Според двупартийна комисия, създадена от Конгреса за проучване на риска от надвиснала глобална война, който и да спечели президентските избори в САЩ през ноември, ще се изправи пред най-предизвикателната стратегическа ситуация от 1945 г. насам.
Комисията по стратегията за национална отбрана на САЩ - създадена от Конгреса през 2022 г. - публикува своя доклад преди малко по-малко от месец. В него директно се предупреждава, че следващите години "включват потенциал за голяма война в краткосрочен план", може би едновременно с Китай, Русия и други, и за която САЩ "не са подготвени днес".
Докладът е изготвен от бившия член на Конгреса на Калифорния Джейн Харман, Ерик Еделман - бивш заместник-министър на отбраната на САЩ и посланик в Турция и Финландия; пенсионираният американски генерал Джон М. Кийн и петима други бивши висши служители и центрове за анализи.
Документът призовава за коренна реформа както на Пентагона, така и на множество правителствени структури, както и повече ресурси за отбрана и национален разговор за рисковете. Тези опасности, се твърди в него, сега са по-сериозни, отколкото през първите години на Студена война, с много повече движещи се компоненти.
Дали някоя от страните в политиката на САЩ желае да се ангажира с това в изборна година остава друг въпрос.
Докато американски официални лица говорят, че Китай подготвя своята армия да нахлуе в Тайван до 2027 г. и необходимостта от подкрепа на Украйна и възпиране на Русия от по-нататъшно заграбване на европейски земи, двамата кандидати за президент на САЩ запазиха посланията си големи, смели и предимно фокусирани върху вътрешни проблеми.
С Националната конвенция на Демократическата партия в Чикаго тази седмица кампанията на Камала Харис се стреми да представи нейната кандидатура като оптимизъм и приобщаване - САЩ, способни да се справят със собствените си проблеми, като същевременно продължават да водят другите демокрации по света.
Напротив, за Доналд Тръмп и републиканците, които споделят неговата визия, Америка вече се разпада, изправена е пред трудни избори, които включват приоритизиране на отблъскването на имиграцията и отмяна на дългосрочния ангажимент на САЩ към техните съюзници.
Не всички решения, разбира се, могат да чакат следващия президент. В рамките на Пентагона и военните командвания на САЩ вече е в ход планирането на големите военни учения през 2025 г., които за първи път ще съберат значителни сили, които се придвижват от континенталната част на САЩ, за да подкрепят едновременни учения както в Европа, така и в Тихия океан.
В Европа подобни учения - вдъхновени от подобни годишни военни движения от Студената война през 1970-те и 1980-те години, известни като REFORGER - се провеждат от 2020 г., планирани са заедно с годишните учения на НАТО и са разширени значително след инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г.
Военната позиция на САЩ в Тихия океан през следващата година ще бъде координирана по-специално с Австралия като част от двугодишното съвместно учение с Вашингтон TALISMAN SABRE, което традиционно се провежда през юни, юли или август. Елементът на военновъздушните сили на САЩ ще бъде известен като REFORPAC във връзка с маневрите от Студената война в Европа.
Продължаващи неизвестни
Но докладът на Комисията за стратегията за национална отбрана на САЩ допуска, че подобни маневри може да не са достатъчни, поне ако САЩ и съюзниците също не гарантират, че разполагат с промишлен и човешки капацитет, готов да води едновременна война с няколко врагове едновременно.
Как следващата администрация може да направи това, разбира се, остава друг въпрос.
Преди и след нахлуването в Украйна през 2022 г. администрацията на Джо Байдън подчерта ангажимента си да защитава европейските членове на НАТО. Байдън също беше най-откровеният президент на САЩ в новата история, като допусна, че ще използва американска военна сила, за да защити Тайван, надхвърляйки умишлено приглушения език на "стратегическа неяснота", по-често използван от предишни президенти и американски служители.
Множество източници съобщават, че администрацията на Байдън е направила всичко възможно от края на 2022 г., за да дадена Русия да разбере, че използването от нея на каквито и да е тактически ядрени оръжия в Украйна ще предизвика незабавна и масирана конвенционална атака на САЩ срещу руската армия.
Ако е вярно, това действа като напомняне, че военната мощ на САЩ все още може да действа като мощно възпиращо средство в някои случаи - макар и недостатъчно, за да спре по-ограничените сблъсъци, които все още се наблюдават в Украйна.
Без това възпиращо средство на САЩ изглежда малко вероятно екипът на украинския президент Володимир Зеленски да рискува сегашната си офанзива на руска територия.
