26-те най-бедни държави в света – дом на 40% от най-бедното население, дължат по-голям дълг, отколкото всеки друг от 2006 г. насам и са все по-уязвими на природни бедствия и други шокове, показа нов доклад на Световната банка от неделя, пише Investor.
Докладът открива, че тези икономики са по-бедни днес средно, отколкото са били в навечерието на пандемията от Covid-19, макар че останалата част от света до голяма степен се възстанови от Covid и отново пое към растежа, предава Ройтерс.
Представен седмица преди годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон, докладът потвърждава сериозното забавяне в усилията да се изкорени крайната бедност и подчертава усилията на Световната банка тази година да привлече 100 млрд. долара, за да запълни фонда за финансиране на най-бедните държави в света – Международната асоциация за развитие (IDA).
Проучените 26 най-бедни държави, които имат годишни доходи на глава от населението от под 1145 долара, все повече разчитат на безвъзмездни заеми от IDA и заеми с почти нулева лихва, тъй като пазарното финансиране до голяма степен е пресъхнало, казва Световната банка. Тяхното средно съотношение на дълг спрямо брутен вътрешен продукт (БВП) от 72% е на 18-годишен връх и половината от групата или са с проблемни задължения или са във висок риск от това.
Две трети от 26-те най-бедни държави са или във въоръжен конфликт, или им е трудно да поддържат реда заради институционална и социална нестабилност, които спират чуждестранните суровини, излагайки на чести цикли от ръстове и спадове, се казва в доклада.
„В момент, когато голяма част от света просто се отдръпна от най-бедните държави, IDA е тяхната живителна линия“, казва главният икономист на Световната банка Индермит Гил в изявление. „През последните пет години тя вложи повечето си финансови ресурси в 26-те икономики с ниски доходи, поддържайки ги на повърхността чрез историческите неуспехи, които претърпяха“.
Ресурсите на IDA обикновено се попълват на всеки три години с вноски от акционерите в Световната банка. Асоциацията е привлякла рекордните 93 млрд. долара през 2021 г. и президентът на Световната банка Аджай Банга иска да задмине тази сума с ангажименти за над 100 млрд. долара до 6 декември.
Природните бедствия също са взели по-голяма жертва от тези държави през последното десетилетие.
Между 2011 и 2023 г. природните бедствия са били свързани със средни годишни загуби от 2% от БВП – пет пъти над средното равнище сред държавите с по-ниски и средни доходи, което показва необходимостта от много по-големи инвестиции, заяви Световната банка.
В доклада се препоръчва също така тези икономики, които имат големи неформални сектори, работещи извън данъчните им системи, да направят повече, за да си помогнат сами. Това включва подобряване на събираемостта на данъците чрез опростяване на регистрацията на данъкоплатците и данъчната администрация и подобряване на ефективността на публичните разходи.
