Томислав Стипич: Дойдох в ЦСКА, за да напиша история!

Подготовката на ЦСКА в Банско протича с пълна сила, а трите победи в досегашните мачове под ръководството на Томислав Стипич дават умерени поводи за оптимизъм на червените фенове. В паузата между приятелските срещи специалистът даде интервю за "Тема спорт".

Г-н Стипич, кои бяха тези играчи или треньори, които ви помогнаха да формирате вашата футболна философия?

- Когато започвах да се занимавам с футбол, исках да стана голям и известен играч. Израснах в бедно семейство с 8 деца. Родом съм от Томиславград (б.а. - по това време градът е с името Дувно) и баща ми ме кръсти на него, тъй като именно на това място първият хърватски крал Томислав получава короната през 925 година (б.а. - година по-късно хърватите успяват да отблъснат нападение на войските на цар Симеон Велики). Когато нямаш нищо и се бориш за всичко, е нормално да си амбициран да постигнеш нещо голямо. По това време най-често по телевизията даваха футболни и баскетболни мачове и малко или много искаш някой ден да си на мястото на тези, които гледаш. Спортът е един от начините, чрез които може да получиш признание. За съжаление, още като юноша в Германия получих тежка контузия, поради която прекарах немалко време в болница, имах тежка операция, дори съм бил в кома... но, това са неща, за които не искам да говоря. Знаех, че вече няма да мога да играя, но исках да съм част от футбола и по този начин станах треньор. Искам да дам енергията, която не успях да използвам като играч, от треньорската скамейка. Още след първата тренировка разбрах, че това е моята работа. Един треньор трябва да обедини играчите, с които разполага, да отговори на техните нужди, да бъде искрен с тях и да има необходимия авторитет и знания, за да го слушат. За да получа тези знания, съм изкарал треньорска школа и благодаря на Господ, че в крайна сметка не станах голям играч, тъй като така имах възможност да посветя цялото си време на тази професия, а не да правя това, което правят бившите футболисти. Като треньор аз никога няма да направя неща, които някой друг на моето място би направил, освен ако не вярвам в тях. Не копирам никого, правя неща, които съм убеден, че са правилни. Не следвам примера на "класическите" треньори, а използвам неща, които опитът ми е показал, че работят.

Докато сте били в Инголщад, сте работили като автомонтьор. Може ли да се каже, че това ви е помогнало в треньорската професия? В крайна сметка и на двете места трябва да следите процеса до най-малкия детайл.

- Всъщност работата ми в заводите на "Ауди" бе свързана с роботите. Когато дойде готова каросерия, върху нея работят 4 робота. Позицията ми бе индустриален механик, т.е. аз програмирах роботите. Трябваше да мина курсове и да се науча как се заварява каросерия - много комплексна работа за интелекта, свързана с голямо напрежение. Трябва да програмираш робота да си върши работата, но в същото време, ако го програмираш да я върши по-бързо, "Ауди" след няколко месеца ще освободи 3-4-ма работници, чиито позиции се оказват излишни. От една страна, трябва да си вършиш работата, от друга, трябва да си приятел на човека. Ситуацията при работата с играчите е същата - всички искат бързи резултати, но в същото време трябва да останеш човек и да направиш така, че дори футболистите на пейката да бъдат доволни, тъй като рано или късно те ще ти потрябват. Така че между двете професии има много общи неща.

Когато сте треньор на ФК Рига, вашият отбор е един от най-добрите в света според платформата "Wyscout" в няколко компонента. Доколко тези цифри са важни и по какъв начин използвате модерните технологии във футбола?

- Така е, даже по показателите очаквани голове, пресиране, интензитет и статични положения бяхме на първо място. Трябва да имаме предвид, че днес всички футболисти са като една стъклена чаша. Има платформи като "Wyscouf , "Statsbomb" и "Online Soccer Skills", които могат да анализират качествата на всеки играч, неговите възможности и той на практика става прозрачен. В същото време обаче имате чисто човешкия фактор. Нито една машина не може да направи задълбочен анализ на човешката психология. Един футболист може да играе на 80 процента от възможностите си в един клуб, а когато бъде трансфериран, да е на 100 процента. Всички данни и статистики са валидни, ако даденият играч е в добро състояние на духа. Треньорът трябва да стигне до душата на футболистите и ако те успеят да се стиковат и да създадат подходяща атмосфера, то отборът ще дава всичко от себе си. Всички платформи са прекрасно разработени, но само щастливите играчи са продуктивни. Работата на треньорите не може да се измери по никакъв начин, тъй като ние сме тези, които работят върху душата на футболистите. Ние сме тези, които можем да превърнем един средностатистически играч в такъв, който да е над средното ниво.

