Тристранката се разбра за 638 лв. линия на бедност

Членовете от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъдиха проект на постановление на служебното правителство линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв. НСТС, или Тристранката както е известна, се проведе в Гранитна зала на Министерски съвет и бе открита от нейния председател и настоящ служебен финансов министър Людмила Петкова. На Тристранката представителите и на бизнеса, и на синдикатите подкрепиха предложената промяна в размера на линията на бедност. Интересното е да се отбележи, че синдикатите поискаха промяна в методиката за определянето ѝ. Освен това синдикатите поискаха за следващата година линията на бедност да бъде по-висока - 667 лв. Людмила Петкова уточни, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. Сегашният проект за линията на бедност за 2025 г. е на база действащата методика, пише NEWS.

По време на дебатите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че подкрепят проекта за постановление, но им липсва информация как това увеличение ще се отрази на бюджетните разходи в частичната предварителна оценка на въздействието. Според АИКБ не трябва да се бъркат понятията за линия на бедност и за минимална пенсия. Минималната пенсия е такава, каквато следва по формулата съгласно осигурителния принос и трудовия стаж, и няма връзка с линията за бедност.

Българската стопанска камара (БСК) също обяви, че подкрепя проекта за линия на бедност в размер на 638 лв., което е с 21,3% увеличение, каза Добри Митрев. Той добави, че инфлацията за България за 2025 г. е предвидена за 2,6 процентни пункта, което означава, че повече лица ще бъдат обхванати и тяхната покупателна способност ще се повиши.

От Българската търговско промишлена палата (БТПП), от Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепиха проекта за постановление за промяна на размера на линията на бедност, като поискаха подробна информация за уязвимите групи, които ще получат социалните помощи.

От своя страна служебният социален министър Ивайло Иванов, който представи проекта на постановление, обясни, че всяка година размерът на линията на бедност се актуализира, за да се формулират адекватни социални политики. Той уточни, че се задълбочават предизвикателствата в областта на неравенствата и е необходимо е да се определи нов размер на линията на бедност за страната. С нарастването със 112 лв. за следващата година спрямо тази се разширява обхватът на уязвимите хора, посочи Иванов.

В дебата за линията на бедност се изказaха и от КНСБ. Линията на бедност за 2025 г. трябва да е 667 лв., каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. В България и Румъния населението, живеещо в риск от бедност, е съответно 30% и 32%, което е три пъти повече в сравнение с данните за Чехия, Полша и Словения, каза Димитров, според когото в риск от бедност са 1,933 млн. българи. Затова от КНСБ продължават да настояват, че методиката за определяне на линията на бедност трябва да се прецизира и да има целево разработена потребителска кошница, така че да сме сигурни, че с тези политики изваждаме хората от бедността дори и с малко.

Атанас Кацарчев от КТ "Подкерпа" посочи, че синдикатът подкрепя по принцип предложеното ниво на линия на бедност с аргумент, че това е нормативно уредена материя. Определената линия на бедност е ниско число спрямо жизнения минимум. Последните данни сочат, че български предприятия се изнасят в чужбина, което означава, че като държава и бюджетни разходи ще понесем още щети, което ще доведе или до нарастване на бюджетните дефицити, или до нарастване на данъци, каза още Кацарчев.