Ти, подобие мое е новият роман на Радослав Бимбалов

"Ти, подобие мое" е новият роман на Радослав Бимбалов, съобщи издателство "Сиела". Той ще се разпространява в книжарниците от 13 септември, а премиерата му ще бъде на 25 септември в столичния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Книгата ще бъде представене от журналистката Деси Стоянова.

"Могъщ в посланията си и изящен в стила си, "Ти, подобие мое" без свян руши фасадната благопристойност на съвремието ни, с тънък психологизъм оголва човешката душа и припомня изконни ценности. Припомня ни, че "заедно" е думата, която кара историите да продължават", отбелязват от "Сиела".

По думите им това е историята на общество, плашещо напомнящо на нашето, което официално е обявило състраданието за недъг и престъпление - история, разказана от самия Създател.

Радослав Бимбалов е комуникационен експерт, блогър, писател. Той е създател на една от най-успешните рекламни агенции The Smarts. Литературният му дебют е през 1999 г., когато издателство "Хермес" издава романа му "Аз, Маниака". Втората му книга - сборника с разкази "Млък", излезе през пролетта на 2022 г. и предизвика голям читателски интерес. През 2023 г. "Сиела" публикува й романа му "Екстазис", който получи няколко номинации и се очаква да излезе и на италиански.

"Дневник" публикува кратък откъс от новия роман на Радослав Бимбалов, предоставен от "Сиела".

Из "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов

Bначалото бе парче тежко дърво. Две стари ръце, черни и сухи, го дялкаха цяла седмица. Острието на ножа изстъргваше ненужното, завърташе се умело, за да оформи щръкнали едри уши, обло чело, масивен гръб, къси здрави нозе и дълъг, навирен хобот. Слонът от дърво после бе нашарен с цъфналата стара четка - стана кафяв на едри жълти петна.

Оставиха го да съхне навън, на мърлявата етажерка под навеса, насред кокоши пера и жълтеникав прах от близката пустиня. Бе част от запуснатия двор дни и нощи, години наред, но един ден някой реши да изчегърта птичите изпраж-нения и да го хвърли под брезента на раздрънкан камион.

В компанията на оцъклени маски, кухи тарамбуки, черни фигури на голи жени с увиснали гърди и нескопосано издялкани лъвове, слонът от дърво стигна до една претрупана сергия. Бе най-едрото нещо там, стърчеше високо над менажерията от сувенири, хоботът му се надигаше към преминаващите лица. Очи го оглеждаха, носове го подушваха, ръце го хващаха, повдигаха с усилие и завъртаха. Смъкваха му цената на няколко езика, още и още, докато накрая бе наврян в брезентова раница, хвърлена на пода в корема на военен самолет.

Слонът от дърво прелетя през хиляди километри облаци и кацна в едно прашно мазе. Поставиха го върху празна бъчва и метнаха връз хобота му мазен парцал. Остана забравен в тъмното, а когато навън самолети започнаха да сеят смърт, бъчвата под нозете му подскачаше с всяка паднала бомба. Преминаха няколко десетилетия, забравеният слон от дърво стоеше на тихо в залостеното мазе на опустялата къща, но един ден земята се разтресе като никога преди, погълна къщата и мазето заедно с тъмното, бъчвата и него. Откриха го, когато разкопаваха останките от земетресението.

Занесоха го в малък антикварен магазин на павирана уличка, покрита със сняг, и го размениха срещу мизерна банкнота. Слонът от дърво стана част от тъжното общество на вехтории за продан, самият той - инвалид, от единия му крак бе останала само половината, но дългият хобот сочеше все така нагоре, вероятно към мен.

Купиха го след известно време и застана гордо на този лъскав под, където сега лежеше омаломощен. Тежкият дървен слон стоя мирно на поста си до оня миг, когато бе дигнат, за да се удари в череп, да разкъсва кожа и дълбае рани, да троши костици, да смазва стави, докато не стана моравочервен - от кръвта на безжизненото човешко тяло на пода.

Добрият стар слон. Още щом го видях да съхне на онази мърлява етажерка под навеса, знаех, че ще свърши работа.