Колко важна в такъв случай е психологията? През миналия сезон загубихте титлата в Латвия в последния кръг, а преди 2 и ЦСКА бе на дузпа от златните медали, но не успя. Как се вдигат треньор и играчи, след като са били близо до целта, а не са я постигнали?

- Във футбола винаги всичко е било черно или бяло и в подобни случаи се търсят кардинални промени. За мен е важно да се направи задълбочен анализ и в такива случаи винаги подхождам позитивно и търся необходимите решения. Ако, да кажем, успеем да стигнем до равенство като гост на действащия шампион, а не спечелим, това не е повод за трагедия, това е спортът. Със сигурност при анализа на един мач има толкова много детайли, че ако тръгна да ви ги обяснявам задълбочено, ще трябва да отворите още страници за това интервю.

На първата ви пресконференция бяхте попитан с кой стил музика бихте оприличили футбола, който искате да изповядва вашият отбор. Аз ще вляза в малко повече конкретика - коя група или изпълнител трябва да бъде ЦСКА под ваше ръководство?

- Не мога да направя такава характеристика, но със сигурност искам отборът, който ръководя, да "пее" с играта си по начин, по който ме задоволява. Аз, както и привържениците на отбора, сме край терена и когато вали, и когато е напекло слънце, а играчите трябва да направят така, че всички да са доволни, тъй като те са там и стоят зад тях. Ще съм доволен обаче само ако отборът играе храбро, атрактивно, не се притеснява от съперника, напада задружно, има взаимопомощ и солидарност между играчите. Те трябва да осъзнават, че са част от голям клуб, че благодарение на него получават средства, с които да издържат семействата си. Да бъдат отговорни към тези, които ще си гризат ноктите на стадиона или пред телевизора, ако не играем добре и не побеждаваме. Обяснявам им го като на спортисти и в чисто човешки план. Ние сме привилегировани и сме длъжни да задоволим потребността от хубава игра и резултати на нашите фенове и хората, които са ни дали отговорността да сме част от този клуб.

Как възприемате българската кухня на фона на костенурките, които сте яли в Китай, и какъв би бил футболният специалитет в ресторант "на шеф Стипич"?

- Само 3 дни ми бяха достатъчни за да разбера, че българската кухня е много близка с хърватската, сръбската и тази в Босна и Херцеговина. Начинът, по който се подправят салатите и месата, е много сходен. Така че може в да се каже, че в България се чувствам като у дома. Самият аз нямам никакви специални предпочитания и ми харесва всичко, което съм опитал. По принцип предпочитам месо, зеленчуци, риба, а вие имате тези неща в изобилие. Искам футболът ни е да е толкова разнообразен, колкото българската кухня.

След първите контроли винаги оставате допълнително с феновете за снимки и автографи. Засега те са добронамерени към вас, но готови ли сте за момента, в който ще започнат да ви поставят под натиск?

- Само две седмици съм тук и мога да кажа, че тези неща се усещат. Благодаря на всеки привърженик на отбора, който ми показва своята подкрепа. Виждам го както на мачовете, така и в нормална обстановка като кросовете ми от тренировъчния терен до хотела. Изключително се радвам от отношението и любовта, която непрекъснато ни засвидетелстват. Това беше и една от причините да реша да не си стоя в Германия, а да дойда точно в ЦСКА. Искам да усетя този интензитет, отговорност, натиск и вярвам, че връзката ни ще се заздрави още повече. Също така се надявам, че преди старта на сезона ще обогатим съблекалнята си с нови играчи на позициите, на които имаме нужда. Ако към тази връзка между нас и феновете добавим добрите резултати и спортното щастие, то ще стигнем много далеч.

Вие обаче идвате в първенство, където Лудогорец е спечелил 13 поредни титли - една от най-големите хегемонии в европейския футбол. Някои фенове дори губят надежда, че тя може да бъде прекъсната. Какво ще им кажете?

- Точно в този момент ние не сме конкурентоспособни за титлата. Просто не сме в ситуация, в която може да предявяваме претенции за нея. Понастоящем, освен тях, има още 3-4 сериозни отбора, които са на нашето ниво. Трябва да изчакаме края на трансферния прозорец, началото на сезона и след 4-5 мача може отново да разговаряме и да видим докъде сме стигнали. Тогава може да кажем по-реално какви ще са крайните ни позиции в първенството. Да приемеш реалността е трудно нещо, но в момента искам да бъда реалист. Трябва да направим правилните стъпки, да вземем правилните решения, за да я променим. Всички знаете защо дойдох в България - да напиша история, заедно е хората, които ми гласуваха доверие, и целта си остава същата.