Украйна и Полша постигнаха пробив в спора за Волинското клане

Украинският президент Володимир Зеленски е на посещение във Варшава след това, което Полша нарече пробив в историческия спор за ексхумации на жертви от Втората световна война, който стоеше между съюзниците, съобщава "Ройтерс".

Въпросът за осигуряване на ексхумацията и правилното погребение на жертвите изглежда важен за президентските избори в Полша през май, на които консервативен историк, който оглавява Института за национална памет, се кандидатира като основен националистически опозиционен кандидат.

Въпреки че Полша е един от най-верните поддръжници на Украйна, откакто Русия нахлу през 2022 г., връзките между съседите са обтегнати от убийствата във Волиния, извършени от 1943 г. до 1945 г.

Въпросът стана още по-разгорещен през последните години и полският вицепремиер Владислав Косиняк-Камиш през октомври заяви, че Украйна ще трябва да го разреши, за да се присъедини към Европейския съюз.

Украйна, която е изправена пред нов руски натиск на фронта, възнамерява да обсъди своите искания за повече оръжия.

Полша твърди, че над 100 000 поляци са били убити в кланетата от украински националисти. Хиляди украинци също загинаха при репресивни убийства.

Варшава отдавна изисква свободен достъп за своите специалисти до местата, където се смята, че са погребани останките на убитите, за да могат те да бъдат ексхумирани и погребани подобаващо.

Миналата седмица полският премиер Доналд Туск приветства "пробив" в отношенията, като съобщи, че Украйна е взела решение да позволи извършването на първите ексхумации на жертви.

Очаква се ексхумирането да започне през април.

По време на визитата си Зеленски ще разговаря с Туск и двамата лидери ще проведат съвместна пресконференция. След това той ще се срещне и с президента Анджей Дуда.

Андрий Йермак, ръководител на кабинета на Зеленски, съобщи в Telegram, че лидерите ще обсъдят "война, оръжия, санкции, история, отслабване на руската енергия като инструмент за финансиране на войната".

"Има много теми за обсъждане, включително, разбира се, ексхумации", посочи и представител на полското правителство. "Това, което ни интересува, е начинът, по който се изпълняват тези решения (за ексхумациите)".

Полша пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз този месец, като укрепването на сигурността на блока и ангажимента към Украйна са на първо място в дневния ред, докато лидерите очакват встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ.

Районът, където са извършени кланетата, е бил населен както от поляци, така и от украинци, и преди Втората световна война е част от Полша, след което е окупиран от Съветския съюз.

През 2013 г. полският парламент призна клането, извършено от украинската въстаническа армия по време на Втората световна война, като "етническо прочистване, носещо белезите на геноцид".

Украйна не приема това твърдение и често се позовава на събитията във Волиния като на част от конфликт между Полша и Украйна, който засяга и двете страни.

Киев заяви, че Полша е малтретирала украинците на своя територия след войната, като ги е преместила насилствено в други части на страната. Освен това се оплака от вандализма през 2015 г. на паметник на украинските войници националисти в Полша.