Фирма на хазартни босове облепи вратата на самотна майка заради просрочен кредит

КЗП ще обяви кои компании за бързи пари са се съобразили с изискванията й след мащабната проверка

Фирмата за бързи кредити "Сити Кеш" на хазартните босове Мартин Велев и Даниел Лечев - син и брат на бившия министър на спорта Весела Лечева, е облепила с листовки вратата на дома на своя клиентка от кв. "Дружба" в София в опит да я подкани да върне бързия си кредит. Това сигнализира читател на Mediapool, който се оплака от методите за психологически натиск, упражнявани от някои фирми за бързи заеми спрямо длъжниците, вместо да събират парите си през съдебните процедури, както е по закон.

Сигнал: Група мъже обикалят дома на длъжника 

"Жената, която е самотна майка, е спряла да плаща кредита си, защото не е съгласна с определената сума за връщане и допуска, че в договора ѝ може да има неравноправни клаузи", твърди нейна близка, подала сигнала до Mediapool. Тя е виждала многократно група мъже да идват и да звънят на вратата на жената по всяко време на денонощието, за да я подканват да си върне просрочения заем от "Сити Кеш". Най-голямото притеснение на подателката на сигнала е, че мъжете могат да предизвикат уплах и тревожност у малолетното дете на самотната майка.

В крайна сметка случаят е разрешен след сигнал до адвокати и активисти, защитаващи правата на потребителите. Изпратени са хора, които са изчистили вратата на жената от лепенките, става ясно още от сигнала до Mediapool. Той е подаден с надеждата подобни практики да не се повтарят в бъдеще.

Фирмата "Сити Кеш" е една от около 120 компании за бързи пари у нас по данни на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според Търговския регистър действителните собственици на "Сити Кеш" са Мартин Велев и Даниел Лечев - син и брат на бившия министър на спорта Весела Лечева, както и техният съдружник Веселин Чолаков. Велев и Лечев са известни и с това, че през "Ем Ви Еф Холдинг" са действителни собственици на хазартната компания "Сезам Онлайн". Холдингът се занимава не само с хазарт, но също със строителство на жилища в България и Словения, хотелиерство, както и с предоставяне на небанкови потребителски кредити в Румъния, Северна Македония и Испания, пише в годишния доклад за дейността на "Ем Ви Еф Холдинг" за 2022 г.

"Сити Кеш": Ако има нарушение, ще вземем най-строги мерки 

"Ще бъде извършена проверка по Вашия сигнал и ако се установи, че има нарушение на вътрешните правила, ще бъдат взети най-строги мерки", коментира Владимир Вълканов от "Сити Кеш" в отговор на въпроси на Mediapool по случая (вижте пълните въпроси и отговори в карето, б. р.). По думите му фирмата му информира клиентите си за всички клаузи в договорите, преди те да бъдат подписани. Отношенията с некоректните длъжници се уреждат по установения правен ред, добави Вълканов.

По думите му истинската заплаха е в сивия сектор, т. е. в незаконните лихвари. "Надяваме се и в бъдеще съвместно с държавните институции да работим за налагане на добри практики и да водим активна борба срещу сивия сектор, който не подлежи на никакви регулации и представлява реална заплаха за сигурността на хората и тяхната правна защита, ощетява фиска и всички останали правни субекти, които работят по закон", коментира Владимир Вълканов. 

КЗП: Една трета от сигналите са срещу фирми за бързи пари 

Сигналът от кв. "Дружба" в София прилича на много подобни, които получаваме непрекъснато в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Именно затова решихме да направим мащабна проверка на документите и практиките на всички фирми за бързи кредити в България, коментира в интервю за Mediapool (виж пълния текст в карето, б. р.) новият председател на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова. По думите ѝ около една трета от сигналите до институцията са срещу фирми за бързи пари, което е наложило проверката на целия сектор.

Според най-честите практики за събиране на дълговете, от които се оплакват хората и които според Филипова не са в съответствие със закона, е психологическият натиск, който се упражнява върху длъжниците чрез посещаване на домовете им, на работното им място, чрез облепяне на вратите им, чрез вайбър комуникация и т. н. По думите на шефката на КЗП това не допринася особено за събирането на парите, а само води до лош имидж на сектора.

За шефката на КЗП, която в миналото беше председател на Държавната комисия по хазарта, не е проблем това, че едни и същи собственици държат хазартни компании и фирми за бързи пари, но е добре въпросът да бъде поставен на дебат. В същото време в интервю за Mediapool психологът Десислава Безинска-Шеинкова, която специализира в работата с хазартна зависимост, алармира, че съществува и зависимост от дългове – т. нар. кредитомания, която в България е главно под формата на зависимост от бързи кредити. По думите на Безинска държавата трябва да въведе ограничения за отпускането на бързи кредити на хора, които са уязвими. В много случаи това са именно хазартно зависимите, защото човек с повече от три бързи кредита в 90% от случаите е хазартно зависим, но от зависимост към дълговете страдат и хора с биполярно разстройство.

