Избирайте: Мир или Брюксел. Насаждането на страх в Грузия

Гласувайте срещу "партията на глобалната война"! Този слоган, подобен на създадената от унгарския лидер Виктор Орбан пропагандна машина, се използва от управляващата в Тбилиси партия“Грузинска мечта“. Посланието е оставено да крещи по улиците в цяла Грузия.

То се разпространява от проправителствените медии, държавната телевизия, билбордовете и телевизионните реклами. Това е водещият мотив на кампанията на проруското правителство за предстоящите парламентарни избори на 26 октомври.

От Тбилиси унгарската медия HVG, която е партьор на Mediapool, съобщава за тежкото положение, в което се намира грузинското общество преди решаващите избори за интеграцията на кавказката страна с останалата част от Европа.

Из целия Тбилиси са разлепени плакати, които показват руините от бомбардирано украинско училище, бомбардиран квартал, бомбардирана магистрала и бомбардирана църква… До тях са наложени снимки на реновирано грузинско училище, хубав квартал, нова магистрала и белстяща църква.

Посланието е красноречиво, както и използваните визуални образи. Нескритата цел е да се създаде страх и да се раздели населението.

Тбилиси, едномилионната столица на Грузия, е пълна с реклами на предизборната кампания, както на правителствени държавни билбордове, така и в обществения транспорт. По-голямата част от рекламите тръбят посланията на управляващата "Грузинска мечта", докато много малка част от билбордовете са на четирите проевропейски опозиционни партии.

Страхът от войната в Украйна резонира много по-силно с емоциите на грузинското население, отколкото в други страни в региона. Последният път, когато Русия бомбардира и анексира Южна Осетия и Абхазия, беше през 2008 г. Малко преди това бяха ужасите на войната през 90-те години.

"Грузинците добре помнят отворената рана от войната от 2008 г., което ги прави много по-податливи на правителствената пропаганда, която играе с техните емоции и страхове, опитвайки се да ги манипулира да се обявят срещу ЕС“, обяснява Нино Накашидзе, заместник-директор на основната опозиционна телевизия Mtavari Arkhi.

Грузия е страна, в която подкрепата за членство в ЕС и НАТО е най-висока сред всички кандидати за членство в ЕС - 85 процента от населението иска европейска интеграция и членство в НАТО. И все пак партията "Грузинска мечта“, която е на власт от 2012 г. и е подкрепена от прокремълската позиция на най-богатия грузински олигарх Бидзина Иванишвили, се бори за четвърти мандат на власт.

Как е възможно?

Формулата е много подобна на тази, използвана от унгарското правителство през последното десетилетие и половина, пише HVG. Правителството играе според схемата на Кремъл, съчетавайки демонтирането на върховенството на закона, репресиите срещу опозиционните партии и свободата на словото, подтискането на малцинствените групи, свободните медии и дискредитирането на опозиционните партии с нестихваща кампания, всяваща омраза.

Попитан от HVG каква е разликата между ерозията на демокрацията в Грузия и случващото се в Унгария, Бадри Джапаридзе, председател на опозиционната партия LELO, казва: "Ако загубим тези избори, ще изгубим напълно своята държава. Унгария ще остане държава от ЕС, която действа по законите на ЕС“.

Джапаридзе се надява, че новите избирателни правила в Грузия, които въвеждат изцяло пропорционалното представителство, ще позволят на опозицията успешно да се обедини срещу управляващата партия тази година, за разлика от парламентарните избори в Унгария през 2022 г.

В Грузия за първи път в демократичната история на страната опозиционните партии са напълно свободни да формират съюзи и коалиции след вота. Така те няма да бъдат принудени цял мандат да се придържат към идеологически напълно различни партии.

За първи път 3,2 милиона избиратели в Грузия ще гласуват по нова, напълно пропорционална избирателна система, за да разпределят 150-те депутатски места според процента на гласовете, получени от партиите в цялата страна.

В новия избирателен закон обаче управляващата партия "Грузинската мечта" отказа да намали парламентарната бариера от 5%. Това е от особено значение в политическия контекст на Грузия, тъй като на последните избори през 2020 г. само партиите "Грузинска мечта“ и “Обединено национално движение” бяха избрани в парламента, което доведе и до опозиционната коалиция за настоящата кампания.

За изборите опозицията създаде мрежа от 3000 граждански активисти доброволци, които да следят за чистотата на бюлетините в избирателните секции в цялата страна. Това може да е необходимо, като се има предвид, че правителството е натоварило полицейските сили със същата задача, като същевременно им е дало специални правомощия.

В случай на нередности полицаите имат право да анулират гласове или бюлетини, подадени в избирателните секции.

Преди това правителството искаше да "тества" Закона за чуждестранните агенти първо върху междунароната антикорупционна организация "Прозрачност без граници".

"Прозрачност без граници“ е част от международната група за наблюдение на изборите, която следи за тяхната честност. След като правителствената комуникационна машина, задействана да дискредитира "Прозрачност без граници“, заработи на пълни обороти, международната организация обяви, че е "щастлива" да се откаже от наблюдението на вота.

В отговор последваха международни изявления, поставящи под въпрос честността на изборите. В резултат правителството обяви, че спира да "прилага" временно Закона за чуждестранните агенти, а "Прозрачност без граници“ все пак остана да брои гласовете.

