Да, знам, има го този ефект в театъра /била съм там/. Сцената – силно осветена от прожектори, вдъхновени актьори играят по лош сценарии и още по-лоша режисура и така са опити от собственото си великолепие, че не забелязват, че докато са се прескамбичвали по сцената, тя, публиката е излязла от сградата.
Това коментира във "Фейсбук" PR експертът Диана Дамянова.
Там в театъра, най отгоре върху последния ред, има едни малки, светещи в тъмното лампички, които да привличат погледа на актьорите /поне си мисля , че е затова/ и те да не се вглеждат в публиката , а когато отсъства – да не забелязват тази липса.
Така е в театъра. Напусналата некадърния спектакъл публика обаче няма да се върне.
Няма да си купи пак билет за този спектакъл, този автори и вероятно и този режисьор. Защото ,тя, публиката има избор дали да остане в сградата или не, дали да си купи билет или не, дали да тегли една майна на режисьора или не.
Политическата публика обаче няма този лукс, освен да не им участва.
Днешният, а и следните дни, ще бъдат подчинени на този спектакъл, където немощно интелектуални същества от всякакъв вид ще се срещат с кадърни сценаристи от всякакъв вид, с цел да привлекат публиката.
А няма електротехник /или пък председател на народното събрание, ех , какви имаше едно време/, който да дръпне шалтера.
Защото, след като цирковото представление завършиш и след като макар и за малко загаснат светлините на прожектора, на едни тайни места, едни големи началници ще направят новите листи на калинките в бъдещия парламент. Калинка, любовница, спонсор, пак калинка и по един венкосабрутев за интелект. Така са настоящите листи, така ще бъдат и следващите.
Докато публиката не разбере, че не е достатъчно да напусне сградата и че не е вярно, че този спектакъл е безплатен.
Напротив, този спектакъл е един от най-най-скъпите в човешката история,
където към 150 интелектуално немощни лица /без 50тина , които не попадат в тази категория/ се упражняват ежедневно в политическа лексика и партийно прескамбичване, изцяло за сметка на публиката, която само си мисли, че е напуснала салона, но всъщност изключително щедро плаща със своите парички за бездарните читалищни сценки.
Е когато нейно величество публиката осъзнае този факт, тогава вероятно ще вземе гьостерицата и ще ги започне един по един.
До тогава всякакви красимири и венкосабрутевци ще тренират нашето търпение, а ние с тъжна усмивка ще се примиряваме с тяхната интелектуална немощ.