Оставка на министъра – пари има, но не и за изкуство и култура, а само за схеми, за източване на държавни средства

Станка Желева

В какво се състои дейността на Министерство на културата, и грижи ли се то за българската култура и изкуство? За съжаление, виждайки състоянието ѝ, Министерството не се справя с основната си задача с добре познатото оправдание, че пари няма. Пари има, но не и за изкуство и култура, а само 

за схеми за източване на държавни средства,

както се вижда от последните скандали, които разтресоха културния сектор.

Разглеждайки дейността на Министерство на културата, оставаме с впечатление, че България е страната на сценичните изкуства. Според направeнa справка 2/5 от бюджета за култура отива за сценични изкуства. Оказва се, че основната дейност на Министерството, е щедро да ги субсидира на принципа 1:3 за продадени билети (с таван на цена на билета до 20 лв. или за всеки 20 лв. субсидията е 60 лв.) , но никой не е в състояние да отговори защо по същия начин не се субсидират музеите и галериите в България? 
Защо на държавни театри, опери и филхармонии в рамките на няколко дни се превеждат стотици хиляди и милиони левове за новоназначени на трудови договори лица, а нищожното финансиране с по няколко десетки хиляди лева за археологически разкопки от национално и световно значение се бави с месеци и ги проваля, защото археологическият сезон е едва 5-6 месеца?

Скандалът, който разтърси Министерство на културата през последните десет дни, беше бързо заметен под килима с общи приказки от министър Найден Тодоров, който даде уклончиви и неопределени обяснения под предлог, че към този момент тече разследване. Министър Тодоров като дългогодишен директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе (2005- 2017 г.) и на Софийската филхармония (2017-2024), които са сред шампионите по усвояване на субсидии, прекрасно знае всички механизми и 

“врътки” за финансиране и субсидиране на държавните театри, опери и филхармонии

Въпросът защо точно той е назначен за служебен министър на културата за два последователни мандата започва да ни интригува все повече. Намираме и обяснение на въпроса, защо световно неизвестният Кръстю Кръстев, бивш директор на Смолянския театър (един от театрите замесени в скандала), беше назначен за министър на културата. Разбираме и защо единият от мозъците на схемата за източване на бюджета на културното ведомство, Васил Василев (бивш директор на Плевенския театър), не може да бъде помръднат от поста си на директор на Народния театър и бива самоотвержено бранен от всички министри на културата.

Без отговор остава и въпросът защо се назначават 41 души от Перник в Разградския театър, където за 3 дни са им преведени по 25 000 лв. на човек трудови възнаграждения? Според министъра, тези преводи от близо 1 милион лева за месец допълнителни средства са минали незабелязани в Министерството, защото са били превеждани на по-малки суми в рамките на месец.
Колко по-малки суми? 
Няколко пъти по сто хиляди лева? 
Само за пример давам моя личен опит. Плащане от Министерство на културата в размер на 2000 лв. за детско ателие в рамките на Фестивала на куклите в Бургас тази година отне повече от 3 седмици, за да бъде проверено и одобрено.

Сценичните изкуства ли са най-големият културен приоритет на България? 

Защо Министерство на културата изсипва стотици милиони в тях, а крайният резултат далеч не е толкова впечатляващ? Кои са световно известните български спектакли и артисти, финансирани от Министерство на културата? 
В същото време, българските музеи, чиито артефакти славят името на България пред света, тънат в мизерия, а работещите в тях специалисти получават недостойни възнаграждения? 
Защо не се инвестира в планирани археологически разкопки, а предимно в спасителни? 
Защо не се опазва културното ни наследство, за което няма средства, а има субсидии за пошли халтури? 

ДОКОГА???

На този въпрос няма отговор, защото Министерство на културата НЯМА, и никога не е имало програма и стратегия с ясно дефинирани културни приоритети на България. 
Това е и причината паричните средства да се отпускат хаотично, по непрозрачен начин, с неясна логика, насочвайки се към сектора, от който идва поредният министър на културата - по традиция артист, скулптор,  диригент, художник, режисьор или композитор, но никога културен мениджър, толкова необходим на сектора. 
Министерство на културата няма последователна политика, няма приоритетни програми и проекти и всичко се прави на парче - според министъра. 
В резултат на тази порочна практика, огромни суми се раздават и потъват без обяснение, а българската култура е в пълна агония. 
Експертите, работещи в културния сектор са едни от най-ниско платените в държавата и са принудени да търсят други поприща. 

Основна задача на Министерство на културата би трябвало да стимулира, развива и опазва българската култура и културно наследство, за да ги разпространява и показва на света. 
За съжаление, нищо от това не се осъществява. 
Паметниците на културата и културното ни наследство се рушат и унищожават под предтекст липса, а средства, а същевременно милиони се дават за нескопосани реставрации и бутафорни “исторически” атракциони. 
Българските музеите и галерии са в плачевно състояние, за тях допълнително финансиране няма.
Нямат право на стопанска дейност и на субсидия за входни билети.  
Какви са реалните приоритети на министъра на културата Найден Тодоров? 
Инициативата за построяването на нова концертна зала в София под патронажа на Президента (което донякъде обяснява неговото назначение)? 
Разбира се, важно е да бъде построена нова концертна зала, но далеч по-критично и спешно е да бъде създаден Национален музей в центъра на София, представящ адекватно, с модерна експозиция историята на България и археологическите находки, които вълнуват цял свят. 

Какво се прави за модернизацията на българските музеи? 

Как се прави културен туризъм с морално острели музеи, които излагат безценни експонати в потънали в дълбок прах витрини без каквато и да е информация, освен посочени дата и място на намирането им? 
Как да имаме чувство за национална гордост и достойнство, след като Националният исторически музей - една от най-важните ни културни институции, е трудно достъпен, в покрайнините на София, и е разположен в неподходяща сграда, в която съкровищата на България са изложени като в провинциално читалище?

Как се насърчава дейността на хората от културния сектор при условие, че един от малкото механизми за финансиране на културни проекти - Национален фонд “Култура” не се управлява добре от години и още 

не е разпределил нито лев за 2024 г. 

За нов директор от няколко месеца е назначена финансистка, идваща от МРРБ и  е специалист по програми сектор ВиК.  “Безценен” за българската култура кадър, който е отговорен за (не)разпределението на средствата за култура.

Докога ще търпим Министерство на културата да не прави НИЩО за българската култура и изкуство? 
Да бъдат в толкова унизително състояние музеите и галериите ни? 
Да не прави НИЩО за културното наследство, консервирането и популяризирането му? 
Докога парите за култура ще продължават  да се използват безотчетно за схеми и далавери?

Незабавна ОСТАВКА на министъра и всички замесени в скандала директори, както и пълно разследване на финансовите злоупотреби в Министерство на културата!