенции на Русия към целите Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области.

Медведев посочи също, че Русия е наясно, че може да има ограничена времева рамка, в която да използва спирането на помощта от САЩ, за да "нанесе максимални щети" на украинските сили. Руските сили се възползваха от предишното спиране на американската военна помощ в началото на 2024 г., включително като се опитаха да превземат град Харков през май 2024 г., преди американската военна помощ да възобнови притока към украинските сили на фронтовата линия.

Руските официални лица продължават неточно да хвърлят вината върху украинския президент Володимир Зеленски, а не върху руския президент Владимир Путин, за липсата на смислени мирни преговори. Руският външен министър Сергей Лавров отговори на въпрос относно желанието на Зеленски да преговаря, твърдейки, че Лавров не може да "влезе в главата (на Зеленски)" и че Зеленски "не е човек".

Песков и говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова продължиха да твърдят, че забраната на Зеленски от 2022 г. за преговори с Русия е видна пречка за напредъка на преговорите - последното в усилията на Кремъл да представи Зеленски - а не Путин - като нежелаещ да преговаря.

Както Зеленски, така и украинският парламент (Върховната Рада) изрично и публично декларираха желанието на Украйна да участва в добросъвестни преговори и представиха съществени предложения за прекратяване на огъня — в рязък контраст с Кремъл.

Представители на Кремъл продължават да използват стимули за бизнеса, за да отправят допълнителни искания към Съединените щати и да настояват Съединените щати де факто да признаят руската анексия на украинска територия.  Песков заяви на 4 март, че Русия е отворена за работа с американски компании, включително в райони на окупирана Украйна.

Реториката на Песков отразява стратегията на Кремъл да използва международни организации като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), за да легитимира руския контрол върху украинските територии.

Кремъл използва дискусиите с представители на МААЕ относно ЯЕЦ, за да твърди, че съоръжението се намира на руска територия.