МЗ обяви какви решения и мерки са взети след подписка от инициативата „Даная за живот“

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), публикуваме следното съдържание: 

На 9.05.2024 г. в Министерството на здравеопазването е постъпила подписка от Национална гражданска инициатива „Даная за живот“, подкрепена от почти 12 000 граждани, която съдържа в 6 пункта предложения към законодателната и изпълнителната власт за предприемане на конкретни действия за осигуряване на качество, прозрачност, ефективност, проследимост и отговорност на детското здравеопазване.

В изпълнение на чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Министерството на здравеопазването обявява настоящата информация за решенията и мерките в изпълнение на предложенията.

Министерството на здравеопазването е изискало становища по внесените предложения от „Информационно обслужване“ АД, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Експертен съвет по спешна медицина, Български лекарски съюз, Сдружение на медицинските университети в Република България, Асоциация на университетските болници в Република България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Сдружение на общинските болници в България и др.

След обсъждане на постъпилите в отговор на писмата становища по предложенията на националната гражданска инициатива, възможностите и предприетите и към момента действия от страна на Министерството на здравеопазването, са взети следните решения за реализиране на мерки в изпълнение на предложенията:

По точка 1: „До изграждане на Национална детска болница, а и не само, да бъде създадена дигитална информационна система, поддържана от Министерство на здравеопазването, която да функционира в реално време и да насочва родители на деца, които се нуждаят от определени специалисти, но нямат информация кое лечебно заведение разполага с най-подходящите в конкретния случай, според конкретното състояние на детето, както и съобразено с местоположението му. Системата да обедини в едно – информация за всички болнични клиники, които лекуват деца, капацитет, работно време, дежурни кабинети и специалисти. Да има възможност за он-лайн запитване със срок на отговор към съответното болнично заведение“.

За реализиране на предложението следва да се изгради информационна система, която да обработва голям обем информация от всички лечебни заведения, които обслужват деца, като се предвиди и възможност за онлайн запитвания с краен срок на отговор от съответното лечебно заведение. За целта следва необходимата за тази система информация, като налични специалисти, работно време, дежурни кабинети, леглова база и др., да бъде поддържана в реално време в актуално състояние от страна на лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Към настоящия момент, предвид действащия обхват от дейности, включени в договора между Министерството на здравеопазването и „Информационно обслужване“ АД за изграждане и надграждане на Националната здравноинформационна система (НЗИС), не е предвидено включването в НЗИС на модул/функционалност, който да осигурява предлаганите от националната гражданска инициатива услуги.

Тъй като Министерството на здравеопазването работи и по друга инициатива - за изграждане на официален интернет сайт на бъдещата Национална детска болница, се  наложи двете инициативи да бъдат обсъдени заедно.

 В тази връзка беше поставен на преценка вариантът към новоизграждащия се сайт на Националната детска болница да бъде добавена кратка информация за педиатричните структури с линкове към техните интернет страници и доколко това би изпълнило предложението на националната гражданска инициатива, защото то изисква функциониране в реално време на дигитална информационна система с възможност за насочване на родителите съобразно всеки конкретен случай и конкретно състояние на детето и/или да предоставя опция за онлайн консултации.

Обсъдена беше и възможността за предоставяне на аналогова информация в електронен вариант, вместо реализиране на технически решения за непрекъсната и денонощна двустранна комуникация през сайта на бъдещата Национална детска болница. Обсъди се и възможността за създаване на електронно приложение, в което да бъдат заложени исканите функционалности за навременна, непрекъсната и двустранна комуникация с цел насочване на родителите към конкретно лечебно заведение според състоянието  на детето. Отчита се и големият недостиг на педиатрични специалисти.

В заключение Министерството на здравеопазването ще пристъпи към по-детайлно обсъждане на възможността за предприемане на действия за разработване на обща информационна система с описаните в предложението на националната гражданска инициатива функционалности, изискванията към която да бъдат включени в обхвата от дейности по бъдещата Фаза 4 от развитието на НЗИС след предварително реализиране на организационни мерки за потвърждаване и гарантиране, че необходимите за системата данни ще се поддържат в актуално състояние от съответните лечебни заведения.

Дотогава може да се използва функциониращата гореща телефонна линия, информация за която се съдържа в отговора по предложението по т. 2 по-долу.

По точка 2: „Откриване на гореща телефонна линия/он-лайн платформа с лимитирано време за отговор и единен национален номер за подаване на сигнали за проблеми и в подкрепа на родители на деца – пациенти при приема и престоя им в болнични заведения и/или при отказ на лечебно заведение да осигури мултидисциплинарен екип, когато това е необходимо. Да се гарантира анонимността на подателите на сигнали и да има механизъм за последваща незабавна проверка“.

И към момента към Министерството на здравеопазването функционира гореща телефонна линия за подаване на сигнали или получаване на обща информация в работни дни от 9:00 ч. до 17:30 ч. на тел.02/ 9301 152 и 02/ 9301 253 или е-майл: [email protected]. При критични ситуации и инциденти, свързани с оказана спешна медицинска помощ, лицата могат да се обръщат към дежурен експерт всеки ден от 0-24 ч. на тел. 02/ 8050 300 и 0888 33 45 45.

