Мартин Димитров: Трябва да прекратим тормоза над малкия бизнес

Мартин Димитров е кандидат за народен представител в 24-и МИР с преференция 113.

Преди петнайсетина години някои го наричаха “втурнат младеж”. Днес той е един от най-улегналите депутати, въпреки че гори със същата полемична страст от парламентарната трибуна и в телевизионните студиа.

Роден е през 1977 г. в София. Завършва френската гимназия и международни икономически отношения в УНСС. Доктор по финанси, автор на десетки научни публикации и книги в областта на икономиката. Работил е в Института за пазарна икономика.
От 2008 до 2012 г. е председател на СДС, като на два пъти печели на вътрешни избори. Народен представител в последните 10 парламента. Член е на комисията по бюджет и финанси и на комисията по икономическа политика и иновации в отиващото си 50-то Народно събрание.

- Г-н Димитров, Вие се борите със законодателни инициативи и с изказвания от трибуната срещу нелоялните практики на монополите и картелите, но мобилните оператори постоянно и едностранно вдигат цените. Не е ли обречена тази битка?

- През последните години регулаторите са напълно безпомощни. Пословично е поведението на Комисията за защита на конкуренцията, които обясниха, че им трябвали до 9 години, за да разкрият картел при храните. На този фон квази монополите започнаха да правят каквото си искат. Когато се увеличават едностранно цени в рамките на дългосрочни договори, гражданите са поставени при неравноправни условия. По тази причина внесох законопроект, който дава възможност  всяко едностранно увеличение на цената да бъде основание да се откажеш от договора без неустойки. След представянето на законопроекта представители на сектора обявиха, че ще се съгласят на прекратяване без неустойки и без законопроект, но времето показа, че това е обещание с краткосрочна валидност за част от компаниите. Трайното решение е приемането на моя закон, който ще създаде допълнителна конкуренция, защото когато операторите знаят, че всеки момент можеш да си тръгнеш и да отидеш при друг, се сменя общият модел на поведение на компаниите – да се борят помежду си вместо да се договарят.

- С какво увеличението на прага за регистрация по ДДС, който постоянно се опитвате да вдигате, наистина помага на малкия бизнес?

- Прагът за задължителна регистрация по ДДС не беше увеличаван 20 години. Това беше целенасочена стратегия на властите, които толерираха големите компании и мачкаха малките. Ние предприехме две увеличения на прага - първо на 100 000 лева, а от 2025 г. - на 166 000 лева, което е и таванът по европейските правила. Така например български производители на плодове и зеленчуци могат да произвеждат и продават без да се регистрират и без да начисляват ДДС, което ще ги направи по-конкурентни. Също и малки кафенета, пицарии и магазинчета, свободните професии. Времето ще покаже положителните ефекти от тази мярка за малкия бизнес.

- Кой се страхува от еврото, на кого ще навреди най-много присъединяването ни към еврозоната и кои ще спечелят?

- Хърватия е с рекорден растеж на доходите и исторически кредитен рейтинг след възприемането на еврото. В България се създават фалшиви страхове от хора, които искат да извадят България от ЕС и виждат в еврото опасност от допълнителна интеграция сред европейските страни. Евроизацията ще направи българската икономика по-конкурентна, защото това ще доведе до намаляване на лихвените проценти, спестяване на транзакционни разходи по обмяна на валута, по-големи възможности България да участва в решенията за развитие на валутната политика на ЕС и за стратегическите решения за Общността, ще има подкрепата на ЕЦБ през трудни времена, а това е втората най-влиятелна централна банка в света. Отделно евроизицията допълнително ще стимулира притока на туристи у нас, защото едновременно прави цените по-прозрачни и предвидими и намалява разходите. Друг е въпросът, че в България не беше направена информационна кампания, която да показва резултатите в държавите, в които е възприето еврото.

Не е случайно, че Германия се отказа от марката, а Франция от франка, за да приемат еврото. Общата валута прави ЕС по-силен и издръжлив на външни шокове.

- Дайте примери за успешна дясна социална политика?

