Ивет Лалов: На българския спорт му липсва модернизация

Славната българска лекоатлетка Ивет Лалова-Колио взе участие като лектор в проведения съвсем наскоро форум в Лондон "Кариера и живот – защо в България“, организиран от платформата "България те иска", чиято цел е привличане обратно в Родината на успели в чужбина българи.

"Посветила съм живота си в преследване на високи постижения, вярвам, че когато споделяме грешките си, ние се учим", каза в своето изложение Ивет Лалова-Колио. В интервю за БНР бившата лекоатлетка разказа новото поприще като мотиватор.

За хора като Ивет Лалова тук в Обединеното кралство се казва, че са "национално съкровище". Тя е европейска шампионка на 100 метра спринт и 200 метра в зала, национална рекордьорка на България на 100 метра и 200 метра в зала. Участвала е на пет олимпиади, а тази година беше на Олимпиада за шести път, но в нова роля - специален репортер на Българската национална телевизия. 

Тежка контузия на Олимпийските игри в Атина я извади от строя, но години по-късно след "рехабилитации, сълзи и пълзене", както самата тя се изрази, стана първата българка европейска шампионка на 100 метра през 2012 г. в Хелзинки. 

На такъв форум, където става дума за компании, опитващи се да предложат примамливи позиции за успели българи в чужбина да се завърнат, изглежда, като че ли, на спорта тук не му е много мястото. Гадаейки, че може би става въпрос най-вече за треньори, се обърнах с първи въпрос към Ивет Лалова-Колио:

- Къде е мястото на спорта в тази инициатива?

- Ако целият този капацитет, който е извън границите на България, се завърне. Ако всички тези млади хора, които успяха навън, в най-различни сфери, дори и в спорта – всички тези треньори, защото имаме изключително успешни треньори извън границите на България – ако повечето от тях се завърнат и разкажат, покажат, споделят това, което са научили, аз вярвам, че България ще стане едно много по-различно място за живеене. Ще имаме много по-голям успех във всичко, не само в спорта. Но конкретно за спорта – да, определено повечето можещи треньори за съжаление потърсиха по-добри условия за работа навън и това се усеща. С безкрайно уважение към всички млади треньори, които, особено в леката атлетика, се борят, липсва ни едно обучение, липсва ни нещо, което да ни доближи повече до световния спорт.

- Сигурно не е достатъчно само добро желание и мотивация, вероятно са нужни и средства. Стигаме до генералния въпрос, какво липсва на българския спорт?

- То е много комплексно, но аз ще го събера в една дума – модернизация. Липсва тази модернизация, защото спортът е изправен пред тази трудност да бъде постоянно в крак с всички иновации, с всички изисквания от Олимпийския комитет, от всички други институции, т.е. какъв да бъде форматът на Олимпийските игри дори. Атлетиката в частност е изправена пред трудностите да трябва да се лиши от някои от своите дисциплини и се бори вече години наред тези дисциплини да останат в олимпийската програма. Това липсва, една модернизация и това ни откъсва много, защото аз вярвам, че не е само до пари. Пари има. Пари се намират, но трябва да се влагат в смислени проекти и в неща, които ще доведат до резултати, а не просто да се правят някакви неща. Това според мен е разликата. И ако се даде възможност на хора, които виждат нещата навън, които копират неща отвън, които имат идеи, които имат възможност да пренесат тези неща в България, да започне да се случва това обучение, тези дори "курсове" нека да ги наречем, възможност за някои от нашите треньори дори да излизат навън и да се обучават. Размяна на спортисти, възможност на децата да излязат навън също, да направят лагери, ако не могат да се класират за състезания. Изобщо, трябват много неща и те не са въпрос само на пари. Те са въпрос на една програма, която обаче трябва да е по-устойчива от едно правителство. Т.е. да не се сменят нещата на всеки две, три, четири години.

- Вашата мотивираща лекция на форума беше приета изключително добре от публиката. Един въпрос в личен план – накъде върви сега Ивет Лалова?

- Въвря напред към нови цели, с нови мечти, именно с идеята да развивам ето такава кариера като човек, който вдъхновява компании, хора, мениджъри. Работя със спортисти, работя с директори на компании. Опитвам се да им помагам и да ги подкрепям по пътя, по който те вървят, за да се научат да дават най-доброто от себе си. И да се спират възможно най-малко. Защото всички хора имаме много подобни лимити, всички със съмненията в себе си, с начина на възпитание, с някакви неща от миналото, с хора в живота ни, които не са вярвали в нас. Имаме тенденцията да не успяваме винаги да реализираме пълния си потенциал. Това е моето ново поприще – да помагам на хората да реализират пълния си и отвъд пълния си потенциал.

- А не ви ли сърби да се върнете отново на пистата като треньор?

- То е почти същото, но по-скоро като ментален треньор. Не вярвам, че от всеки добър спортист става добър треньор. И, знаейки как аз съм късала нервите на моите треньори, предпочитам да бъда ментален треньор.