Откриването на нова гореща телефонна линия с възможност за гарантиране анонимността на подателите, ще дублира функциите на съществуващата, с очаквана свръхнатовареност от сигнали и без достатъчни гаранции за ефективно използване.

Необходимостта от мултидисциплинарен екип в хода на диагностично-лечебния процес на пациентите е от компетентностите на лекарите специалисти. Лечебните заведения имат изработени правилници за вътрешния ред, в които подробно са разписани правилата за работа в тях - пътят на пациента, работното време на персонала в съответните структури и взаимоотношенията на кабинетите, отделенията и диагностичните структури в лечебното заведение. Отделно, всяка структура има изработени собствени правилници за вътрешния ред и стандартни оперативни процедури, регламентиращи работата на съответната структура в зависимост от изискванията на конкретния медицински стандарт. Качеството на медицинската помощ подлежи на контрол от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

По точка 3: „Въвеждане на Правила за добра медицинска практика за всички специалности в срок не по-късно от 31.12.2024 г. и ако за същото БЛС откаже да изпълни задължението си по закон, да бъде гласувана нормативна промяна, която да гарантира изпълнението на това им задължение. В срок до 31.12.2024 г. да бъде извършена проверка на всички медицински протоколи за работа в спешната и неотложната помощ от независим експертен орган, външен за съответната болница. Публично оповестяване на резултатите от проверката. Да бъде извършена пълна актуализация на протоколите в съответствие с най-новите практики в спешната и неотложна медицина и да бъде гарантирано задължителното им въвеждане във всички болнични заведения в срок до 31.12.2024 г. Да бъде въведено задължение да бъдат публикувани на интернет страниците на болниците с необходимите реквизити - дата, печат, подпис и други“.

Министерството на здравеопазването изпрати нарочно писмо до Българския лекарски съюз и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за изпълнение на разпоредбите на чл. 80 от Закона здравето и чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина за преглед на съществуващите и изготвяне на правила за добра медицинска практика при стриктно спазване на нормативно разписаната процедура по отношение на тяхното изготвяне и приемане, съдържание и предлагане за утвърждаване от министъра на здравеопазването след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и обнародването им.

В писмата са дадени указания за изготвянето на правилата за добра медицинска практика. Те следва да се състоят от общи правила и специални правила.

Общите правила включват система от насоки и принципи, които описват професионалните ценности, знания, умения и поведение, които лекарите и лекарите по дентална медицина може да прилагат в съответствие с опита си и професионалната си преценка.

Специалните правила следва да съдържат медицински практики, клинични насоки, консенсуси, основани на доказателства, препоръки и правила за профилактика, диагностика и лечение, които създават условия за възможно най-добър изход от заболяването.

Относно поставеното искане за пълна актуализация на протоколите за работа в спешната медицина, със Заповед № РД-01-326/05.06.2023 г. на министъра на здравеопазването на основание т. 3.14 от раздел V „Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми“ от приложението към член единствен на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински  стандарт „Спешна медицина“ (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), са утвърдени диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми (ДТПА), които са задължителни за структурите, извършващи извънболнична медицинска дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“. Същите са въведени и се прилагат задължително от 01.01.2024 г.

Действащите ДТПА са налични със свободен достъп на страницата на Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ на ел. адрес: https://ncokssmp.bg/info-materiali/ .

Лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, изпълняват дейностите по клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури в съответствие с разписаните алгоритми за изпълнението им (които са част от клиничните пътеки, клиничните и амбулаторни процедури), утвърдени с националния рамков договор за медицинските дейности за съответната година. Алгоритмите на всички клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури се изготвят съвместно с представители на специализираните експертни бордове по специалности към Българския лекарски съюз.  

Националният рамков договор за медицинските дейности за съответната година съдържа и критерии за качество и достъпност на отделните видове медицинската помощ, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите.

Лечебните заведения за болнична помощ могат да разработват и внедряват и свои диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми за различни състояния или заболявания.

По точка 4: „Да се изработи и интегрира за всички болнични заведения Система за качествен контрол на междуболничната и вътреболничната комуникация, която да гарантира бързо и ефективно взаимодействие, изключващо лична преценка, за свикване и уведомяване за необходимост от даден специалист, а същото да е разписано в ясни правила за задействане и отговор. Да има ясна проследимост на всички действия, а организацията да е направена така, че да гарантира лесно, бързо и ефективно взаимодействие, без това да утежнява практикуващите лекари“.

В нормативната уредба са регламентирани основните изисквания към лечебните заведения за създаване на условия за вътреболнична и междуболнична комуникация във връзка с оказване на необходимата медицинска помощ на пациентите.

Съгласно Закона за здравето, всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус. При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършените диагностични, консултативни и лечебни дейности. Законът не допуска транспортиране на пациент в случай, че транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му.

Съгласно Закона за лечебните заведения, лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности.