Властите в Киев обаче очевидно изглежда са държали Вашингтон в неведение относно планирането си, оплаквайки се, че правенето на нещо друго вероятно би довело до незабавно изтичане на информация във "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс".
Репутацията на Америка, че не може да пази тайни, не предвещава нещо добро за предстояща по-опасна ера.
Украински официални лица и анализатори казват, че са научили много от Израел, който се е постарал да игнорира американските призиви за сдържаност във войната в Газа и извън нея - и остави армията на САЩ да трябва да реагира на подкрепяните от Иран ракетни атаки в Червено море, Ирак и Сирия.
Засега както съюзниците, така и противниците на Америка работят за това да си гарантират готовност да се справят с който и да е от много различните кандидати за президент.
Това контрастира със ситуацията по-рано през лятото, когато - след катастрофалното представяне на Байдън в дебата и опита за убийство на Тръмп - победата на последния се смяташе за до голяма степен неизбежна. Смяната на Байдън с Харис и произтичащата от това промяна в социологическите проучвания преобърнаха тези краткотрайни допускания, като яснота на резултата сега е малко вероятна преди реалното преброяване на гласовете през ноември.
Неудобни въпроси
Засега официалната външнополитическа платформа на демократите е просто тази на Байдън. Но се говори, че Харис може да иска да привлече нов набор от съветници, потенциално с различни политики. Нито пък е ясно, че тя определено ще следва изборите и подходите на Байдън.
Тръмп казва, че иска да наложи мирно споразумение на Украйна, ако спечели - въпреки че правителството в Киев показва, че предпочита да види сделка с други (като Китай) и че сегашната му офанзива е отчасти предназначена да оформи този резултат като, ако е необходимо, и завладяване на руска територия за търгуване по време на преговори.
Някои подозират, че администрацията на Харис може в крайна сметка да се стреми към мирно споразумение. Това би разтревожило тези в Европа, които се притесняват, че Путин ще се въоръжи отново, след като войната в Украйна приключи, и може да пожелае да тества или в идеалния случай да разбие НАТО, като заграби територия от източен член на НАТО.
Политическата програма на Демократическата партия за 2024 г. предизвика заглавия по-рано тази седмица, като постави Европа пред Азия.
Но зад кулисите администрацията на Байдън беше откровена в предупреждаването на европейските партньори, че САЩ изместват фокуса си към Тихия океан, докато новото поколение създатели на външната политика на демократите също твърдят, че Вашингтон трябва да бъде по-внимателен относно това, с което се ангажира.
Елбридж Колби, служител на Пентагона в администрацията на Тръмп през 2017-21 г., често рекламиран като високопоставена фигура, ако републиканците спечелят отново, прекара голяма част от годината в разпространяване на аргумента, че Вашингтон трябва да даде приоритет на конфронтацията с Китай и, ако е необходимо, да изтегли ресурси от Европа - но също така предупреждавайки, че азиатските съюзници на Америка, включително Япония и Южна Корея, също трябва да направят много повече.
Критично важно е, че това включва натиск върху самия Тайван - който влага 2.5% от брутния вътрешен продукт за отбрана, което не е много за страна, която може да се изправи срещу Китай след броени години. Тази година Тайван увеличи наборната си служба до една година и закупи нови оръжия, но все още се смята, че не е добре подготвен за война.
"Ако Тайпе не успее да инвестира в отбраната на острова... ръцете на Америка ще бъдат вързани", предупреди Колби в статия в Taipei Times през май, предупреждавайки, че един неподготвен Тайван може "вече да не е защитим". Ако е така, пише той, САЩ може неохотно да бъдат принудени да пренасочат приоритета си към противопоставянето и сдържането на "хегемонистичните амбиции на Китай след падането на Тайван".
Подобни дискусии са безспорно здравословни, може би дори жизненоважни. Но те носят със себе си реален риск.
Ако откритите съюзници на Америка разчитат твърде много на САЩ, те може да не направят достатъчно, за да възпират атаките и това може да предизвика конфликт. Но ако се увеличат твърде много внушенията, че САЩ ще се въздържат, противниците на САЩ може да предпочетат да рискуват, като нанесат удар - както направи Русия в Украйна през 2022 г.
Следващият президент на Америка ще се сблъска с тази реалност скоро след встъпването си в длъжност. Все още не знаем достатъчно, за да преценим как е вероятно да реагира някой от кандидатите.