В нощта между 26 и 27 октомври ще върнем часовниците си с час назад и ще преминем към зимно време. Така денонощието ни ще е с един час по-дълго и ще спим с един час повече.
Въпреки че повечето от нас приветстват допълнителен час сън, системата за смяна на часовниците два пъти годишно може да бъде противоречива поради опасения за здравето и поведението, свързани с промяната на моделите на сън и адаптирането към по-тъмните вечери.
Проучвания показват, че това нарушава естествените цикли на съня на тялото, което може да засегне както физическото, така и психическото здраве.
Независимо дали печелите допълнителен час или губите един час сън, това нарушава цикъла на съня. Това може да затрудни някои хора да се приспособят към нормалния си режим. Нарушеният сън също може потенциално да доведе до по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания.
Загубата на един час сън по време на смяната на времето през пролетта е свързана с нарастване на сърдечните пристъпи и инсулти. В САЩ болниците съобщават за скок от 24% на посещенията за инфаркт всяка година в понеделник, след като часовниците се преместят напред, пише The Independent.
Как смяната на часовника влияе на психичното здраве?
Когато часовниците се върнат през есента, получаваме допълнителен час дневна светлина сутрин – това обаче продължава само няколко седмици, преди дните да се скъсят и изгревът да става все по-късен.
В най-късия ден от годината, 21 или 22 декември, в деня се радваме на около осем часа слънчева светлина.
Увеличаването на тъмнината може да доведе до лошо настроение и депресия при някои хора, както и до умора, мускулни болки и отслабени кости поради липса на витамин D от излагане на слънчева светлина.
Някои хора също изпитват сезонно афективно разстройство в резултат на по-кратките дни. Симптомите включват постоянно лошо настроение, загуба на интерес към нормалните ежедневни дейности, раздразнителност, чувство на отчаяние или вина и сън за по-дълго от нормалното.
--230.jpg)