Съгласно Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи приемът на пациенти се осъществява чрез консултативните кабинети или чрез спешното отделение на болницата. Въз основа на преценка, основаваща се на оценка на необходимостта от диагностика и лечение в болнични условия и на медицински обоснования срок за провеждане на тези дейности, се пристъпва към незабавен прием на пациента в стационарните звена, планиране на датата на приема на пациента в случаите, когато това не създава риск от влошаване на състоянието му и не нарушава качеството му на живот, организиране на подходящ междуболничен транспорт на спешен пациент в друго лечебно заведение, което може да осигури необходимия обем спешна медицинска помощ или насочване към друго лечебно заведение за болнична помощ в случаите, когато на пациента са необходими диагностично-лечебни дейности, за които болницата няма разрешение за осъществяване на лечебна дейност.

Въпросите подлежат на уреждане и с правилниците за вътрешния ред на лечебните заведения и отделните им структури.

Качеството на медицинската помощ подлежи на контрол от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

По точка 5: „Да бъде въведено задължително продължаващо медицинско обучение за всички медицински специалности. Същото да бъде обезпечено базисно от всяка една болница, като времето за обучения да не бъде за сметка на общия годишен отпуск на лекарите – специалисти“.

Продължаващото медицинско обучение (ПМО) е регламентирано в чл. 182 от Закона за здравето, чл. 5, ал. 1, т. 7 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и чл. 39, т. 5 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, като се цели да бъдат надградени и доразвити уменията и експертизата на кадрите, заети в системата на здравеопазването.

Продължаващото медицинско обучение е наложително, предвид бързото технологично и научно развитие на медицината в последните десетилетия. Действащата понастоящем практика на организиране и провеждане на ПМО доказва по безспорен начин, че взаимодействието с медицинските университети, притежаващи необходимия капацитет и компетенции, допринася за ефективно и качествено провеждане на ПМО.  

Осигуряването на ПМО сe организира от съответната съсловна организация.

Всички лечебни заведения се стараят да поддържат високо качество на медицинските грижи, посредством участието на лекари и медицински специалисти в курсове, симпозиуми и конгреси. Участието в тези форми се заплаща от лечебните заведения при възможност. Поради ограничения финансов ресурс, с който разполагат лечебните заведения, не винаги и не във всички лечебни заведения е възможно това да бъде за сметка на допълнителен платен годишен отпуск.

Ползването на отпуски през време на обучението е регулирана възможност от Кодекса на труда, чието прилагане е въпрос на отношения между страните по трудовия договор - в конкретния случай лечебното заведение като работодател и медицинския специалист, работник/служител.

По точка 6: „Да бъде преструктурирана Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от учреждение към министъра на здравеопазването в независим специализиран държавен орган или в изпълнителна агенция към Министерски съвет. Да бъде създадена програма, с която до края на 2025 г. да бъде повишен експертния капацитет на служителите, които извършват проверките, и да им бъде осигурено достойно и адекватно възнаграждение, ограничаващо риска от корупция“.

Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), като специализиран орган към министъра на здравеопазването, осъществява държавната политика в областите на: контрол върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ; администриране на режимите по регистрация и издаване на разрешения за лечебна дейност; управление и координация на трансплантацията и асистираната репродукция.

Правомощията на ИАМН са регламентирани с няколко закона - Закона за лечебните заведения, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и множеството подзаконови нормативни актове.

Чрез контролната си дейност ИАМН се стреми към стимулиране на непрекъснато подобряване на качеството и безопасността на медицинското обслужване, предоставяно на гражданите.

Съобразно предоставените й правомощия, ИАМН извършва проверки на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване и подзаконовите актове по тяхното прилагане, за което се налагат съответните санкции. С налагането на санкции се цели да се въздейства предупредително върху нарушителя в насока да не допуска извършването на други нарушения, и да се въздейства върху всички субекти, които могат да извършат нарушения. По този начин ИАМН работи в посока непрекъснато подобряване на качеството и безопасността на медицинското обслужване за гражданите.

В условията на установени отклонения от нормативните изисквания, които попадат в кръга на възложените на ИАМН правомощия, се предприемат действия по реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на Закона за административните нарушения и наказания със съставяне и връчване на актове за установяване на административни нарушения (АУАН). На основание съставените АУАН административно наказващият орган издава наказателни постановления (НП), с които на нарушителите се налагат санкции според правната им форма (глоба – физическо лице и имуществена санкция – юридическо лице). С изменение на Закона за лечебните заведения ИАМН е оправомощена при установяване на пропуски в медицинските дейности да дава задължителни за изпълнения предписания на лечебните заведения и медицинските специалисти с оглед повишаване качеството на предоставените медицински услуги.

Съгласно чл. 54 - 56 от Закона за администрацията, изпълнителната агенция  е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията.

Изпълнителната агенция се създава със закон или с постановление на Министерския съвет. Ръководи се и се представлява от изпълнителен директор, чийто договор се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя. Изпълнителният директор представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на агенцията. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Според чл. 47 от Закона за администрацията, държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство.

Доколкото към момента ИАМН изпълнява успешно своите законово вменени задължения, ще се обмисли подобряване на нейното функциониране и качеството на извършваните от същата дейности, в услуга на потребителите.