Темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите и в тази връзка Министерство на финансите (МФ) разработи пакет от мерки – както приходни, така и разходни. Обсъдили сме мерките с работодателските организации, синдикатите и Сдружението на общините в България. В момента се обсъждат и с политическите партии, които са парламентарно представени в 51-ото Народно събрание (НС).
Това заяви пред журналисти служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.
Във връзка с присъединяването на България към Еврозоната, финансовият министър обясни, че очаква изпълнение на последния критерий – ценовият, до края на тази година, като припомни, че има решение на НС след като бъде изпълнен критерият, в двуседмичен срок да бъде изпратено искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, и след това да бъде поискано съответно и изготвяне на решение на Съвета за определяне на дата за приемане в Еврозоната.
Петкова уточни, че за бюджетния дефицит предизвикателство, от една страна, е Бюджетът за 2024 г., тъй като възникнаха непланирани разходи, които трябваше да бъдат осигурени – разходите за извънредни предсрочни избори, украинската помощ за земеделските стопани, възнагражденията във висшите училища, както и други, които са осигурени.
От друга страна, стои изготвянето на Бюджета за 2025 г.
„Темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите и в тази връзка МФ разработи пакет от мерки“, съобщи финансовият министър и посочи, че други мерки все още не се приемат или е под въпрос дали ще бъдат приети.
По думите ѝ една значителна част от приходните мерки се подкрепят, защото те не са свързани с увеличаването на трите основни данъка – ДДС, корпоративният данък и данъците върху доходите на физическите лица. Приемат се данъците, свързани с облагане на свръхпечалбите на банките, върху подземните богатства, увеличаване акциза за цигарите и алкохола.
Ако не се увеличи от 1 януари 2025 г. акцизът, каза тя, в един момент ще има много рязък скок на увеличение на акциза, което пък би засилило риска от контрабанда.
„Ползата е повече в приходните мерки, отколкото в разходните“, добави министърът на финансите и обясни, че се обмислят варианти, които да бъдат приемливи за всички, за поетапно увеличаване на заплатите в МВР и МО. „Ще анализираме увеличението на заплатите в цялата система на МВР“, каза Петкова.
Около 8 – 9 млрд. лв. следва да бъдат осигурени от приходните мерки.
„COVID добавката е включена в пенсиите като постоянна част, така че няма да отпадне“, увери финансовият министър и уточни, че за новите пенсии ще бъде прилагано Швейцарското правило както е заложено.
Осигуровките няма да бъдат увеличавани, съобщи още Петкова.
Две са основните приходни мерки, от които се очакват най-голям размер постъпления. Едната е свързана с доброволно внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски.
„Лицата, които до 31 декември 2024 година, са декларирали, но не са внесли своите задължения към бюджета, ако погасят главницата, ще им бъде погасена лихвата“, обяви финансовият министър и отбеляза, че се очакват около 3,9 млрд. лв. като данъци и осигуровки да бъдат внесени.
Другата мярка е за недекларирани доходи на физически лица.
„Предоставя се еднократна възможност да бъдат декларирани, съответно ставката ще бъде по-висока – между 15 и 20%, като идеята е да се декларират доходите, няма да бъдат търсени лихви, няма да се налагат глоби и санкции“, заяви Петкова и подчерта, че от тази мярка се очакват между 500 и 800 млн. лв.
Има колебания дали да остане нулева ставката за хляба, тъй като „това е основен продукт, който се ползва от цялото население“.
В заключение финансовият министър обърна внимание, че за да се приеме Бюджет 2025 г. трябва да има и работещ парламент, а именно да бъде избран председател и да бъдат формирани комисии./ БГНЕС
--700.png)
