Идва часът на ИСТИНАТА

Ще получат ли мнозинство тези, които се стремят към промяна на евроатлантическия избор!? В момента изглежда, че все още нищо не се променя И вълкът сит, и агнето цяло, е казал народът. Бурята в чаша вода свърши. “Горският” няма да се намесва засега. Въпреки, че самолетът на един от неговите служители кръжа подозрително дълго над Врачанския Балкан преди да се насочи към друга страна. Ще има служебно правителство, датата за изборите е 27 октомври. Егото на президента е задоволено.  Исканията на недоволните политически партии са постигнати. Скритите печалби и тайните договорки, както и конспиративните твърдения за тях няма да спрат. Сега усилията ще се насочат към получаване на максимални изборни резултати. 

Основният извод е, че демократичният процес ще продължи. Спекулациите за необходимост от силна ръка, които се активират след всяко действие на Радев, особено тези, които граничат с противоконституционност, също приключват. 

Но в сянката на обявения от премиера Димитър Главчев призив за “честни избори”, които той лично щял да гарантира, както вече го е правил, стои открит въпросът дали фаворитите за парламентарно представяне, ще се съобразят с него. 

Не, разбира се. 

Този път битката ще е още по-ожесточена и съответно по-отблъскваща избирателите. Там, където партиите са разделени и има брожения в тях, мобилизацията на феновете ще е тази, която може да доведе до известно повишение на избирателната активност.

В ДПС и БСП битката ще е люта

Ахмед Доган и Корнелия Нинова няма да се примирят със загубата на лидерски позиции. В коалициите, в които само има напрежение, но разцепление няма, преференциите ще са тези, които ще определят бъдещата тежест на всяка една от партиите. 

В ДПС предимството на лидера Делян Пеевски става все по категорично. Той не е отстъпил нито на крачка, от печелившото поведение на откритост, донесло второто място в последните избори и непостиган досега в историята на движението брой депутати. А изнасянето на факти за корупция и живот в отблъскващ разкош на Доган и деребеите от обкръжението му, на фона на бедния електорат, принуден да аргатува в чужбина, за да издържа близките си, акумулира не само разочарование, но и гняв, който ще развенчае окончателно

мита за някогашния “борец за права и свободи”

Отсега се вижда, че деребеите от обкръжението му са започнали да се спасяват поединично. Една част се опитва да търси подкрепа чрез вопли до наши и евроинституции. Но как да им повярват като всекидневно се разкриват брутални техни далавери. По-прагматичните от тях вече прехвърлят имоти и авоари в чужбина. Готвят се за бягство. Първи го направи Рамадан Аталай, който изпрати сина си на завет в чужбина. 

В същото време на привържениците на ДПС им светна, че могат да променят живота си. И причина за тяхното дългогодишно крепостничество е, че дижението се оказа продукт на някогашните тайни служби - тези, които участваха активно във Възродителния процес и прокуждането на стотици хиляди техни близки извън пределите на страната. Излезе, че някогашната среща на Доган с техния сатрап Тодор Живков на кафе в дома му, не е била случайна. И последвалата разправа с разкрилите връзките на върхушката на движението с ДС и опитали се да преобразят облика на движението, не е било само от лични амбиции...

Днес новото поколение български турци иска друг живот, но не навън, а в страната, в родните си места. Осигурените от Пеевски 400 милиона лв за развитие на малцинствените райони, видимите резултати, особено в новите пътища и енергичните действия на кметове в услуга на избирателите, са част от въодушевяващите стъпки по новия път, очакван повече от тридесет години.

Интересно е как ще приключи

сагата “Корнелия”

Най-вероятният изход е разцеплението да свърши с нейното изключване. Но дали тя ще търси реванш, чрез колаборацията с други партии, все още не е ясно. Никак не сигурна в бъдещето си широката коалиция от повече от двадесет партии. Не за друго, а защото подредбатата на листите ще е мината,  която може отново да ги взриви.

Освен ГЕРБ-СДС и “Възраждане”, досегашните парламентарно представени са с неясно бъдеще. Също така, както е известно, социолозите не можаха да предвидят появата на “Величие”, така и няма да се учудим, ако се появи нова хибридна формация. 

Заради продължилото близо четири години безвремие и боричканията за власт и неразбирателството между прозападно ориентираните партии, най-съществено след обявяването на изборните резултати, ще е дали ще може да се състави стабилно правителство, което да гарантира членството ни в Европейския съюз и в НАТО. Или ще има отново несигурност, а което е по-лошо – възможност за съставяне на правителство, което да ни хвърли в пропутинската евразийска зона на влияние. От сега

има тревожни сигнали за това.

Първо дойде плашещата заявка на дерибеите около Доган, че ще търсят съвместно управление с подкрепата на президента Радев. А сега лидерът на “Възраждане”, заедно с неколцина от обкръжението му, се озоваха на сбирка в Москва. В Левицата отдавна има откровени путинисти и дори разследвани от службите за противодържавна дейност лица. А какво да кажем за повратливостта на нашите политици. Заради запазване на властта те ще са готови на всичко. Набързо ще припомнят как са водили московския сатрап на нощен бар, как са му подарявали кученце и са осигурили загърбването на Украйна чрез тръбите на Южен поток. Не бихме се учудили, ако се окаже, че

Пеевски е бил нарочван за зло,

заради откровената му прозападна позиция.

Но нека се върнем към реалността. Страната ни е член на ЕС и НАТО, а мнозинството българи са за следвания вече от десетилетия път. Но все пак от популистистките изяви, до възникването на насилия и потъпкване на демократичните принципи не е дълъг пътя. Исторически е известно колко бързо може да бъде извървян. А това не бива да се допуска. 

Първо, тези които забъркаха кашата преди чатири години и размахаха лозунгът за “промяна”, но всъщност се оказа “стани за седна” и заслужено се провалиха, трябва да се освободят от “шарлатаните”, второ, левицата няма как да се обедини със бардака от стари муцуни, които родиха и дълго време подкрепяха загробилата ги Нинова. А ДПС трябва да изпрати при скелетите в гардероба Доган, кохортата му от дерибеи да бъде разследвана и наказана заради кражбите, за да може партията да се превърне в общонационална партия, а не както беше досега - етническа на закрепостени в страха и бедността си избиратели. 

И не на последно място, сега след като приключи поредното безвремие и има насрочена дата за избори, трябва да напомним, че почистването на своите авгиеви партийни обори зависи само от тези, които не само са готови, но и могат да го направят. 

Ще припомним още, че демокрациите оцеляват само, ако губещите приемат резултатите. 

Другото вече го изживяхме през последните 35 години – псевдокапитализъм и самоубийствен за нацията ни стремеж към посттоталитаризъм.

Иван Тропанкев, faktor.bg