Създаването на каквато и да е форма на взаимодействие с Възраждане, е пътят към края на нашата демокрация
Политикът от „Продължаваме промяната“ Даниел Лорер публикува на страницата си във фейсбук обяснение, защо не е спазил партийната дисциплина и е гласувал против Силви Кирилов. Това негово решение предизвика вчера ръководството на ПП, което обяви, че го изключва от партията и от всички постове, които заема в нея. Колегите му поискаха да бъде отстранен и от парламентарната група на ППДБ заедно с Явор Божанков. Ето какво написа Лорер:
ОБЯСНЕНИЕТО, КОЕТО ДЪЛЖА
Вече втора седмица неотклонно гласувам против създаването на управленско мнозинство с Възраждане, българския образ на путинизма. Многократно и задълбочено обяснявах своята позиция на колегите си в парламентарната група.
Сега ще обясня публично.
Не приемам създаването на управленско мнозинство с Възраждане, защото това е пътят към края на нашата демокрация. Започва се с малки компромиси - само един председател на парламента, само да пратим 800 учители на прокурор, само една алинея в един закон, и после още една, и още една. Накрая идват на власт и всички се чудим как стигнахме дотам.
В днешното гласуване аз и Явор Божанков се оказахме последната бариера пред това и аз поемам публичен ангажимент да отстоявам своята позиция докрай. Убеден съм, че бях избран в парламента с две основни задачи:
1/ да преборим раковото образувание на корупцията в България
2/ да отстояваме мястото на България в Европа
Гласувах против управленско мнозинство с Възраждане, защото вярвам, че борбата срещу корупцията в компанията на путинистка партия ще доведе само до още путинистка корупция.
Но не само.
Гласувах така, защото
когато някой заговори за лагери и затвори, като партия Възраждане, аз знам, че евреите често сме първи
Но след нас следват всички останали, които не се подчиняват.
Разбирам, че моите колеги, по различни причини, подценяват ролята на тази партия Възраждане и си казват: “само сега да изберем председател, само да гласуваме бюджет, само…”, но това е заблуда. После ще последват нови и нови компромисни гласувания, нови и нови договорки, нови и нови „общи” цели. Именно така се стига до допускането на подобни партии във властта. След това, веднъж във властта, те доразкриват своето уродливо лице, но вече е късно.
Чел съм твърде много история, за да се подам на подобна заблуда. Имам твърде много потърпевши в собствения си род, за да забравя.
