ТЕЛК - трудно се стига до него и трудно се продължава с него

Начинът на работа на ТЕЛК не само затруднява живота на хората с увреждане, но се явява и бариера за тяхното приобщаване в обществото. Освен от комисиите за медицинска експертиза, те срещат сериозни пречки и в приобщаващото образование, и в получаването на медицински изделия, и в трудовата заетост, и в социалните услуги, които липсват или не са достатъчно.

10 национално представителни организации на хората с увреждания алармираха за продължаващи проблеми с ТЕЛК. На пресконференция в БТА по повод Международния ден на хората с увреждания - 3 декември, беше напомнено за Европейската карта на хората с увреждания и Европейска карта за паркиране, които трябва да бъдат приложени към националното законодателство във всяка една членка. Организациите остават скептични, че това ще се случи у нас.

Редица предложения по отношения на експертните решения на ТЕЛК бяха изложени от Веска Събева - председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.

Различните комисии работят с различни критерии и за едни и същи увреждания дават различен процент, посочи Събева. От Асоциацията предлагат освен обучение за лекарите от комисиите, също така членовете на самите комисии да имат достъп до досиета на пациентите в Националната информационна система и така да са наясно с тяхното здравно състояние. Трето предложение е, когато в комисията няма специалист по заболяването на човека с увреждане, случаят да се дава на друга комисия. Защото сега при липса на специалист за съпътстващо заболяване се дават 0%, което ощетява човека с увреждане.

Георги Колев от Съюза на инвалидите в България обърна внимание, че законът не предвижда, когато експертното решение на ТЕЛК изтече, хората да са лишени от инвалидна пенсия, социална помощ или личен асистент. "Фрапиращото е, че законът не се спазва. РЗИ са задължени да съобщят 4 месеца по-рано, когато лицето е за преосвидетелстване пред ТЕЛК. И ако забавянето на новото решение не е по вина на човека с увреждане, той да си запази правата", иска от Съюза.

Реално решенията на ТЕЛК се явяват пречка пред социалното включване на хората с увреждания и те не могат да работят. Това беше другият проблем, който се открои на пресконференцията. В много от старите решения пише "без право на всякакъв вид труд", което се определя като дискриминационно решение, което обаче законово е отпаднало. Според Асоциациите това е решение, което плаши работодатели. 

Като пример за несъответстващо законодателство от Национална потребителна кооперация на слепите в България дадоха, че в решенията на ТЕЛК продължава да пише, че слепите могат да работят само в предприятията на Съюза на слепите. Самите предприятия обаче вече не съществуват и на практика незрящите няма къде да работят.

Елка Тодорова - председател на Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания посочи, че не само не се прилага Стратегията за хората с увреждания (2021 - 2030 г.) и констатира, че експертните решения на ТЕЛК пречат на социалното включване на хората с увреждания.