Корейката Хан Канг с Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература за 2024 г. се присъжда на южнокорейската авторка Хан Канг, съобщи Матс Малм, постоянен секретар на Шведската академия.

Наградата се присъжда за Хан Канг за нейната силна поетична проза, която конфронтира исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот, се казва в мотивите на академията.

Малм съобщи още, че представители на Шведската академия са се свързали с авторката, докато тя била на вечеря. Хан Канг не е очаквала отличието.

През 2023 г. престижното отличие спечели норвежецът Юн Фосе, а година по-рано Нобеловата награда за литература беше присъдена на френската авторка Ани Ерно.

Председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон изрази възхищение към емпатията, демонстрирана към живота на персонажите на Хан Канг, често пъти женски.

Тя става първият южнокорейски автор, спечелил Нобелова награда. Тя е вторият представител на Южна Корея, печелил Нобелова награда, след покойния президент Ким Те-чжун, на когото през 2000 г. е присъдена наградата за мир.

Членът на Нобеловия комитет за литература Анна-Карин Палм каза, че Хан пише "интензивна лирическа проза, която е едновременно нежна и брутална, понякога сюрреалистична".

Опитвам се да задавам въпроси, докато пиша - понякога те са болезнени, казва Хан Канг при удостояването си с Международната награда "Букър" за 2016 г. за романа "Вегетарианката". По думите ѝ романът е за жена, която отказва да принадлежи към човешката раса.

Нобеловата награда за литература дълго време се сблъсква с критика заради фокуса към европейски и северноамерикански прозаици. Сред наградените доминират мъжете - едва 17 жени от общо 120 са печелили отличието преди 2024 г., припомня АП.

Хан Канг е родена през 1970 г. в град Гуанджу, Южна Корея, съобщава сайтът nobelprize.org. На деветгодишна възраст семейството се премества в Сеул. Баща ѝ е известен романист. Освен към литературата, Хан Канг има интереси, свързани с изобразителното изкуство и музиката, и това е видимо в творчеството ѝ.

Хан Канг започва писателската си кариера през 1993 г., публикувайки поеми в сп. "Литература и общество". Дебютът ѝ в прозата е през 1995 г., когато издава сборник с кратки разкази. Скоро след това публикува още разкази и романи. Сред творбите ѝ от този период значимо място заема романът "Студените ти ръце". Творбата разкрива интересите на Хан Канг към изобразителното изкуство. Сюжетът на романа е посветен на историята на ръкопис на изчезнал скулптор, обсебен от идеята да прави гипсови отливки на женски тела. Романът разглежда интереса към човешката анатомия, играта между идентичност и опит.

Международният успех идва при Хан Канг с романа "Вегетарианката" от 2007 г., спечелил Международната награда "Букър" за 2016 г., която се присъжда на неанглоезични писатели. Написан в три части, "Вегетарианката" проследява историята на жестоките последствия, настъпили в живота на героинята след отказа ѝ да яде месо. Решението води до различни реакции, поведението на жената е осъдено от съпруга ѝ и от авторитарния ѝ баща, а зет ѝ, който е визуален артист, я експлоатира еротично и естетически. Накрая героинята е въдворена в психиатрична клиника, откъдето сестра ѝ се опитва да я спаси и да я върне към нормалния живот.

Романът "Бой с дишане" от 2010 г. е посветен на въпросите на приятелството и изкуството. Хан Канг пише за екстремното в живота и развива изключително метафоричен стил. "Уроци по гръцки" от 2011 г. разкрива връзката между две уязвими личности - млада жена с травматичен опит и нейния учител по старогръцки. Книгата на Хан Канг проследява развитието на любовна история и представлява красива медитация, фокусирана върху загубата и интимността.

Романът "Човешки действия" от 2016 г., достигнал до краткия списък за Международен "Букър", разглежда исторически събития, случили се в Гуанджу, където самата писателка е живяла до деветгодишната си възраст. Стотици студенти и невъоръжени цивилни са убити от южнокорейските въоръжени сили през 1980 г. Писателката дава глас на жертвите и се доближава до жанра на свидетелската литература. Някои пасажи от романа, описващи неидентифицираните тела, които не могат да бъдат погребани, възкресяват мотиви от "Антигона" на Софокъл.

"Бялата книга" от 2017 г. отново разкрива поетичния стил на нейната проза. Книгата е посветена на личността, която би могла да бъде едно момиче, починало едва няколко часа след раждането си. Бялото в романа е цветът на скръбта.

Друга значима творба на Хан Канг е "Не се разделяме" от 2021 г., която стилово се доближава до "Бялата книга". Сюжетът е посветен на насилието - през 40-те години на остров Чеджу са избити десетки хиляди хора, сред които деца, по политически причини. Хан Канг показва властта на миналото над настоящето. Прозата на авторката се характеризира с изразяване на болката, психическото и физическото страдание и връзката му с философията на Изтока. Във "Възстановяване" от 2013 г. Хан Канг описва болезнената връзка между главния герой и мъртвата му сестра. Няма истинско изцеление, а болката е фундаментален опит и не може да бъде редуцирана.

През 2019 г. излиза сборникът ѝ с разкази "Европа".

Творчеството на Хан Канг конфронтира историческите травми с невидимите правила, а всяка творба е израз на крехкостта на човешкия живот. Прозата на тазгодишната носителка на Нобелова награда разкрива връзката между тялото и душата, живота и смъртта. Поетичният и експериментален стил на Хан Канг я превръща в новатор в съвременната проза, се казва още в мотивите, цитирани на сайта nobelprize.org.