Филипова даде 14-дневен ултиматум на всички компании от сектора, за които са открити нарушения, да се съобразят с нейните заповеди за премахване на нелоялните практики и неравноправните клаузи от договорите с потребителите, общите условия, тарифите и т. н. Срещу дружествата, които не се съобразят, ще бъдат заведени колективни искове, потвърди шефката на КЗП.

По думите ѝ 14-дневният срок тече различно за всяка компания и се брои от датата на връчване на заповедта. Тъй като много от дружествата са отказали да получат документите, срокът все още не е изтекъл, но за първите компании това ще се случи към края на тази седмица.

Филипова пое ангажимент КЗП да обяви списък на коректните компании, които са привели в съответствие със закона договорите с клиентите, общите си условия, тарифите и др., и отделно да обяви останалите, срещу които са заведени колективни искове. След като заповедите влязат в сила, както и при евентуално потвърждаване на колективните искове в съда, длъжниците, които са в заварено положение, с действащи договори с неравноправни клаузи, ще могат да се позоват на тях в съда и по-лесно да защитят интереса си, обясни Филипова.

Интервю

МАРИЯ ФИЛИПОВА, председател на КЗП:

Открихме нарушения в договорите на почти всички фирми за бързи кредити

Мария Филипова, председател на КЗП, Снимка: БГНЕС

Г-жо Филипова, досега на изслушванията в парламента КЗП в предишния ѝ състав получи много критики, че не може да се справи със сектора на бързите кредити, че не предприема действия и изглежда безсилна. Как изведнъж решихте да се заемете с този сектор, който върти около 6 млрд. лв. и в него има големи бизнес интереси?

Фактът, че въпросът е ескалирал до изслушвания в парламента сам по себе си е показателен за това колко сериозен за българските потребители е този проблем. Комбинацията между сериозността на проблема и трудностите за неговото разрешаване беше водещият стимул като за начало да насоча всичките си усилия именно към успешното разрешаване на този проблем. Решението не е взето изведнъж, а е плод на внимателно планиране и обмисляне, както и на усилена предварителна подготовка от страна на целия екип на КЗП, която считам, че успях успешно да организирам за краткото време, с което разполагах, за да се запозная по-задълбочено с материята и проблемите в сектора.

Вярно ли е, че хората се оплакват най-много от лихвите и допълнителните такси, които оскъпяват кредита?

Потребителите най-често казват, че не разбират как им се е увеличила крайната сума за връщане на заема. С екипа ми започнахме да разглеждаме въпроса за крайната цена на кредита и стигнахме до решението, че не можем да се произнасяме само по жалбите и че е необходимо да се погледне целият сектор. Така подходихме, за да има прозрачност и да няма съмнения, че действията са спрямо всички компании. Изискахме документацията, включително стандартния европейски формуляр. Разгледали сме самите договори, погасителните планове, общите условия, тарифите и т. н. Проверката се извършва от екип на КЗП, а не от външни консултанти, защото смятам, че само държавните служители могат безпристрастно да проверят обстоятелствата в защита на интереса на гражданите, на потребителите за едно по-силно общество и още по-силна държава. Нашите служители полагаха извънреден труд и заедно с мен работиха последните два месеца, включително уикендите.

Правилно ли разбирам, че има много неравноправни клаузи и почти няма фирма, която да няма нарушения?

Да, така е.

Дадохте 14-дневен "ултиматум" към фирмите за бързи кредити - или да поправят условията си, или ще заведете колективен иск срещу тях. Какво се случи?

14-дневният срок е предвиден в Закона за защита на потребителите и към днешна дата все още не е изтекъл за всички фирми (интервюто е взето на 21 ноември, б. р.), тъй като той се брои от датата на връчването на препоръките. До момента голяма част от небанковите финансови институции вече са реагирали на препоръките и са представили редактирани договори, които предстои да бъдат разгледани повторно от комисията. Положително е също така, че дори и някои от т.нар. "проблемни фирми" започнаха да проявяват добросъвестност - да вдигат на нашите обаждания, да отварят на куриерите, които изпращаме и т. н. Сроковете по първите връчени препоръки изтичат към края на ноември, като по първоначални мои наблюдения на база вече представените коригирани договори, голяма част от дружества са положили усилия в насока изпълнение на препоръките на комисията.