- Направихме така, че храни в края на срока на годност да се даряват и през Хранителната банка да достигат до бедните в различни краища на България. Важно е да има система за частни дарения, която да функционира постоянно. Преди моя законопроект тези храни предимно се унищожаваха, защото не се дължеше ДДС при унищожаване, но при даряване се дължеше. Отне ми много усилия да убедя различни администрации, че дори най-богатите страни организират даряването на такива храни и е безумно по-бедната България да ги унищожава. След като реших проблема с начисляването на ДДС се появи следващ казус, измислен от администрацията – всяка храна да се маркира отделно, за да нямало измами. С цената на много срещи и примери убедих администрацията да въведе режим на електронно проследяване, за да не затормозява нито дарителите, нито Хранителната банка. Защо трябват толкова много усилия за реализацията на идеи, които би следвало всички да подкрепят?

- Кои са акцентите на дясната икономическа политика на „Да, България“ на тези избори?

- Трябва да създадем условия и свобода за развитие на бизнеса, които да бъдат по-благоприятни и насърчаващи от съседните ни държави и да бъдат сравними с най-добрите практики в ЕС. Целта е висок растеж на българската икономика, сравним с успехите на съседна Румъния, който да доведе до значително ускоряване на догонването на средноевропейските доходи и стандарти. Основа на растежа винаги е макроикономическата стабилност, затова ние залагаме на таван на бюджетния дефицит от 3%, като дори тази стойност ще бъде поетапно намалявана. Влизането в сухопътния Шенген и еврозоната ще бъдат ускорители на растежа на икономиката и ще направят безалтернативен европейския път на България.

Конкретните ни мерки са насочени към подобряване конкурентоспособността на икономиката. Предлагаме нулева ставка за реинвестираната печалба в машини и оборудване, така че компаниите да остават и да се развиват в България. Подобна мярка произведе добри резултати в Естония. Намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15% на 10%, което да стимулира малките предприемачи, за които административната тежест винаги е по-висока. Стимулиране на инвестициите в развойна дейност като разходите да се отчитат в двоен размер за счетоводни цели. Критично важно е да се спре тормозът над малкия бизнес от редица контролни институции, които предпочитат да фокусират дейността си над малките, защото е по-лесно, но също така е силно безпредметно от гледна точка на търсените фискални резултати. Следващият критично важен въпрос е коренната промяна в начина на функциониране на регулаторите, така че да започнат да работят съгласно добрите световни стандарти.

Знаем, че трудностите ще стават все повече и че статуквото яростно ще брани завладените институции, но битката за България може да бъде спечелена само с упорство, принципност и отдаденост.

Приоритети на Мартин Димитров: 
· Преустановяване произвола на мобилните оператори да индексират цените без право на потребителите да се откажат без неустойка. Имам готов законопроект.
· Гарантиране проверката за принадлежност към ДС на всички кандидати за публични длъжности и оповестяването им преди съответните избори, така че гражданите да знаят какви хора избират. Имам готов законопроект.
· Спиране на тормоза над малките фирми от различни контролни и административни органи. Държавните органи трябва да организират дейността си на база оценка на риска и основните усилия да бъдат насочени съм големите компании, където фискалният ефект ще оправдае разходите по направените проверки. Промяната касае изменение в политиката на държавата.
· Облекчаване достъпа до данъчно акцизните складове и засилване на конкуренцията на пазара на горива. Вече беше приет мой законопроект, който задължава операторите на складове да декларират свободните капацитети пред митниците и тя да ги обявява публично за улеснение на всички вносители, на които често преди това се казва, че свободни капацитети няма.
· Възстановяване на машинното гласуване и машинното броене, което да елиминира субективността на човешкия фактор в изборния процес.
· Свързаност на България и Румъния, което да подобри капацитета за експорт, да намали опашките по границите и да доведе до създаване на нови бизнеси и нови работни места. Полагам системни усилия за пускането на фериботна линия Русе - Гюргево, като дари поисках включването ѝ във военния Шенген. Подел съм  инициатива за електрифициране на Дунав мост, което ще позволи пускането на редовна ж.п. връзка между Русе и Букурещ.