Между другото, 10 000 неправителствени организации и медии успяха да се регистрират в страната до крайния срок за проследяване на изборите, което показва степента на обществена съпротива срещу авторитарните ексцесии на правителството.

Елен Кощария, лидер на опозиционната либерална партия Droa и бивш грузински министър за евроатлантическата интеграция, коментира, че изборите на 26 октомври трябва да се разглеждат като референдум за това дали руските олигархични интереси ще продължат да доминират в Грузия.

"Единствената независима институция в страната е грузинският президент“, обяснява Хощария. Тя допълва, че единствено президентът представлява, поне отчасти, интересите на гражданите.

Всичко останало - съдебната система, образованието, медиите и изборните правила, е оставено на милостта на правителството и неговия дневен ред.

Харта за европейска Грузия

Добра илюстрация за това колко силна е хватката на държавните институции е програмата от 9 точки за възстановяване на демокрацията в грузинската Харта за демокрация на президента Саломе Зурабишвили. Тя бе публикувана през май 2024 г. и подписана от всички опозиционни партии:

1. Отмяна на законите, които вредят на европейски курс на Грузия.

2. Реформиране на съдебната система за възстановяване на общественото доверие.

3. Независимост на органите на прокуратурата и сигурността от политическо влияние.

4. Създаване на независими антикорупционни и регулаторни органи.

5. Възстановяване на независимостта на Националната банка.

6. Подобряване на избирателната система за осигуряване на свободни и честни избори.

7. Произвеждане на предсрочни избори след изпълнение на Хартата.

8. Създайте професионално правителство без политика.

9. Единство и демократични избори за европейско бъдеще.

До края на своя настоящ мандат правителството толкова засили своята антизападна реторика, законодателство и демонтиране на системата за контрол и баланс на институциите, че през последните месеци представители на ЕС изпращат все по-силни послания, поставящи под съмнение амбициите за интеграция в ЕС на сегашната управляваща партия.

След резолюцията на Европейския парламент преди седмица, лидерите на ЕС обявиха, че са готови да подкрепят грузинския народ по европейския му път. В същото време те "изразиха сериозната си загриженост относно действията на грузинското правителство, които противоречат на основните ценности на Европейския съюз".

Правителството на Грузия стигна до това положение, след като Брюксел постави на масата през 2023 г. списък от 12 точки с критерии, които Грузия трябваше да изпълни. След това ЕС предостави на страната статут на кандидат за членство в края на 2023 г., въпреки че тези критерии не бяха изпълнени.

Това изглежда е предизвикало безпокойство в Москва, която очевидно е указала на партията на Бидзина Иванишвили да направи всичко по силите си, за да блокира евроатлантическата интеграция на страната.

В резултат на това правителството в Тбилиси прие известния „руския закон“ за чуждестранните агенти. След това бяха приети правила за опростяване на навлизането на руски офшорни фондове в страната, прокарани бяха анти-ЛГБТИ закони за защита на семейството и бе улеснено отстраняването на независими съдии.

Резултатът е подобен на ситуацията в Унгария, коментира HVG. Независимата институционална система се е превърнала в марионетка на правителството, обслужвана от политически назначени лица, ръчно контролирана прокуратура и със силно влияние на правителството върху съдебните решения.

Армията помни войната

Особена пикантност на авторитарните амбиции на грузинското правителство придава фактът, че грузинската армия изобщо не харесва случващото се в страната. Причината е проста. Правителството толерира сближаване с режима на Путин, докато армията помни жертвите, дадени във войната срещу руската армия, изпратена в Грузия от режима на Путин през 2008 г.

Заклеймяване и побой срещу журналисти

Насочването на огромни пари за реклама към правителствените медии и тежките глоби, наложени на опозиционните медии, формират основата на низходящата траектория в страната.

Освен това има системно публично дискредитиране на независими журналисти и издания, постоянно полицейско следене на разследващи журналисти. За разлика от действителността в Унгария обаче, журналистите в Грузия редовно биват бити, следени и сплашвани.

Заза Абашидзе, местен кореспондент на френската информационна агенция AFP, каза пред HVG, че е трябвало да носи лютив спрей в джоба си месеци след приемането на така наречения "руски закон“. На няколко пъти той едва е успял да се спаси от побой от крайнодесни групировки, подстрекавани от правителството, които пребиват хора, без да бъдат преследвани от закона.

По-зле от журналистите обаче са членовете на ЛГБТ общността в страната, които систематично и последователно са атакувани от екстремистки групи, казват през сълзи организаторите на Georgian Pride. Приветствайки журналистите в офисите си, те също разказаха как офисът им е бил разбит от неидентифицирана крайнодясна група преди три години.

Правителството използва подобен метод, за да разположи Антикорупционното бюро срещу опозиционните партии. Официално създадена да разследва случаи на корупция, службата не е разкрила никаква икономическа злоупотреба от създаването си преди пет години, според Александър Кевхишвили, старши експерт по корупцията в „Прозрачност без граници“.

Напротив, срещу всяка опозиционна партия и нейните лидери се водят разследвания за корупция. Според собствения си опит президентът на партия LELO Япаридзе казва пред журналисти, че е бил призоваван няколко пъти в антикорупционното бюро за „разпит“ и в едно от тези интервюта му е казано направо, че е свободен да напусне страната с надеждата да не се връща. На тази оферта той е отговорил с твърдо "не".