Ружди: Горд съм, че отново чух химна на България в най-силното състезание

"Да, наистина този медал повече тежи от другите, защото минаха години и все по-трудно става да се спечелят медали, особено златен. Много е трудно да стоиш на едно ниво през толкова много години, контузии, проблеми, но съм щастлив и се радвам, че отново успях да се кача на върха, спечелих златен медал, Много съм горд, че отново чух химна на България в най-силното състезание".

Това сподели при завръщането си в България Ружди Ружди, който спечели златен медал на Параолимпиадата в Париж, предава БГНЕС.

Ружди грабна втора олимпийска титла в тласкането на гюле, след като стана шампион и в Рио де Жанейро през 2016. "Бях подготвен много силно, исках да спечеля, но беше ме страх да кажа, че отивам за медал, защото при нас всичко се случва. Отидох, борих се до последно и наистина имаше резултат. Това трябва да се изживее, да се усеща, много силна емоция, направо се развълнувах, все едно за първи път спечелих златен медал, неописуемо е. Имам подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на моя треньор, защото без него нямаше как да успея. С него почнах от началото да спортувам, когато не знаех за какво става въпрос. Каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и рекордьор, и така стана", допълни Ружди.

"Много проблеми имах, 2019 на световното първенство участвах с много голяма рана, с 38 градуса температура, спечелих на косъм и когато се върнах трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта се тровеше. Искам да продължавам още, докато имам сили. Искам да се представям още по-добре, защото усещам, че мога да направя по-добри резултати. Винаги има мечти за сбъдване, аз ги гоня и полека-лека се сбъдват. Най-важно е да не се отказват, да се борят до последно, не всеки може да участва на такива големи първенства, но трябва да се борят докрай и да слушат треньорите си. Мисля, че нямаше да се състезавам, ако не бях с увреждания", допълни той.

"Няма спортист, който да не гони медал, най-вече олимпийски, малко и късмет трябваше", каза Стела Енева, която финишира на четвърта позиция в хвърлянето на диск. "Трябваше може би още повече подготовка да имам и щеше да се получи, но тази година беше много силна в моята дисциплина - диска. Благодарна съм, беше доста трудно докато вляза да се вработя. Казаха ми още от сега да почвам да се готвя за Лос Анджелис. Много усилия, жестока дисциплина имах, самонаказвах се, както се казваше, дори само за да покрия норматива. Доволна съм, че успях да покрия квотата, но за олимпиадата не бях чак толкова уверена, казват, че четвъртото място било дървен медал. Когато Ружди го награждаваха, се разплаках, те си мислеха, че съм се разстроила за състезанието, а аз слушах химна на България. Той минава като Аполон, фаворит е и само когато го видят, метражът им отива един метър надолу", добави тя.