Натали Тоци, „Гардиън“
Понякога трябва да се запитаме защо ЕС като че ли действа във вакуум и сякаш не може да разбере или реши как да се отнася към останалия свят. В Близкия изток бушува насилие, а перспективата за тотална война, след последната ракетна атака на Иран срещу Израел, нараства с всеки изминал ден. И все пак основната политическа общност в Европа продължава да бездейства.
Вътрешнополитическият прах се утаява след изборите за Европейски парламент през юни и в Брюксел започва нов петгодишен цикъл. Урсула фон дер Лайен се завръща за втори мандат като председател на Европейската комисия, след като премина успешно през изслушванията за утвърждаването ѝ в Европейския парламент. Политическата чаша по редица ключови въпроси - от климата до технологиите - е поне наполовина пълна.
Подновената вълна от националистически популизъм във Франция, Германия, Италия, Нидерландия, а сега и в Австрия предизвика разцепления в Европейския съвет, където правителствата на ЕС вземат решения за блока. Нови и засилени крайно десни групи стягат мускулите си в Европейския парламент. Въпреки това досегашната политическа насока на ЕС, когато става въпрос за европейските отношения с глобалния Запад и Изток, е последователна. Едва когато преместите поглед към това, което се намира на картата на юг от ЕС, виждате как европейското положение остава мрачно.
Мнозина се опасяваха, че европейските избори ще доведат до продължителен период на вътрешен хаос и парализа. Но проевропейският център се задържа. Правителствата на ЕС постигнаха бързо споразумение за новите назначения на най-високите постове в Брюксел, като амбициозното, но добре балансирано трио се състои от фон дер Лайен като председател на Комисията, Антониу Коща като председател на Европейския съвет и Кая Калас като върховен представител по въпросите на външните работи.
И тримата са убедени европейци. Новият екип от комисари на Фон дер Лайен предстои да бъде разгледан по време на парламентарните изслушвания и все още може да има забавяния и замени. Но като се имат предвид сложните обстоятелства, досегашният вариант е много добър.
В политическо отношение това се изразява в
амбициозна програма в областта на икономиката, енергетиката, разширяването и отбраната
Бившият италиански министър-председател Марио Драги наскоро представи 400-страничен проект, поръчан от фон дер Лайен, за възстановяване на конкурентоспособността на Европа. Планът представлява пълноценна политическа програма за следващите пет години.
Драги не е спестил истината пред властта. Той очерта суров избор: на фона на икономическо-технологичното съревнование между САЩ и Китай и военното нахлуване на Русия в Украйна и въоръжаването ѝ с енергия, лидерите на ЕС трябва или да дадат тласък на по-тясната интеграция, или съюзът им е обречен на бъдеща стагнация, ако не и на разпад. Докладът обхваща технологиите, (декарбонизираната) енергетика и отбраната, в които конкурентоспособността на Европа се влошава.
Планът може никога да не бъде изпълнен. Германският министър на финансите, който очевидно не е в състояние да види гората заради дърветата, вече отхвърли предложенията за общи заеми. Като се има предвид интеграционният, а може би и федералистичен подход на плана, една дори умерено по-националистична и евроскептична Европа едва ли ще изпълни предписанията на Драги.
Но поне ЕС разполага с план, който му позволява да се изправи на крака в икономическо отношение, да се възползва от партньорството си със САЩ, да устои на конкуренцията с Китай и да се справи със заплахата от Русия. Силният върховен представител, както и новият комисар по отбраната, са добро предзнаменование.
Що се отнася до глобалния юг обаче, Европа изглежда напълно изгубена, тъй като гледа на голяма част от света само като на източник на нежелани мигранти, които трябва да бъдат държани настрана. Не винаги е било така. Само преди десетилетие ЕС допринесе за сключването на ядреното споразумение с Иран. Сега той отсъства от опитите да се предотврати нова регионална война в Близкия изток, с изключение на (неуспешния) опит на Франция, заедно със САЩ, да посредничи за прекратяване на огъня между Израел и Хизбула.
Не се прави почти нищо и дори не се обмисля подобряването на отношенията на ЕС с глобалния юг, въпреки че чистият личен интерес изисква промяна. Това е по-лошо от пренебрежение: то отразява по-широка тенденция към по-затворена и ксенофобска Европа, която заплашва да промени из основи европейския проект.
Фон дер Лайен назначава нов комисар за Средиземноморието, но това изглежда по същество излишно, като се има предвид (абсолютно необходимото) назначаване на комисар, отговарящ за разширяването на блока. Освен управлението на силно проблематични миграционни споразумения с няколко северноафрикански държави и може би купуването на още няколко такива споразумения през следващите години, не е ясно каква всъщност е политиката на Европа към Северна Африка. Има и комисар по международните партньорства, който ще се фокусира основно върху Африка. Но като се имат предвид протекционистичните настроения в Брюксел и нарастващото убеждение, че партньорствата трябва да се осъществяват транзакционно в преследване на интересите на ЕС (дали някога е правено по друг начин?), не е ясно колко допълнителна тежест всъщност ще има ЕС в Африка.
Досега ЕС е обещавал прекалено много - например инициативата си за глобална врата на стойност 300 млрд. евро - и не е изпълнявал достатъчно. Освен това той шокиращо не обръща внимание на протестите в много страни от глобалния юг срещу протекционистичните ефекти на законодателството на ЕС, като например механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата и водещия регламент за обезлесяването. И двете мерки имат здрава вътрешна логика. Въпреки това те бяха обсъдени и одобрени без почти никакви външни консултации, с потенциално вредни последици за няколко африкански, азиатски и латиноамерикански държави.
Всичко това се случва, докато не се вижда краят на унищожаването на Газа. Насилието на Западния бряг се увеличава, а Израел премина към тотална война срещу Ливан (а може би и срещу Иран). След месеци на разделение по въпроса за прекратяване на огъня в Газа, ЕС е съгласен, че трябва да има такова, но почти никой от членовете не е готов да направи нещо по въпроса - например да спре продажбите на оръжие за Израел. В светлината на пряката конфронтация между Израел и Иран желанието за това ще бъде още по-малко.
На Общото събрание на ООН, където огромното мнозинство от страните по света подкрепиха резолюция в подкрепа на становището на Международния съд, изискващо от Израел да спазва международното право в окупираната палестинска територия, Европа отново се представи плачевно: 13 страни гласуваха „за“, 12 се въздържаха, а две - Унгария и Чешката република - гласуваха против резолюцията. Отново и отново на Европа се дава възможност да обърне страницата и да започне да възстановява репутацията си в глобалния юг. Защото до сега тя пропуска тази възможност на всяка крачка. | БГНЕС
--230.jpg)
