Предложеният за премиер Росен Желязков е юрист, бивш транспортен министър в третото правителство на Бойко Борисов, зам.-председател на 48-ото Народно събрание и председател на 49-ото Народно събрание, свален в последния работен ден на парламента с гласовете на ПП-ДБ, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". Искането бе внесено от ПП-ДБ заради поведението на Желязков, който според тях като председател на НС работел в полза на ГЕРБ.
Желязков вече бе номиниран за министър-председател през юли 2024 г., но правителството не получи подкрепа, след като ДПС се разцепи. А кандидатът на шеф на МС предупреди за появата на "безкритичен популизъм".
"Продължаваме промяната-Демократична България" обявиха, че предлаганото от Желязков правителство е под силното влияние на Делян Пеевски. Предложените министри тогава бяха ярки партийни лица като Томислав Дончев, Деница Сачева, Теменужка Петкова, Делян Добрев, Красен Кралев и Любен Дилов. От служебния кабинет се предлагаше да останат Атанас Запрянов, Калин Стоянов, Георги Гвоздейков и Мария Павлова.
Росен Желязков нашумя около аферата "Костинброд" от май 2013 г. Тогава в деня за размисъл преди насрочените за 12 май предсрочни парламентарни избори медии излъчват от печатницата "Мултипринт" в Костинброд с твърдение, че са отпечатани над 400 000 бюлетини повече за гласуване. Мая Манолова подава сигнал в ДАНС.
Служители на агенцията и прокурори нахлуват в печатницата и след обиски на помещенията потвърждават за отпечатаните в повече бюлетини, които са иззети.
Росен Желязков, по това време главен секретар на служебния кабинет, е обвинен, че не е упражнил контрол върху печатницата, спечелила обществената поръчка за печат на голяма част от изборните книжа. Съдът го оправдава, защото не намира, че бюлетините могат да се използват за измама. Прокуратурата не обжалва решението на съда. На практика съдът потвърждава тезата на печатницата от деня преди вота, че намерените бюлетини са брак по време на печата.
Росен Желязков е на 5 април 1968 г. в София. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1994 г. започва работа като юрисконсулт в столичния район "Средец", където последователно е старши юрисконсулт, секретар и кметски наместник.
От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право.
Между 1998 и 1999 г. е зам.-кмет по "Законност и контрол" на друг район в София - "Лозенец", но се изкачва до секретар в Столичната община. Бил е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Нидерландия.
Между 2009 и 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет.
От 2014 до 2016 г. съветник на премиера по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
Избран от парламента за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 г. с мандат до април 2021 г.
--230.jpg)