Андрий Попов, Униан
Докато украинците ругаеха "проруския" президент на Сърбия Александър Вучич, се оказа, че руснаците... са правели същото. Поне що се отнася до времето след април 2023 г., когато отношенията между Белград и Москва се влошиха радикално.
Последната капка в "чашата на търпението" на руснаците беше новината, че от началото на пълномащабната война Сърбия е предала за Украйна боеприпаси за 800 милиона евро.
"Това, че Сърбия започна да се държи като последната абсолютна пачавра, струва ми се, дори не подлежи на спор. Трябвали са им тези 800 милиона евро? Сериозно? Та ние в крайна сметка купувахме снаряди от корейците. Можеха ли сърбите да продадат на нас тези снаряди? Можеха. Просто не поискаха." – така реагира на новината за „братска“ Сърбия един от руските топпропагандисти Сергей Мардан (в "светския“ си живот - Ключенков).
И макар че Мардан бързо включи на задна и се извини за острите думи, "неприятният привкус“ остана.
Защото такава е спецификата на всички тези "мардани" и "соловьовци" (Владимир Соловьов, също кремълски пропагандист – б.р.) – те казват публично това, което Путин мисли, но не може да си позволи да изрече.
А приятелските отношения между Сърбия и Русия са многовековни, без преувеличение. Макар да е трудно това
да се нарече истинско "приятелство“.
В крайна сметка руснаците винаги са гледали на сърбите като на "по-малки братя" и васали, и постоянно напираха на Балканите да ги "защитават", разбира се, целейки превземането на самите Балкани под претекст защита на местното население от натиска – било то на турците или на австрийците. Много позната история, нали? Сърбия е била в центъра на руското внимание през цялото съществуване на "неумитата" империя (авторът цитира стихотворението „Сбогом, неумита Русия“/“Прощай, немытая Россия” на Михаил Лермонтов – б.р.).
Нещо повече, руснаците наричаха нашия Донбас – преди там да бъдат открити въглищата – "Славяносърбия", а юга на съвременна Украйна – "Нова Сърбия". Защото след въстанията на украинците и прогонването на местните жители (особено татарите) руснаците планомерно заселваха на обезлюдените места именно сърби, които са засвидетелствали вярност към руската корона. Както сега заселват в Донбас кавказци и други руски наемници, подменяйки местното население.
Но защо такива отдавнашни "братя" биха се изпокарали тотално така неочаквано?
Дотолкова, че сърбите да решат да продадат на Украйна снаряди за 800 милиона долара и фактически да се присъединят към антируските санкции на ЕС, обявявайки "забрана за реекспорт" на оръжия за Руската федерация.
Всъщност, нищо ново. Просто Путин започна да действа на Балканите както през 19 век са действали неговите предшественици. Но руският "цар" е забравил (поради възрастта, маразма, склерозата си), че сега вече е 21 век и такива действия са "мъничко" закъснели.
През пролетта на 2023 г. Кремъл подстрекаваше куп местни националисти в Сърбия и Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина, оглавявана от някой си проруски Додик - Милорад Додик – б.а.) да вдигнат антиевропейско въстание. Според замисъла на Путин, братска Сърбия трябваше да отвори "втори фронт" срещу ЕС в Косово и Босна и Херцеговина, за да отклони ЕС от подкрепата за Украйна и да въвлече НАТО във война.
И Вучич, под натиска на Москва и на собствените си радикали, дори започна да стяга войски.
Но когато в отговор на това страните от НАТО започнаха да стягат своите войски, даде заден ход – буквално. Военната техника се оттегли от спорните граници. В крайна сметка на всички е ясно, че
да воюва Сърбия срещу НАТО –
сама в центъра на Европа (тоест в обкръжение), е просто самоубийство.
Какво направи тогава Кремъл? Каза: "Ние се пошегувахме – вие се посмяхте", и даде заповед за деескалация? Тъкмо обратното – провокира антиправителствени прояви, разпускане на парламента и дори опити за сваляне на Вучич, когото съвсем доскоро смяташе за съюзник. И всичко е заради това, че сърбите не поискаха да започнат самоубийствена атака срещу целия НАТО, както поиска Путин.
Всъщност, през 2023 година това просто излезе на повърхността – медиите разпространяваха слухове за някои противоречия между Кремъл и Белград още през 2022 г., когато за първи път се опитаха да отстранят Вучич (в този случай не от длъжността му, а физически – б.а.) – направиха го някакви неизвестни радикали. Някога Първата световна война започна с политическо убийство в Сараево, чиито изпълнители и фактически провокатори на войната бяха именно сръбски националисти. Изглежда Кремъл готвеше
съдбата на "сакрална жертва" и за Вучич.
Целта би могла да е същата, както и през 2023 година – да се провокира "втори фронт" срещу НАТО, защото в края на януари 2022 г. беше пикът на подготовката за руското нападение срещу Украйна.
Разбира се, на фона на всички тези събития Вучич добре разбираше, че Кремъл и конкретно Путин със сигурност не му е "брат".
Но партията на сръбския президент е дяснопопулистска и ако неочаквано се обяви публично срещу Русия, може бързо да загуби рейтинг. Затова той действаше тайно, помагайки на Украйна със снаряди, може би и с друго оръжие. Фактически по този начин Вучич спаси властта си, а може би и живота си. И постепенно информацията за това става достъпна за широката общественост.
Безусловно, публично Александър Вучич ще продължи да лавира, да прави гръмки изявления срещу Запада, за да запази рейтинга си,
но трябва да се гледат действията.
И логиката на този процес предполага по-нататъшно влошаване на отношенията с Русия и засилване на подкрепата за Украйна.
Ситуацията със Сърбия трябва да се разглежда също и в световния контекст. Словашкият премиер Фицо, който беше проруски настроен (но срещу когото също наскоро беше извършено покушение), започна да преминава на страната на Запада и да подкрепя Украйна поради твърде силния натиск от страна на Кремъл. Във Франция Льо Пен аплодира Зеленски на крака по време на честванията в Нормандия и дори изгони от своя алианс още по-проруската „Алтернатива за Германия".
Може още дълго да изброяваме примери (и не само от Европа), при които путиновите "многоходовки" в стил сурогат на късния Николай II и ранния Сталин дават абсолютно обратен ефект. Никой не нанася такъв удар на руската дипломация, както Путин и Лавров – това със сигурност можем да го констатираме. А колкото повече такива fuck-up гафове допускат те, толкова повече ще са нашите партньори.
Така и ще победим.
--230.jpg)
