Държавата необяснимо се е отказала от 26 милиона лева неустойки заради провалените сондажи за разширяването на газовото хранилище “Чирен”, стратегически обект от национално и европейско значение.
Това е последното скандално развитие за злополучния проект, който в момента се разследва от Европейската прокуратура по сигнал за злоупотреби от почти 400 милиона лева. Злоупотребите са допуснати докато начело на държавното дружество, отговорно за разширяване на находището, “Булгартрансгаз” ЕАД, е бил сегашният служебен енергиен министър Владимир Малинов.
Според договора за разширението, на днешния ден, 26 ноември 2024, България трябваше да разполага със завършени 13 нови сондажа в Чиренското газохранилище. Вместо това преди няколко дни „Булгартрансгаз“ публикува съобщение за прекратяването му. От съобщението става ясно, че месец по-рано, с благословията на министър Малинов, „Булгартрансгаз“ доброволно се е отказал да търси изпълнение по договора, неустойки, вреди и пропуснати ползи от провалянето на проекта.
Тези развития са във фокуса на новото видеоразследване на Фондация “Антикорупционен фонд” (АКФ) “Чирен: поръчки с удобен наклон“. Разследването се позовава на непубликувани документи и на свидетелските разкази на Велко Пеев, доскорошен вътрешен одитор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, който алармира ръководството на дружеството за груби нарушения при изпълнението на проекта, както и за рискове от загуба на финансиране и за безопасността на хранилището.
След изготвяне на доклада си, г-н Пеев е уволнен по скандален начин, като преди това получава и заплахи за живота си.
Именно одитът[1] на г-н Пеев[2] задвижи разследването на Европейската прокуратура (ЕП), която през август 2024 г. претърси сгради на „Булгартрансгаз“. Тогава г-н Малинов, вече в ролята си на служебен министър на енергетиката, обяви, че дейностите по разширяването на газохранилището се спират докато приключи разследването на ЕП. АКФ обаче разкрива, че още преди изказването на г-н Малинов изпълнението на дейностите по проекта е било толкова изостанало, че е било невъзможно той да приключи в срок.
Провалът на този стратегически енергиен проект означава загуба на 78 милиона евро европейско финансиране и невъзможност да се осигурят постоянни и рентабилни енергийни доставки.
В началото на октомври 2024 „Главболгарстрой“ АД, компанията, спечелила поръчката за строителството, обяви, че се отказва от изпълнението на сондажната част от проекта, за което по договор дължи сериозни неустойки. През ноември стана ясно, че без никакво логично обяснение възложителят “Булгартрансгаз” се е съгласил с краха на проекта и дори се е отказал да търси неустойките по договора в размер на до 26 милиона лева.
Странностите започват още с обявяването на обществената поръчка за разширяването през 2022 г. Противно на утвърдените международни практики, проектът е разделен на три отделни обществени поръчки, което повишава цената за реализацията му и затруднява техническото му изпълнение. Разделянето кара големи международни компании да се откажат от участие в конкурса. Всичко изглежда още по-съмнително предвид факта, че трите разделени поръчки в крайна сметка се печелят от консорциуми с един и същ водещ партньор – фамилно управляваната компания „Главболгарстрой“ .
Проверката на вътрешния одитор на „Булгартрансгаз“ открива редица фрапиращи нарушения, особено в изпълнението на ключовата част от проекта — прокопаването на нови подземни сондажи в газохранилището.
Няколко месеца след като печели поръчката, „Главболгарстрой“ обявява на възложителя, че няма да строи десет НАКЛОНЕНО-НАСОЧЕНИ сондажи, както е разписано в техническото задание и подадената от самия него оферта. Вместо това предлага по-просто и с около 40% по-евтино техническо решение – прокопаването на ВЕРТИКАЛНИ сондажи.
„Промяната на условията на поръчката в хода на изпълнението ѝ е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки. Технологията на вертикалните сондажи е значително по-евтина, което спестява на изпълнителя 35-40% от разходите. Това са 90 милиона лева от и без това надутата поръчка на стойност 221 милиона при пазарна цена от 133 милиона“, коментира адвокат Деница Руканова от екипа на Антикорупционния фонд.
Под въпрос е и сигурността на газохранилището. Според възприетата от „Булгартрансгаз“ концепция на разширението, вертикалните сондажи са неподходящи за Чирен и експлоатацията им може да доведе до експлозия. Освен това, за да се постигнат заложените цели за разширяване обема на хранилището, при вертикални сондажи ще са необходими значителни допълнителни количества буферен газ, което ще увеличи общите разходи с още поне 100 милиона лева.
