„Принуда към „мир“: Как и защо светът играе по свирката на Русия във войната срещу Украйна“

Татяна Урбанска, Арослав Конощук, УНИАН

Колкото повече Украйна говори за следващата Среща на върха за мир и своя план за прекратяване на войната, толкова повече „мирни“ инициативи се опитват да измислят както партньорите на Киев, така и партньорите на Москва. За съжаление, те съвсем не са в полза на украинците.

В списъка на „мирните планове“ има ново попълнение. Китай и Бразилия представиха свои собствени мирни инициативи и активно ги популяризираха по време на Общото събрание на ООН. Наскоро китайският външен министър Ван И разкри, че Китай и други страни от Глобалния Юг създават платформа „приятели на мира“ по въпроса за „кризата в Украйна“.

Въпреки че съветникът на президента на Бразилия, Селсу Аморим, заяви, че „приятелите на мира“ са готови да организират среща на върха с участието на Русия и Украйна, е интересно, че на представянето на пореден „мирен план“ в Ню Йорк не бяха поканени нито украинската, нито руската делегация. Вместо това там присъстваха като наблюдатели Швейцария, Унгария и Франция.

Поредният план в полза на Руската федерация

За какво става дума в този китайско-бразилски план? Фактически, това е осъвременена версия на китайските мирни предложения от 2023 година, които бяха отхвърлени от Украйна. В него става въпрос на първо място, че враждуващите страни трябва да спазват „три принципа“ за намаляване на напрежението: прекратяване на бойните действия, да не бъде ескалиран конфликтът и той да не се разпространява на нови територии.

Второ, и двете страни трябва да признаят, че диалогът и преговорите са единственият възможен начин за решаване на „кризата“.

Трето, страните в конфликта трябва да избягват нападения над цивилни лица и граждански обекти, да защитават жените, децата и други жертви на конфликта, както и да уважават основните права на военнопленниците.

Четвърто, всички трябва да се противопоставят на използването на ядрено, биологично и химическо оръжие, да предотвратяват разпространението на ядрено оръжие и да избягват ядрени кризи. Както и да се противодейства на извършването на въоръжени атаки срещу мирни ядрени обекти.

Пето, съвместно да подкрепят международното сътрудничество в енергетиката, финансите, търговията със зърно, транспорта и други области, както и сигурността на ключовата инфраструктура (нефтопроводи, газопроводи, енергийни обекти и подводни оптични кабели), а също така да осигуряват стабилността на глобалната система за доставки. Последната точка е от изключителна важност за Китай, който, както е известно, е един от вносителите на украинско зърно.

"Предлагайки своя мирен план, Китай иска да си извоюва статут на хегемон в международната политика и да се представи като уж неутрална страна. За него е важно да диктува нов, алтернативен дневен ред на международната сцена", обяснява кандидатът на политическите науки, член-кореспондент на Украинската академия по геополитика и геостратегия Станислав Желиковски.

Многогодишните уверения на Китай, че уважава териториалната цялост на Украйна се изпариха като прах след есенния дъжд. В настоящия план няма нито една буква за изтеглянето на руските войски от територията на Украйна. Не е намерила място и една дума относно компенсация за нанесените от руските окупатори щети. Тоест, фактически се предлага примирие или по-скоро замразяване на бойните действия за неопределено време на базата на ситуацията, която ще бъде регистрирана "на терен".

Инфантилни представи за мир с Руската федерация
Но не само Поднебесната империя е настроен да "остави всичко както е", тоест да предаде фактически за неопределено време контрола на по-голямата част от четирите области на Украйна на Руската федерация. На другия геополитически полюс, в САЩ, и двамата претенденти за президентския пост също изглежда не са против фиксирането на ситуацията каквато е "на терен".

Кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп, както е известно, многократно се е хвалил, че бързо ще приключи войната, защото имал "добри отношения" с Путин. Но ако анализираме изявленията, които се чуват все по-често по време на предизборната кампания, изглежда, че за постигането на тази цел екипът на Тръмп ще притиска Киев, заплашвайки го, че ще спре доставките на оръжия.

И кандидатката от Демократическата партия Камала Харис, макар и да заяви, че отказът на Украйна от окупираните от РФ територии е „знак за капитулация", на практика по време на своята предизборна кампания често игнорира въпроса за Украйна. Например, журналисти от The Telegraph съобщават, че наскоро тя е отказала да заяви директно подкрепа за приемането на Украйна в НАТО.

"Това са въпроси, които ще решим, когато и ако настъпи такъв момент", казва Харис.

Като се има предвид, че в западните медии периодично се появяват нови и нови "мирни планове", а конкретика за ясни гаранции за сигурност "не на хартия" липсват, всичко това изглежда по-скоро като опит да се принуди именно 

Украйна на всяка цена да прекрати войната

"Активното прокарване на идеята от руската пропаганда и западни журналисти, че споразумението вече е фактически постигнато, е реално оказване на натиск върху украинското общество и политици", смята общественият деец и преподавател в Киевско-Могилянската бизнес школа Валерий Пекар.

Според него, ако и двете воюващи страни се нуждаят от прекратяване на конфликта, тогава може да бъде постигнат мир.

"Но ако едната страна има пари за превъоръжаване, а другата няма, на кого ще бъде по-изгодно да има пауза? Очевидно, на страната, която има пари. Тя ще се превъоръжи и ще продължи агресията си," отбелязва той.

