Психиатрична безпомощност

Млада жена убива двете си деца по особено жесток начин - с множество порезни рани. Била в състояние на тревожност, ден преди убийството публикувала видео с подобна тематика.

Мъж се хвърля под колите на столичен булевард. Задържат го, поставят му инжекция и го пускат, защото в психиатриите няма места и никой не иска да го приеме. Той се прибира и ден по-късно се хвърля от петия етаж на блок.

Друга една млада жена, диагностицирана с тежко психично разстройство, се разхожда по бул. "Витоша" с нож. Наръгва двама, единият още е в болница след операция. Жената спряла да пие лекарствата си, живеела с майка си, която явно не е успяла да принуди дъщеря си да се лекува. Иска да лежи в затвора доживот, защото иначе пак щяла да излезе и да намушка някого на улицата.

Към шокиращите инциденти, случили се в рамките на няколко дни, можем да добавим почти ежедневните си срещи с хора, които си говорят сами по улиците или в градския транспорт.

Докато ние вървим и се озъртаме да не ни връхлети психично болен (дотам стигнахме), "старото" и "новото" в психиатрията спорят как точно трябва да се извърши реформата в психиатричната грижа. Невъзможността да се споразумеят помежду си за пореден път изпраща този вид медицинска помощ в трета глуха. И както често споменава известен психиатър - средствата за психиатрична грижа си стоят 2% от бюджета за здраве и скоро няма да мръднат нагоре.

Според привържениците на по-модерната визия за психиатрична помощ лечението трябва да е амбулаторно (извън болница), да се разчита на подкрепяща среда, която да подпомогне ресоциализацията на хората с психично заболяване. Предвид социума, който познаваме, това трудно може да се осъществи. Изисква и средства, за да може човекът с проблема да посещава лекар, да се включи в групи за подкрепа, да работи, с други думи да се чувства пълноценен. Това все още звучи като химера, защото, освен пари, липсва и обществена зрялост.

Привържениците на по-твърдата линия са психиатри от старата школа. Тяхното мнение е коренно противоположно - ако близките не са в състояние да накарат психично болния да пие лекарствата си и състоянието му се обостря - да се търси полиция, прокуратура, болницата, където е лекуван.

Старата школа още жали по годините, когато е имало диспансери и патронаж. Под непрекъснато наблюдение лесно се установява дали състоянието агресира и се вземат мерки, преди да се стигне до нещастен случай.

Новаторите твърдят, че хората с психични заболявания нямат работа в болниците. Хардлайнерите смятат идеите им за "мнимо правило" да се спазват техните права и достойнство. Те биха искали да има и регистър на хората с този вид заболявания. Според старата школа променените процедури бавят реакцията в критична ситуация - спазването на гражданските права изисква намеса на прокурор, съдия, вземане на решение на база медицинска експертиза, дали да се лекува или не, а това губи ценно време.

От години слушаме как държавните психиатрии са се превърнали в приюти, където едни и същи пациенти пролежават с години. В опит да се освободят от постоянното им присъствие дори се опитват да ги прехвърлят на социалните служби. Така един шизофреник може да се превърне в олигофрен и да бъде напъден от психиатрията с препоръка да му се търси място в социално заведение. Социалните заведения са малко и места няма. И въпросният никому ненужен пациент се връща вкъщи, където трябва да се оправя сам, или на улицата.

Въпросът "а къде са близките" е резонен, макар че много често под близки се има предвид последният оцелял родител или роднина, който е приел да бъде настойник от немай къде (или по други съображения). Грижата за човек с психично разстройство изисква постоянно наблюдение, но е ясно, че след като той е на социална пенсия, някой все пак трябва да работи. А докато работи, няма как да упражнява контрол. Или е вдигнал ръце от безпомощност.

В този контекст у нас преди години започна реформа в психиатричната помощ. Случи се след поредица проверки отвън, които установиха, че нашите психично болни лежат вързани сред собствените си изпражнения, вегетират в полусрутени стаи и единственото им занимание е пушенето, което често предизвиква пожари.

През 2020 година ни представиха проект на Национална стратегия за психично здраве 2020 - 2030 г.

Този амбициозен документ предвиждаше разкриване на центрове за психично здраве в областните градове, където липсват. Пребазиране на психиатрии, ремонти. До 10 години трябваше да има изградена мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в колаборация с психиатричните стационарни служби във всяка община.

Предвиждаше се ръст на заплатите в сектора - от 2000 лв. стартова заплата за млад лекар и 2500 за лекар със специалност, 1200 за медицинска сестра, и ежегодна индексация на възнагражденията.

Пак според Стратегията до 2030 г. по-голяма част от психиатричните грижи трябва да се концентрира в общността, а болничните легла да са на не повече от 30 минути път от дома на потребителя. В края на 2021 г. най-сетне беше приета.

Година по-късно обявиха, че психиатричната реформа се "отпушва", защото се създаде Национален съвет по психично здраве, който трябваше да извърши "оценка на потребностите от психиатрични грижи" по области и да се види къде какво трябва да се ремонтира. Предвиждаше се финансиране от бюджета на здравното министерство и Плана за възстановяване и устойчивост.

Въпреки "отпушването" в края на 2024 г. психиатриите предупредиха, че ако не се осигурят 110 лв. на леглоден, няма да има кой да работи. Вместо 110 им дадоха 65, нищожно увеличение от предишните 50 лв. за ден престой в болница.

Сега сме в началото на 2025 г. и отново се коментират средствата за психиатриите. Коментират се заради серията инциденти. Новият здравен министър съобщи, че са необходими 30 млн. лв. допълнително. Нужните средства за леглоден вече са 130 и отново звучат като химера. Тъй като в изтегления бюджет това увеличение не е предвидено, не е предвидено и увеличението от 110 лв.. Няма да коментираме останалите два варианта, за тях са нужни още повече пари.

Но има време до 2030 година.

По думите му за целта са необходими над 54 млн. лв., а заедно с увеличението на средствата за държавните психиатрични болници сумата нараства на над 64 млн. лв.

news.bg