Георги Господинов бе удостоен с Голямата награда за литература на СУ Св. Климент Охридски

На тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, световноизвестният български писател Георги Господинов бе удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за 2024 г.

На церемонията в препълнената Аула присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, членовете на журито, определило носителя на наградата – проф. д-р Гергана Петкова – декан на Факултета по класически и нови филологии, проф. д-р Петър Моллов от ФКНФ и доц. д-р Ани Бурова от Факултета по славянски филологии, представители на ректорското ръководство, декани на различни факултети на Университета, преподаватели, студенти и гости.

Голямата награда за литература на Софийския университет е учредена през 1999 година и се присъжда веднъж на всеки две години като признание за цялостното литературно творчество на изтъкнат български автор. Лауреати на наградата са Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров, Георги Мишев, Дончо Цончев, Боян Биолчев, Димитър Шумналиев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, проф. Кирил Топалов, Бойко Ламбовски и Теодора Димова.

Деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева посочи, че има много лесна задача, защото трябва да представи писател, който не се нуждае от представяне и да мотивира една награда, за която също е ясно защо Георги Господинов получава.

По думите й той е поставил не просто българската литература, а България на картата на света и сега, когато искаме да кажем нещо за България, ние можем да споменаваме не само имена на спортисти и оперни певци, а и името на Георги Господинов. Тя отбеляза, че със сигурност вече има много негови читатели по света и посочи, че е имала възможност да присъства на негови срещи в чужбина и даде пример с Краков, където тълпи млади хора са чакали за автографи и са говорили за неговите текстове.

„Не само читателите, а критиците, големи световни писатели също се изказаха много активно за Георги Господинов. Той получи много високи оценки. Покрай „Времеубежище“ беше сравнен дори с Марсел Пруст“, каза проф. Личева и допълни, че оттук нататък на всеки български писател и интелектуалец, който ще се опитва да гради кариера, която да има излаз и навън, ще му бъде много по-лесно, защото Георги Господинов вече е проправил пътя. По думите й това е станало също и заради голямата награда, която той получи – „Международен Букър“.

„Международният Букър“ и изобщо „Букър“ е може би най-голямата награда, каза проф. Личева и подчерта, че според нея наградата е по-голяма и от Нобеловата, защото при последната има влияние на политически фактори, географски, дори квоти. Докато „Букър“ се дава за конкретна книга и нейните литературни достойнства. „Така че това наистина е една много, много голяма оценка“, посочи проф. Личева и допълни, че няма малки и големи награди, особено важни са тези награди, които идват от страната, към която принадлежи писателят. Според нея ние много лесно омаловажаваме успеха, затова днес, когато академичната общност на Софийския университет, когато критиците в България дават своята изключително висока оценка на книгите на Георги Господинов това е много важно, защото с тази награда даваме оценка не просто на неговите романи, на неговата поезия, но и казваме какво е мястото на Георги Господинов както в съвременната българска литература, така и в световната литература, подчерта проф. Амелия Личева. „Днес Софийският университет присъжда голямата си награда на един писател, който е в разцвета на своето творчество, на когото му предстои да напише още много и това е страшно радостно, защото знаете – много често големите награди се дават в края на живота“, посочи деканът и добави, че очакваме Георги Господинов да продължи да прави четенето много смислено занимание за младите поколения сега и които идват оттук нататък.

Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев посочи, че журито не е имало никакви колебания, когато са предложили името на Георги Господинов: „Това беше най-кратко заседавалото жури. Свършихме работата за пет минути“. Това ни връща към най-добрите традиции на академизма и се надявам в бъдеще да продължите да бъдете вдъхновение за младите хора, каза ректорът проф. Вълчев и връчи на Георги Господинов грамота, Почетен знак на Софийския университет със синя лента и икона на св. Климент Охридски.

Церемонията продължи със слово на големия български писател, който заяви, че има награди, които са особено лични, защото идват от места, които са били и са част от живота ти. Георги Господинов не скри вълнението си и заяви, че за него е чест да приеме Голямата награда за литература на Софийския университет.