По отношение на нелоялните търговски практики следва да посоча, че в процеса по връчване на заповедите за забрана на нелоялните търговски практики немалка част от дружествата доброволно декларираха желанието си да приведат дейността си в съответствие с потребителското законодателство. Крайният резултат от нашите действия по отношение на неравноправните клаузи всъщност ще може да бъде обобщен, след като прегледаме отново коригираните договори и общи условия, за да установим дали е премахнато неравноправието.

Ако това не се е случило, ще заведем колективни искове. Но, както вече споменах, към момента се наблюдава промяна към добросъвестно поведение. Ние не искаме нищо друго освен тези компании да спазват закона.

Какво ще стане с хората, които са в заварено положение – с действащи договори, сключени преди вашите заповеди?

По отношение на заповедите за нелоялни практики, които носят доста по-вредни последици за финансовото положение на потребителя - неправилно определяне на размера на Годишния процент на разходите (ГПР), надвишаване на законовата лихва, допълнителните такси, гарантите, поръчителите, задължаването със запис на заповед и т. н., мога да кажа, че те са с допуснато предварително изпълнение и забраната е в сила от момента на връчване на заповедите, освен ако впоследствие при евентуално съдебно обжалване съдът не отмени допуснатото предварително изпълнение. В тази хипотеза и в случай, че са обжалвани и самите заповеди, а не само предварителното им изпълнение, за влизане в сила на заповедите ще следва да се изчакат окончателните съдебни решения за законосъобразността на заповедите. Ние ще контролираме и изпълнението на влезлите в сила заповеди.

Досега КЗП завеждала ли е колективен иск срещу фирми за бързи кредити?

Разбира се. Има и спечелени колективни искове.

Бихте ли обяснили повече за колективния иск? Как се завежда, срещу кого?

Колективният иск се завежда при откриване на неравноправни клаузи. За нелоялните практики съм издала индивидуални заповеди - например за агресивни нелоялни практики, заблуждаващи и др.

Тоест ако фирмите премахнат изцяло неравноправните клаузи, няма да има основание за завеждане на колективен иск, така ли?

Да, така е. Но ако не ги премахнат, веднага ще заведем колективен иск. Ние с колегите вече сме разработили неговото съдържание, имаме изготвен проект.

Този иск поотделно ли ще е срещу всяка от компаниите?

Не. Завежда се или срещу всяка отделна компания, или срещу определен тип клаузи. Неравноправна клауза е например тази, свързана с това при събирането на кредита фирмата да посещава дома на клиента или работното му място, както и да се лепят съобщения по вратите. Друга такава клауза е, когато се изисква погасяване на кредита точно на мястото в даден град, което задължава човека да пътува. Нелоялните практики са тези, при които има финансова тежест. Продължавам да получавам сигнали, че хора от фирмите продължават да посещават къщите на длъжниците, получавам снимки на автомобилите. Другият проблем е с вайбър комуникацията.

Посещенията, натискът и тормозът по домовете нормална практика ли са за събиране на дългове?

Не, естествено. Законът защитава потребителите. Това, което се дължи по закон, се претендира пред съда. Аз не виждам какъв може да бъде положителният ефект от този натиск – това работи само за лошата репутация на тези компании. Клиентите им често са хора в крайна нужда. Психологическият натиск чрез посещение в дома не води до положителен резултат – събиране на дълга. За мен тези практики са много притеснителни, защото продължават и към момента.

Как ще разберем какви са окончателните резултати от вашата проверка?

След като изтече 14-дневният срок, ще обявим тези, които са привели документацията си в съответствие, така че потребителите да знаят, че правата им са защитени. Това е и причината да поискам предварително изпълнение на заповедите за нелоялни практики. Ще информирам обществото и за заведените колективни искове.

Журналистическо разследване показа, че хората могат да изтеглят 4-5 кредита за един ден от 4-5 банки и фирми за бързи пари. Наясно ли сте с проблема? Не може ли да се направи така, че информацията в Централния кредитен регистър (ЦКР) да се попълва в реално време, а не до 5 дни, както е в момента?

Доколкото ЦКР се администрира от БНБ, въпросът е към тях.

Какво мислите за проблема, при който хазартно зависими хора имат лесен достъп до бързи кредити? Какво може да направи държавата, така че да прекрати тази симбиоза между бързите кредити и хазарта? Нормално ли е даден бизнесмен да има едновременно хазартен оператор и фирма за бързи кредити?

От вас научавам за този проблем. Не съм знаела, че съществува. Но по принцип това са различни лицензионни режими – единият е пред НАП, а другият – пред БНБ, и не би следвало да има някакъв конфликт.

Има ли някакъв натиск върху вас във връзка с проверката на сектора за бързите кредити? Все пак политици държат такива фирми.

Никой не си е позволил да осъществи никакъв натиск върху мен по тази тема.