Бившият български министър-председател Бойко Борисов представи кабинет на малцинството днес, се казва в репортаж на Франс прес от София.
Това се случи почти месец след поредните парламентарни избори в балканската страна, разтърсвана от политическа криза, безпрецедентна след края на комунизма.
"Взехме под внимание вота на нашите сънародници, които ни поставиха начело на изборите“, заяви лидерът на ГЕРБ.
"Не би било нито честно, нито отговорно да се откажем от мандата, който ни беше даден", добави той и призова останалите партии да го подкрепят, за да се предотврати "абсолютен хаос".
Самият Бойко Борисов, принуден да напусне властта през 2021 г. след вълна от демонстрации, няма да се върне на преден план.
Затова той предложи 56-годишния Росен Желязков с консенсусен профил за поста министър-председател.
Няма обаче гаранция, че парламентът ще даде одобрението си, тъй като гласуването е насрочено за периода от днес до 3 юли.
Консервативната партия ГЕРБ, която спечели изборите на 9 юни, разполага само с 68 от общо 240 депутати.
Очаква се предложеното правителство да получи подкрепата на 46 депутати от движението на турското малцинство ДПС, ръководено от Делян Пеевски, бивш медиен магнат, на когото са наложени санкции от САЩ и Великобритания за корупция.
Основателят на новата проруска партия "Величие" също призова 13-те си депутати да гласуват "за" /по-късно той отрече да е пускал такова съобщение и обяви, че профилът му в социалната мрежа е бил хакнат – бел. БГНЕС/.
Останалите партии обаче отказват да гласуват за ГЕРБ, чийто имидж е опетнен от корупционни скандали.
Ако кабинетът бъде гласуван, "той рискува да има кратък живот", предупреди Борисов, настоявайки за необходимостта да се приеме бюджетът, да се представят проекти, за да може да се получават европейски средства, и да се изведе страната към еврозоната до 2026 г.
През последните три години страната страда от поредица от парламентарни избори.
В разгара на този политически хаос през юни 2023 г. беше обявено кратко „примирие“. Консервативният и реформаторският лагер оставиха настрана различията си, за да съставят прозападно правителство и да блокират пътя на временните кабинети, поставени от приятелски настроения към Кремъл президент Румен Радев.
Но този крехък съюз продължи само 9 месеца.
Последните избори, проведени едновременно с европейските, бяха белязани от най-високия процент въздържали се от 1989 г. насам, като само 34 % от българите излязоха да гласуват. | БГНЕС
--700.jpg)