В своето слово Георги Господинов се върна назад в годините, когато като 20-годишен за първи път е влязъл в Софийския университет, но всъщност, още нероден е „присъствал“ на лекциите по право в първи курс, посещавани от неговата майка. През 1988 г. е първокурсник в специалност „Българска филология“. „Това не е просто „светът от вчера“, а светът отпреди няколко епохи. Още на следващата година, 1989, нищо вече не беше същото“, посочи писателят и разказа, че на 3 ноември същата година избягали от час по военно обучение, за да минат с един негов колега, уплашени и горди, заедно с други вероятно уплашени и горди хора, на първия протест на „Екогласност“. „Помня и досега, с паметта на тялото си, това трудно прохождане, нашите тела не бяха научени да протестират групово, групово те само маршируваха и манифестираха. Помня как изведнъж Университетът се изнесе на площадите и улиците, самата сграда се превърна в крепост на стачкуващите студенти и това беше най-естественото нещо. После, когато отвори за занятия, ние вече бяхме толкова свикнали да сме навън, с другите по протестите, че обикновено се отбивахме да почетем на топло в библиотеката на Гълъбарника. За нефилолозите, така се наричаше нашето крило, малко крило, гълъбово“, разказа още писателят.

Връщайки се в спомените си, Георги Господинов добави още как на един от първите митинги с колегите му някой казал: „Да не ви отчайвам много, но ще трябва да минат поне 4-5 месеца, докато България се оправи”. „Само дето не го набихме, как така ще чакаме 4-5 месеца, свършваме всичко за няколко седмици и започваме да живеем като в нормална държава. В скоби, години по-късно периодично търкахме паветата отпред, протестиращи срещу какво ли не, и само горчиво се подсмихвахме. После и децата ни протестираха с нас. Сега поне те имат в телата си онази памет на протестиращия човек, която ние нямахме“, посочи носителят на „Букър“ за 2023 година.

В своето слово той акцентира върху Университета. „Тук бяха любимите ни преподаватели, тук се учехме да мислим различно, но дори и онези преподаватели, които бяха форматирани от времето преди, ни бяха от полза. Няма да забравя случая с един професор, който громеше в час сюрреализма и абсурдизма, давайки за пример стиха на Пол Елюар „Земята е синя като портокал”. Как е възможно, палеше се той, земята да е синя като портокал. А ние бързахме да запишем възхитени и търсехме още от Елюар. Така и през отрицанието учехме“.

Пред препълнената Аула Георги Господинов разкри какво му е дал Университетът - най-важното - усещане за общност. Заедно с други пишещи студенти правели сбирки и първи осмелявания да заявят позициите си и поетиката си, издавали едно кратко списание „Монолози”, публикували, правили „литературни поразии“.

„Бях студент, когато излезе първата ми книжка „Лапидариум” с едни много кратки стихотворения и помня колко ми беше притеснително (но и драго, нека си призная), когато състудентите ми казваха на някой преподавател: „Да знаете, той е поет“, каза още Георги Господинов и подчерта, че са открили колко важен дял от обучението е времето, прекарано в библиотеките. „Тук натрупаното от предишни поколения може да се усети навсякъде, дори в ламперията на 142-а и 160-а аудитория, не знам дали са я сменили, дано не са“, каза той и допълни, че Университетът ги е направил внимателни читатели и любопитни хора. И нещо също така важно - хора с позиция. Георги Господинов изрази надеждата си това да продължава в годините, поколения след нас. Той припомни, че и през 2013 г. студентите бяха неизменна част от протестите. „Няма да забравя онзи 1 ноември същата година, когато изрязани от картон корици на книги водеха протеста тогава. И това бяха техните книжни щитове. На всеки от тези корици-щитове беше изписано името на български писател и българско произведение. Там беше „Септември” на Гео Милев, бяха Ботев, Талев, Смирненски. Там, и това е едно от най-големите признания, които съм получавал, стоеше и заглавието на „Невидимите кризи”, книгата ми с есета. При последвалия сблъсък с полицията след няколко дни истинските полицейски щитове надвиха над книжните, имаше снимка, в която полицейска кубинка беше стъпила на корицата с Ботев“, припомни писателят и добави, че някъде в бъдещите истории за това време тези книжни щитове в ръцете на тогавашните студенти ще надмогнат над истинските. Тогава написал няколко думи в защита на тези момчета и момичета. Пред аудиторията той цитира края им: „Ако трябва да си избирам щит, ще остана при тези стъпкани, разкъсани, книжни, саморъчно изписани корици на протестиращите. Щитовете на беззащитните. Защото всичко това ще свърши. Ще живеем отново заедно. Цяло едно поколение ще носи паметта за съпротива в телата си. И литературата ще бъде просто литература. И всички — ироници и наивници, полиция и студенти, ще си говорим най-сетне. И ще лекуваме заедно раните, не онези от вторник, те са нищожни, а онези от последния век. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Заради оскъдното биографично време, което ни е отпуснато“.