Въпреки че сериозно ощетява дружеството и заплашва ефективността на проекта, предложението на изпълнителя се приема без никакви възражения и от управителния, и от надзорният съвет на „Булгартрансгаз“.
Веднага след одобряването на промяната на техническото решение, „Главболгарстой“ за трети път сменя подизпълнителя си. Международната компания PM Lukas, с опит в прокопаването на наклонено-хоризонтални сондажи, е заменена от турско-американски консорциум от две дружества, управлявани от съпружеска двойка без опит в газовите сондажи. Новият подизпълнител дори е регистриран на адреса на “Главболгарстрой” в София.
В многобройни писма[3] засегнатият предишен подизпълнител PM Lucas предупреждава изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов за техническата сложност на проекта и за сериозните рискове от замяната с неопитен подизпълнител, включително за риск от експлозия и затваряне на въздушното пространство над България и Румъния. Кореспонденцията алармира и за тежък политически натиск върху проекта, включително с данни за участие на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.
Владимир Малинов не реагира на получената информация, нито на поканите за среща, а в края на януари 2024 г. одобрява смяната на подизпълнителя. Малинов не се вслушва[4][5] и в становището на одитора си за наличие на сериозни индикатори за измама.
Велко Пеев сигнализира управителния и надзорния съвет на „Булгартрансгаз“, а впоследствие и Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), министъра на енергетиката и финансите, както и Европейската прокуратура.
Малко след подаването на одитния си доклад г-н Пеев открива и че достъпът му до вътрешните информационни системи на „Булгартрансгаз“ е спрян.
По-късно започва да получава и завоалирани предупреждения „да не продължава да рови в гнездото на осите“, за да не го сполети съдбата на покойния предишен директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов, намерил внезапно кончината си при неизяснени обстоятелства в хотелска стая във Виена и намерен от Владимир Малинов и Делян Димитров.
В средата на юни 2024 Пеев е уволнен от наследника на Малинов в „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки на формално основание - липса на достъп до класифицирана информация, какъвто не е необходим за работата му и какъвто не е имал през последните 4 години на поста.
Сигналите на Велко Пеев не предизвикват реакция и у нито една от сезираните български институции. Единствено Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) извършва проверка по възлагане на министъра на финансите. Проверката обаче е извършена про форма и обхваща само процедурата по възлагане на обществената поръчка, а не реализацията на договора, където именно одитът на Пеев идентифицира най-фрапиращите индикатори за измама.
След намесата на Европейската прокуратура в средата на август става ясно, че под въпрос е самото осъществяване на проекта. В публични изказвания Владимир Малинов признава, че строителни дейности дори не са започнали. Още тогава заложеното по договор приключване на сондажите на 26 ноември 2024 г. е било практически невъзможно. Неясно обаче остава за какво е била заплатена авансово значителна част от сумата по договора.
Решението за прекратяване на цялата поръчка, което „Булгартрансгаз“ публикува преди няколко дни, разкрива, че „Булгартрансгаз“ и „Главболгарстрой“ са се споразумели да прекратят договора за сондажите, с необяснимото съгласие на държавното дружество и с ясни индикации, че няма да се търсят вреди, включително на разписаните по договор неустойки за неизпълнение на строителните дейности. Към месец август вече е налице изтичане на 85% от срока за изпълнение, а сондажите дори не са започнати.
„Няма никаква икономическа и правна логика, която да обясни защо държавата се отказва от такава крупна сума, която ѝ се полага по договор“, коментира адв. Руканова от АКФ. „В резултат от действията на ръководството на „Булгартрансгаз“ ЕАД този стратегически за България и Европейския съюз проект се отлага за неопределено време и то с отказ от всякакви претенции на държавата за неустойки и вреди и с почти сигурно връщане на европейски средства, поради неизпълнение в срок.“
„Въпросът е кой ще поеме отговорност?“, коментира Бойко Станкушев, директор на АКФ. „Ще следим за реакциите на институциите и ще информираме обществеността своевременно.“
Линк към видеото на разследването:
[1] https://acf.bg/wp-content/uploads/2024/11/imgA733_заличени.pdf
[2] https://acf.bg/wp-content/uploads/2024/11/imgFB45_zalicheni-Copy.pdf
[3] https://acf.bg/wp-content/uploads/2024/11/Dentons_law_office_emails_заличени.pdf
[4] резолюция-от-20-09-2022_zalicheni-Copy.pdf
[5] https://acf.bg/wp-content/uploads/2024/11/резолюция-за-свикване-на-ЕТИС_zalicheni-Copy.pdf
БТА
--230.jpg)
