КФН сменя подхода: Джигитите на пътя ще бъдат пощадени от по-скъпа "Гражданска отговорност"

Дългогодишната сага по неуспешното до момента въвеждане на системата "бонус-малус" в автомобилното застраховане в България продължава с нов епизод, пет години след предишния шумен провал. Комисията за финансов надзор (КФН) предлага смяна на подхода по темата и се отказва от идеята нарушителите на пътя да плащат по-скъпи застраховки, ако няма реално причинени щети. Това става ясно от справка от обществено обсъждане на промени в Кодекса за застраховането, които през март тази година бяха одобрени от правителството "Денков-Габриел", а в сряда служебният кабинет "Главчев" прие за повторно внасяне в Народното събрание, тъй като 49-ят парламент така и не намери време да ги разгледа, пише mediapool.bg.

По принцип идеята на системата "бонус-малус" е изрядните шофьори да плащат по-евтина "Гражданска отговорност" (т. нар. "бонус"), а нарушителите на пътя – по-скъпа (т. нар. "малус"). На теория целта е не само да се защитят балансите на застрахователите, но и да се дисциплинират шофьорите.

За задължителното въвеждане на системата, която на хартия фигурира в закона много отдавна, се правят опити от поне 10 години, но до момента те са неуспешни. Поне от 2017 г. насам КФН се опитва, заедно с МВР и Министерството на транспорта, да напише предвидената в закона в наредба, която трябва да регламентира детайлите на системата, но такава наредба и до ден днешен няма.

Шофьорите не искат да плащат скъпа "Гражданска отговорност" за нарушенията си 

Най-близо до целта КФН стигна през 2018-2019 г., когато разписа в детайли и числа как ще изглежда системата. Това обаче изобщо не се хареса на обществото, защото много хора разбраха, че нарушенията на пътя ще им струват скъпо. Идеята беше най-изрядните шофьори да плащат с 25% по-евтина застраховка от стандартната, а най-големите нарушители – 400% по-скъпа.

Според тогавашния замисъл от значение беше не само дали водачът е причинил ПТП с щети, които са покрити от застраховател, но и дали са извършени нарушения на Закона за движение по пътищата като неправилно изпреварване, шофиране в нетрезво състояние и др. Тогава много шофьори се уплашиха, че за няколко "дребни" превишения на скоростта ще плащат години наред по-скъпа "Гражданска отговорност", без практически да са причинили щети и да се e стигнало до плащане от застраховател.

Въпреки тежкия обществен отпор на предложението, през 2019 г. КФН направи повторен опит да издаде наредбата, но тогава пък превозвачите "скочиха" срещу текстовете с твърденията, че идеята е "пладнешки грабеж", "паразитна печалба" и "чист лобизъм" в полза на застрахователите. 

В резултат КФН се отказа да прави каквото и да било, а след идването на пандемията от Covid-19 и последвалата политическа криза въпросът окончателно влезе в глух коловоз.

Смяна на подхода без много шум 

През март тази година обаче ненадейно и без много шум се появиха нови промени в Кодекса за застраховането, които засягат точно системата "бонус-малус". По-дълбокото вглеждане показва, че те залагат на тотално различен и опростен подход по темата в сравнение с този от 2018-2019 г.

Новата идея е системата да не бъде централизирана с единни коефициенти за "бонус" и "малус", а децентрализирана – тоест всеки застраховател сам ще си определя политиката, но всички компании ще имат достъп до единния регистър на щетимостта (т. е. на предявените и изплатени застрахователни претенции), който е към Гаранционния фонд. Така изцяло се елиминира зависимостта на цената на застраховката от констатираните от МВР нарушения на пътя.

На всичкото отгоре идеята на промените е наредбата, с която би трябвало да се регламентира системата, да отпадне, като се направят само корекции в друга, но съществуваща наредба, разписваща обмена на информация между застрахователите и Гаранционния фонд. Застрахователите, много от които и в момента имат собствени, вътрешни системи за "бонус-малус", ще бъдат задължени да ги разпишат подробно и да ги обявят публично.

"В сегашния кодекс съществува възможността "бонус-малус" системата да отчита не само щетите ("в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система "бонус малус")". Т.е системата поставяше на първо място поведението и характеристиката на водача, собственика, каращият, и включваше оценката на този риск в системата на първо място. Сега, неясно по какви причини, този критерий се премахва и се оставят само произшествията. Така възпирането на основния рисков елемент – човекът, който прави нарушенията, и извършва катастрофите, го елиминираме като риск. А нали това е системата – да оценява риска? Това е крайно нелогично при сегашните нагласи на обществото да се справи с продължаващата война по пътищата. Автомобилът не причинява сам произшествията – причинява ги водачът", коментира Асоциацията за застрахователна сигурност по време на общественото обсъждане, става ясно от справката в правната система на правителството.

Отговорът на властите гласи:

"В обществените обсъждания по повод разработване на подзаконовата нормативна уредба по сегашната нормативна уредба преобладаващото мнозинство от заинтересованите лица се възпротивиха против използването на поведението на водача при движение по пътищата като критерий за определяне на системата "бонус-малус". Този критерий не се използва в нито една юрисдикция в ЕС, а наред с това създава значителни затруднения от гледна точка на информационно осигуряване. При липсата на точна и прозрачна информация, която да може да бъде събрана автоматично, прилагането на този критерий ще изкриви действителния профил на адресатите на системата и ще противоречи на принципа на еквивалентност в гражданския оборот", става ясно още от справката, внесена с пакета от промени.  

Предложението на Асоциацията за застрахователна сигурност да се запази старият централизиран подход за "бонус-малус" също не е прието. "Дори в условията на "единна" система "бонус-малус", при условие че базовата премия, спрямо която ще се прилагат единните критерии за утежняване и облекчение, не подлежи на регулация, застрахователите разполагат с достатъчно възможности да се отклонят от нейните правила. В условията на децентрализирана система "бонус-малус" застрахователите няма да бъдат поставени в положение да търсят начини за заобикаляне на единни правила, а ще имат възможност да приложат разумни правила за тарифиране в условия на свободна конкуренция и прозрачна информация относно застрахователния риск", отговарят властите.

КФН си е поставила срок от 8 месеца след приемането на законовите промени, за да направи необходимите корекции в наредбата за обмена на информация между застрахователите и Гаранционния фонд. Тъй като обаче текстовете в Кодекса за застраховането са пакетни и обхващат много други членове, не е ясно дали изобщо имат шанс да влязат в дневния ред и на този парламент.