На второ място, ако двете страни искат да постигнат споразумение, но едната страна изисква от другата да направи отстъпки, без самата тя да е готова на каквито и да е отстъпки, каква е вероятността за постигане на споразумение? Или ако трета страна настоява тези две страни да се споразумеят, но самата тя не е готова да даде нищо от своя страна, прави ли вероятността за споразумение по-голяма?

"От Украйна сега се изисква да отстъпи територии (и хора), да се откаже от възможно членство в НАТО и други неща (като например статута на руския език или ще измислят нещо ново). В замяна Русия не е готова на никакви отстъпки. И Западът не е готов на отстъпки, не е готов да финансира превъоръжаването на Украйна по време на евентуален кратък мир, не е готов да предостави каквито и да било гаранции за сигурност. Това не е мир, това е признаване за поражение, защото паузата ще бъде краткотрайна, а превъоръжената руска армия ще продължи агресията си и занапред," обобщава Валерий Пекар.

Директорът на независимия аналитичен център „Украинска студиа за стратегически изследвания“ Юрий Сиротюк припомня, че преди десет години Украйна избра „мира“ като начин за възпиране на руската агресия. В крайна сметка какво постигна - постоянни примирия, законодателно признаване на „особения статут на Донбас“, мински преговорен процес и... постепенното окупиране на Донбас от Русия и последвалата пълномащабна агресия на Руската Федерация срещу Украйна през февруари 2022 година.

„Възползвайки се от замразяването на военните действия на украинския боен театър, Путин засили влиянието си в Африка, опита се да създаде смут в  САЩ посредством активности в страни от  Латинска Америка и фактически инкорпорира Беларус. В крайна сметка, почувства се могъщ и започна открито да предлага разделяне на света, поне на три части... Тоест, замразяването на войната в Украйна всъщност даде на Путин възможност за сериозен геополитически скок“, припомня той.

Юрий Сиротюк добавя, че в началото на 2022 година, когато Путин пристъпи към „окончателното реализиране на Минските споразумения“, международните партньори на Украйна изтеглиха посолствата си от Киев и „бяха готови да приемат новата геополитическа реалност“.

Какво следва?

Фактически в света продължава състезанието кой ще събере най-много гласове около своите мирни инициативи за Украйна.

Кандидатът на политическите науки, член-кореспондент на Украинската академия по геополитика и геостратегия Станислав Желиховски отбелязва, че Русия е заинтересована китайско-бразилския вариант на „мир“ да получи подкрепа. Още повече, тя дори е готова да участва в хипотетични преговори, ако на тях присъстват Китай, Бразилия, Индия и други държави.

Тогава, според него, всички карти ще бъдат свалени на масата. Защото реализацията на китайския „мирен план“ фактически би означавала, че промяната на международно признатите (включително от Русия) граници на държавите ще стане норма.

„От една страна, това не би трябвало да е изгодно за самия Китай в контекста на отношенията с Тайван. Въпреки това, може да му бъде изгодно в спора с Индия (двете страни имат дълга обща граница в Хималаите, големи части от която не са окончателно демаркирани, поради което всяка страна претендира за територии в тези райони – бел.ред.)“, разказва Станислав Желиховски.

От друга страна, ръководителят на Центъра за изследвания на проблемите на гражданското общество Виталий Кулик отбелязва, че западните партньори на Украйна наистина я подтикват към замразяване на войната. Въпреки това, според него, това не означава, че е взето някакво окончателно решение. Следователно и Украйна и Русия ще продължат да се опитват да постигнат по-изгодна преговорна позиция за себе си.

„Русия ще се опита да завладее възможно най-много територии в източна Украйна. Ние ще се опитаме да разширим присъствието си в Курска област. След което в някакъв момент ще се опитаме да се договорим - отбелязва той. – Но размяната на територии не устройва Русия. И мисля, че нашите западни партньори разбират това.“

Разбира се, Китай би могъл да стимулира Русия да бъде по-отстъпчива, но според Виталий Кулик такъв сценарий е малко вероятен.

„Китай е заинтересован от конфликт с ниска интензивност, в който са замесени Русия и Западът. Защото такъв конфликт ги отслабва“, смята Кулик.

Според него, Китай би приел ситуация, при която преговорите се проточат дори с години, стига войната да бъде сведена до престрелки и да не прерасне в континентален конфликт. Въпреки това, в руско-украинската ситуация дори започването на мащабни преговори няма да означава прекратяване на военните действия.

„Напротив, аз смятам, че започването на преговори може да съвпадне с поредната ескалация. Тоест, тя ще се случи, когато започнат преговорите между така наречените „големи“, казва Кулик.

Междувременно битката между различните "мирните планове" продължава. В западните медии отново се обсъждат ту "корейския", ту "германския" сценарий за Украйна. Обмисля се въпроса за контрола на Русия над окупираните територии на Украйна (без юридическо признаване на окупацията) в замяна на частичното присъединяване на Украйна към НАТО (което към този момент изглежда като фантастика) и даването на юридически гаранции за сигурността на Киев. Но не се отчитат два принципно важни момента.

Първият е - дали държавите гаранти на тази сигурност ще бъдат готови, в случай на повторна руска агресия, да се включат пряко във войната на страната на Украйна. Вторият е - че Русия непременно ще се възползва от паузата в конфликта, за да възстанови военния си потенциал и ще нападне отново."

Faktor.bg