Елисавета Белобрадова: Имам план за българското семейство

Не я свърта на едно място, захваща се с всяка несправедливост, която се изпречи на пътя ѝ. Има енергията на малка електроцентрала, от което сътрудниците ѝ не са особено щастливи, но я приемат, защото могат да са директни с нея, както тя с тях.

Родена е през 1977 г. в София. Завършва френската гимназия и право в Софийския университет с профил международно право, специализира в Кеймбридж.

Има опит в предприемачеството в сферата на търговията и хотелиерството. Съавтор на три книжни бестселъра по темата родителство и автор на книгата „Среща с Бесарабия“. Продуцент и участник в най-голямото stand-up шоу в България – ‘’One Night Stand’’. Като съосновател на родителската дигитална платформа „Майко Мила” е била и председател на едноименната фондация, която стои зад каузата „Оле Мале“ в подкрепа на родители на деца с увреждания. Организатор на редица успешни благотворителни кампании.

Депутат в последните пет кратки парламента. През 2021 г. за пръв път става депутат от гражданската квота на “Демократична България”, като печели 7806 преференции в 23 МИР. Зам.-председател Комисия по демографската политика, децата и семейството и член на Комисия по образованието и науката в отиващия си парламент.


- Работодателите казват – в България вече няма кой да работи. Нацията не само се топи, но и липсата на работна сила спъва икономиката. Кои са основните причини за това, г-жо Белобрадова – ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция?

- Демографската криза в България често е погрешно свеждана до задачата на българската жена да ражда повече, въпреки че нивата на раждаемост у нас са нормални за Европейския съюз. Реалните двигатели на демографския срив са огромната емиграция през последните 30 години и липсата на достатъчна държавна подкрепа, която да даде на семействата спокойствие и сигурност в избора да имат (още едно) дете. 

За да се развива България, семейството трябва да бъде в центъра на държавните усилия, така че хората да желаят да останат тук, да работят тук и да отглеждат децата си в страната, а тези, които вече са заминали - да вземат решението да се върнат. 

Добре е да очертаем основните причини, поради които българите напускат страната и основните задачи, които стоят пред нас, за да могат семействата не само да се върнат, но и тези, които са тук, да вземат решението да имат (още) деца. 

На първо място, стабилна и гъвкава икономика, растеж на приходите и данъчни облекчения, както и икономика, която не разчита на пилеене на пари, а на целенасочени инвестиции. 

Второ, съвременна образователна система. Голяма част от българите са напуснали страната, тъй като българското образование не предоставя достатъчно адекватни умения и знания на децата им. Реформата в образованието е абсолютно задължителна, ако искаме да подготвим хора, които са адекватни за българския трудов пазар. Трябва да обвържем уменията и знанията на децата с бъдещите им професии.

Трето, социална система, която се грижи адекватно за нуждаещите се, която прави разлика между тези, които наистина имат нужда и тези, които нямат. Тази разлика се нарича индивидуален подход към нуждите на гражданина. В това се състои смислената социална политика - не раздаване на пари на калпак, не размахване на общи политики, с които се прави главно предизборна пропаганда и се сеят популистки наративи. Изграждането на социална система, която върви адекватно ръка за ръка с гъвкава и устойчива икономика и се случва през индивидуален подход към нуждите на гражданина и едновременно с това инвестираме в икономиката на страната.

- Какъв е Вашият план за българското семейство?

- Създадох ''План за семейството'' заедно с екип от експерти - това е комплекс от мерки, които целят да създадат по-добър, сигурен и достоен живот на българските семейства. Основен фокус е средната класа, на които поверяваме трите най-важни стълба за съществуването на една държава: раждането и отглеждането на деца, изработването на съществената част от брутния  вътрешен продукт и  да издържа социална система, която да подпомага възрастните хора и нуждаещите се. 

Мерките, които предлагаме, обхващат всеки аспект от живота на едно семейство – от майчиното и детското здраве, ранното детско развитие,   последващото образование на детето и социалната сигурност на семейството му, до подкрепата за хората с увреждания и възрастните хора. 

- Защо толкова деца отпадат от образователната система, главно от етнически малцинства, и как да ги върнем в училище?

- Има огромен брой изключително бедни родители, които живеят в населени места, където няма социални услуги, чрез които децата им да бъдат интегрирани в обществото. В някои населени места има изключително малко деца, които посещават яслени групи. До третата си година те остават изолирани и когато живеят в крайна бедност и майчиният им език не е българският, това е първата стъпка към изолацията им. Втората стъпка е непосещаването на детска градина, поради крайна бедност на родителите (например децата нямат достатъчно дрехи) или липса на навик, когато родителите не разбират защо това е важно. Когато се стигне до първата училищна година, детето до голяма степен е ''изгубено'' за системата, защото тя не е положила усилия то да бъде интегрирано в най-важния за него период -  до седем годишна възраст. 

Недостатъчното усвояване на български език от деца в етнически смесени райони и затворени общности води до практическа сегрегация още преди първия учебен ден и увеличава  риска от отпадане от образователната система. 

За да обърнем тази тенденция е ключово да бъде въведен ежегоден анализ на езиковото ниво на децата в детските градини. 

Свободното боравене с езика следва да бъде основна цел на образованието в предучилищна и начална възраст. Нужно е да осигурим интензивна езикова подкрепа за децата-билингви и други ученици, които се сблъскват с езикови затруднения.

Същевременно е важно да се работи в посока преодоляване на сегрегацията, за да се гарантира равен достъп до качествено образование. 

- Какъв е десният подход към социалната политика?

- Нуждаем се от индивидуална подкрепа в зависимост от доходите и индивидуалните нужди на семействата. Поради тази причина създадохме системата на НАП, която благодарение на много показатели много ясно дефинира семействата, които имат нужда от подкрепа. Благодарение на тази система ние можем да дефинираме кои са хората, които директно могат да получат подкрепа и, когато я индивидуализираме, да я удвоим и утроим точно към хората, които имат нужда от нея.  

- Какво трябва да направи държавата и какво ще направи вашата коалиция, за да се върнат значителна част от българите, напуснали страната и за да намалеят желаещите да я напуснат?

- Българските семейства не са просто хора, които трябва да родят повече деца. На тях разчитаме да поддържат икономиката ни и да се погрижат за възрастните. 

Дължим им на първо място край на политическата криза. След края на политическата криза им дължим укрепване на демократичния ред и всичко, което те са търсили, отивайки в чужбина. След това им дължим възможност за по-високи доходи в една добре развита икономика, в която доходите растат не през държавно увеличаване на минималната работна заплата, а през изключително бързите темпове на икономиката, след като тя е била правилно стимулирана. Дължим им добро ранно детско развитие, интегрирани семейни политики, места в детските градини, яслите и училищата, място, откъдето да минат с количката на улицата, за да останат в България и да вземат решение да имат деца и дом в родината им. 


Приоритетите на Елисавета Белобрадова:

Подобряване на майчиното здраве, родилната и неонаталната грижа и равен достъп до педиатрична помощ за всички семействата.

Качествена и достъпна ранна детска грижа за всяко дете в България.

Цялостна система за подпомагане на семействата на деца със специални образователни потребности и техните учители. 

Подкрепа за хората с увреждания за създаване на възможности за трудовата им реализация и по-широк достъп до образование.

Преодоляване на крайната бедност чрез ясно определяне на критерии и оценка на нуждите.  

faktor.bg