Зилке Вюнш, Дойче веле
Тя се смее от сърце, включително на себе си. И изобщо не се страхува да отвръща на ударите – отново с хумор. Неподправената усмивка на Камала Харис е сред силните ѝ оръжия срещу Доналд Тръмп в битката за Белия дом.
Доналд Тръмп не се уморява да повтаря, че Камала Харис се смее като луда. Той се подиграва с нея като жена и дори като цветнокожа. Привържениците му също нападат опонентката му за Белия дом в мрежата. Но екипът на Харис обръща всичко това в своя полза - най-вече в ТикТок. Там популярни канали, които иначе се занимават с шоубизнес, вече представят Камала Харис като поп икона.
Харис се смее от сърце и това е най-голямото ѝ оръжие
На преден план е самата Харис, която се смее от сърце, включително на себе си. Но и която не се страхува да отвръща на ударите. Тя подчертава, че като прокурор се е изправяла срещу всякакви престъпници: „Престъпници, които злоупотребяват с жени, измамници и мошеници, които са нарушавали правилата в своя полза. Повярвайте ми, познавам хора като Доналд Тръмп.“
Тя неутрализира Тръмп, като го определя като „странен“, за да може да се концентрира върху сериозните теми в кампанията. С тази стратегия Харис и нейният кандидат за вицепрезидент Тим Уолц, който също стана известен с чувството си за хумор, печелят, смята Ева Улман, която изследва именно хумора. „В предизборната кампания в САЩ не става въпрос само за хумор. Дуетът Харис-Уолц има ясна политическа линия, двамата могат да се заявяват и имат висок статус. Те не са кабаретни артисти, не искат да се представят като такива, но в техния хумор има нещо много сърдечно и земно, нещо привлекателно, и това може да обезоръжава.“ В техните шеги има голямо преимущество, защото „те не са неуважителни“, посочва Улман. За разлика от тези на Тръмп. „Обществото казва: Омръзна ни от това вечно омаловажаване, засрамване и мразене, не искаме повече такъв тип хумор“, обяснява експертката.
Страхът да не ти се присмеят
Според нея по отношение на шегите „най-големият страх сред хората на властови позиции е, че те няма да бъдат взети насериозно, те се страхуват да не изглеждат като глупаци, да не се превърнат в клоуни“. И този страх е дълбоко заровен в човешката история. Учените са убедени, че смехът е част от генезиса на човешката комуникация - праисторическите хора са се смели, дори преди да са можели да говорят.
Психологът и изследовател на смеха Майкъл Титце обяснява, че преди 400 000 години смехът е можел да се превърне и в заплаха: "Смехът е давал усещане за близост, солидарност и благополучие. Но щом две конкуриращи се групи се срещнели, например защото се борели на ловното поле, смехът на останалите можел да означава и следното: "Ние сме победени, те доминират и ни се смеят“. И до днес много политици се страхуват да не им се смеят, т.е. подиграват.
„Да бъдеш осмиван може дори да предизвика войни"
Смехът се политизира още от древни времена. Гръцкият философ Платон например е смятал, че смехът е заплаха за държавата, защото тези, които се смеят, вече не са способни да мислят рационално и съответно могат да загубят властта си. Неговият ученик Аристотел, от друга страна, обичал да се смее и смятал, че смехът отличава хората от животните.
Но историята не е последвала примера на Аристотел. В християнството например, където веселието и смехът дълго време са били забранени. И макар с времето това да се е променило, страхът от това да ти се присмеят все още съществува в съзнанието на мнозина. В някои региони на света доста повече, отколкото в западните държави.
Проучване по поръчка на Университета в Цюрих, проведено в 73 държави, установява, че в някои култури, най-вече в Азия, където се отдава голямо значение на честта и запазването на имиджа, смехът може да се възприеме по много различен начин. "Да бъдеш осмиван, да се смееш може да доведе до немислими реакции, може дори да предизвика войни", обяснява Михаел Титце.
Харис, Уолц и „връщането на радостта"
При Камала Харис положението е доста различно - тя може просто да се надсмее над атаките на останалите. „Когато е критикувана, тя започва да се смее от сърце и така отслабна противника си“, смята Титце.
Жизнерадостта на Харис е вид комуникация, чрез която тя привлича гласоподавателите. Вероятно по този начин тя е привлякла и Тим Уолц. По време на първата им съвместна предизборна изява той ѝ благодари не само за доверието, което му е гласувала, но най-вече за това, че е „върнала радостта". Много граждани на САЩ се припознават с тази оценка. Рейтингът на Камала Харис в социологическите проучвания се покачва, докато Доналд Тръмп и неговото обкръжение мислят за други тактики.
Поне що се отнася до хумора, Харис ще бъде ненадмината: "Потенциалът за развитие на хумора е вроден", обяснява експертът Майкъл Титце. "Смехът е генетичен. Не можете да се научите на хумор, не можете да го изиграете или да си го наложите, защото тогава той ще се окаже изкуствен.“ Ева Улман изобщо не намира хумора на Тръмп, който принизява хората, за забавен. И има един съвет към него: „Просто не се кандидатирайте.“