В своето слово Георги Господинов говори и за надеждата, че ще се преборим за такова време, в което няма да ни насъскват така лесно едни срещу други, няма да влизаме за пореден път в реката на едно и също минало, няма да се връщаме към пропаданията на XX век, няма да горим книги и забраняваме спектакли. „И счупеният помежду ни разговор ще тръгне отново. И един ден няма повече да живеем като „шепа хора под празно небе“, както казваше Яворов, а ще пренесем човешкото и живота изобщо няколко крачки напред, за да го предадем на следващите“.

Пред препълнената зала Георги Господинов говори и за възможностите на литературата, какво, най-общо казано, може тя. По думите му тя може да отстоява човешкото, да не позволява тази обратна метаморфоза на разчовечаването. Литературата се явява като естествен антидот срещу отровата на пропагандата. По думите му пропагандата се опитва да ни обясни света за 3 минути, двуизмерно и като в кръчма: това е добро, това е зло. Литературата не просто ни дава една по-дълбока, сложна и плътна картина на света и човека, не просто ни показва света и човека в тяхната многоизмерност и обем, но и ни учи на нещо много важно. „За фикцията отделният човек е важен, с неговите страхове, надежди, крехкост и чупливост, с мечтите и с тъгите си“, посочи още авторът на „Времеубежище“ и допълни, че пропагандата също се интересува от страховете и желанията, но за нея те са само инструмент за колективна манипулация. Фикцията и пропагандата се срещат в едно и също поле - в полето на човека и човешкото. И там се разминават или влизат в битка. Тази битка ни чака.

Георги Господинов предположи, че наградата, която му се дава днес, е за книгите, които е написал досега или като насърчение за думите, които предстои да напише. Той подчерта, че по-важно от това е онзи порив, онова тихо отчаяние и несигурна надежда, че можеш през думите си да спреш за малко или ако не да спреш, поне да забавиш разомагьосването на света. „Да произведеш смисъл за този, който е изгубил смисъла, да утешиш поне един човек. Да заговориш за онова, което обикновено премълчаваме и да накараш един читател да ти каже: това беше моята история, но я бях затрупал много навътре. Или надеждата накрая да останат няколко хубави думи от теб. Този порив, това опитване да съхраниш невинната несигурност от детството и младостта си и да продължиш да вярваш, че думите помагат, е повече от всичко. Надявам се част от тази награда да ми се дава и за това“, изтъкна Георги Господинов.

Накрая той завърши с лична история от само преди седмица, случила се отново в Софийския университет. Когато взел ключа от портиера за залата, в която води курс по творческо писане, портиерът го погледнал и казал: „Връщат се, нали?”. Писателят помислил, че става дума за ключовете (предния път забравил да ги върне) и веднага казал извинително: „Да, разбира се, аз тогава...” А портиерът се засмял, усетил недоразумението и казал: „Котките, котките на тъгата, винаги се връщат по старите места, нали”.

„И разбирам, че цитира фраза от един мой роман. И ми става хубаво, че този човек на входа, с ключовете, е запомнил това и си го носи в портиерната с него. И си казвам: „Къде другаде портиерът ще те посрещне с цитат? Такива неща могат да се случат тук, в Университета, който не просто е в центъра на града, а самият той е центърът на града“, каза накрая Георги Господинов и отново благодари за получената награда. Той пожела на всички да държат будни сърцето и разума си, защото ще ни трябват в битката за човешкото. Поне да сме опитали.

Публика дълго аплодира писателя, а след това десетки негови почитатели го чакаха за автограф.

В Почетната книга на Софийския университет Георги Господинов написа: „Щастлив и развълнуван да получа тази награда от моя (нашия) Университет. Сърце и разум за всички ни и отстояване на човешкото“.

Той остави и автограф и на свои книги, съхранявани в Университетската библиотека, сред които е и първата му стихосбирка.