Да се подобрят показателите по разследванията и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта, както и да се въведат изисквания за почтеност в работата на правителството и съответните наказания. Това са две от основните препоръки за България в представения в сряда Годишен доклад за върховенството на закона в ЕС, който съдържа оценки и препоръки за всяка от държавите в Общността.
В общата част на доклада комисията отбелязва промените, приети в Конституцията на България в последната година. Отчитат се приетите конституционни промени, свързани с укрепването на независимостта на Висшия съдебен съвет. В България остават предизвикателствата пред качеството на законотворческия процес, се посочва в документа. Допълва се, че новите промени в българската конституция са довели до ограничаване на правомощията на президента при назначаването на служебни правителства, както и до разширяване на възможностите за отправяне на питания до Конституционния съд, разказва БТА.
В България, Хърватия и Полша доверието в съдебната система е под 30 процента, се допълва в доклада. Посочва се, че нашата страна е започнала преразглеждането на стратегията си за борба с корупцията и е разделила комисията за борба с корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В България и Малта са необходими допълнителни усилия за постигане на окончателни присъди по случаи на корупция на високи управленски равнища, пише ЕК.
Допълва се, че у нас е била създадена работна група за изготвяне на правила за поведението на участниците в управлението. Отчита се, че в България, Унгария, Словения, Хърватия и Полша остава за решаване въпросът с независимостта на регулаторите. Остават в сила по-рано отправените препоръки за мерки за прозрачност на медийната собственост в нашата страна, Чехия, Франция, Нидерландия и Кипър. Комисията посочва, че България, Австрия и Словения са предприели положителни стъпки по изискването за прозрачност за държавната реклама в медиите. Допълва се, че у нас, в Австрия, Кипър, Естония, Финландия и Дания се обсъждат възможностите за повишаване на независимостта на обществените медии.
Според ЕК България, Естония, Люксембург, Австрия и Финландия са предприели положителни стъпки за подобряване на достъпа до обществена информация. Допълва се, че у нас и в Австрия се наблюдава забавяне при назначенията на мандатни длъжности.
Комисията отчита изпълнението на препоръките от миналата година:
- България е постигнала известен допълнителен напредък при предприемането на стъпки за законодателни промени, за да се избегне дългосрочно командироване на съдии за заемане на свободни длъжности;
- има известен напредък при подготовката на законодателни изменения за подобряване на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за избягване на опасността от политическо влияние; изцяло е изпълнена препоръката за разделяне на състава на ВСС според европейските изисквания;
- няма напредък по очакването за подобряване на разследванията и постигането на окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище;
- няма напредък по отношение на изискванията за почтеност на висшите изпълнителни функции с въвеждане на ясни правила и наказания;
- наблюдава се известен допълнителен напредък в подобряването на прозрачността в разпределението на държавната реклама.
ЕК издава шест препоръки за нашата страна:
- да се предприемат законови промени, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности;
- да се подготви законопроект за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние;
- да продължи работата по въвеждане на предпазни мерки в процедура за назначаване на избраните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет, особено по отношение на ролята на този съвет при избора и освобождаването на на главния прокурор;
- да се подобрят показателите по разследванията и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта;
- да се въведат изисквания за почтеност в работата на правителството и съответните наказания;
- да продължи работата за подобряване на прозрачността при държавната реклама, особено когато е договорена чрез посредници.