Кръгът 'Осемте джуджета' отново не успя да завземе бизнеса на баща и син Златанови

Миналата година Софийският градски съд обяви за правно нищо завземането на "Изамет" от подставеното лице Кристиян Христов.

Баща и син Златанови бяха в обтегнати отношения и спореха за фирмата. През 2019 г. Илия Златанов потърси помощ от бившия следовател Петьо Петров-Петьо Еврото. Но вместо помощ Петров и хората му превземат фирмата, пари и злато за над 4 млн. лв. на семейството, разказа Илия Златанов пред Антикорупционния фонд.

Синът му Явор пък обяви, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява с увеличаване на капитала на дружеството, приема за съдружник във фирмата близкия до Петьо Еврото Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече няма да са управители на "Изамет" за сметка отново на Христов. Подписването е станало в болница "Лозенец", където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа, и подписал под заплаха за живота му.

Според решенията в протокола от въпросното общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лв., а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лв. за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лв. за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лв. за Христов. Златанови вече не са управители на "Изамет", управлението поема Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.

През 2021 г. Явор Златанов е завел искове в СГС, с които настоява решенията на Общото събрание за влизането на Христов да бъдат приети за невзети. Тъй като баща и син Златанови спорят отделно за "Изамет", Илия Златанов е завел идентични искове в СГС още през 2020 г. По тях обаче и градският, и апелативният съд приеха, че не е доказал, че също е действал под заплаха, за да подпише промените във фирмата. 

Сега САС постановява, че доказателствената сила на нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола е категорично опровергана, от което следва, че на 23 март 2020 г. не е било проведено общото събрание на съдружниците.

Съдът припомня и практиката на Върховния касационен съд, според която конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са две – когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и не е взето решение на това събрание.

След отстраняването на Иван Гешев и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов назначи пълна проверка на всички преписки и досъдебни производства по казуса с "Осемте джуджета". Прокуратурата разкри, че още преди 3 г. е била извършена проверка от инспектората на Върховната касационна прокуратура, която е констатирала "допуснати груби закононарушения" от страна на наблюдаващите прокурори по две досъдебни производства на Специализираната прокуратура, свързани с "Осемте джуджета". Тя е била изпратена на Иван Гешев, като в нея е било обърнато специално внимание на нарушенията при връщането на големи суми пари и злато като веществени доказателства. Последствия обаче нямало.

Във връзка с тези пари и злато, миналата година прокуратурата повдигна обвинения на Петьо Петров, Любена Павлова, както и на прокурор Дилян Деянов. Деянов бе  обвинен за длъжностно престъпление за това, че е нарушил служебните си задължения, като с постановление от 18 януари 2020 г. върнал иззетите монети на лице, което не е трябвало да ги получи, а Петров и Павлова са обвинени за вещно укривателство. Преди месец пък стана ясно, че постановлението, с което Деянов е бил привлечен като обвиняем е било отменено поради липса на доказателства за извършено престъпление. Обвинението на Еврото е задочно, защото той се укри още в края на май, когато бе обявен за издирване.