На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики. В житието му е написано, че той прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Живял до 105-годишна възраст, като запазил здравето и силата си. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова празниците им се честват в два поредни дни и са посветени на всички ковачи, железари и ножари.
На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.