Две неща правят впечатление на посетителите на изложението за екстремна дърворезба с моторен трион, описва Voice of America/VOA.
Звукът на множество моторни триони с различни размери, които работят усилено, и силният аромат на прясно отрязан кедър.
Участниците в Extreme Chainsaw Carving Show разполагат само с няколко часа, за да превърнат кедър в красиво произведение на изкуството.
Двадесет майстори на моторни триони, участващи в тридневен маратон по дърворезба в Арлингтън в щата Вашингтон, показват своите произведения.
Лейн Уордън казва, че умението да се импровизира е важна част от процеса.
"Понякога започваш да правиш мечка, а накрая може да се окажеш птица, ако сбъркаш някой разрез. Това не означава непременно, че сте объркали цялата дърворезба, а просто, че трябва да смените посоката. Умът ми се движи със сто мили в час всеки път, когато режа", казва Уордън.
Орлите, мечките, вълците и совите са доста популярни сред художниците. Уордън издълбава алигатор - нещо, което обикновено не се среща в северозападната част на Тихия океан.
"Скучно ми е да правя едно и също нещо отново и отново. Затова, когато идвам на тези изложби, искам хората да видят, че има и други резбари, които постоянно опитват нови неща", обяснява Уордън.
Той казва, че вдигането на дървото е най-трудната част.
"Дървото става доста тежко, като този Грут там, той вероятно тежи 150 килограма. Така че това винаги е предизвикателство - просто да го вдигнеш", обяснява Уордън.
Дърворезбата с моторен трион се възприема като предимно мъжка област.
През последните години все по-голям брой жени резбари участват в шоута на живо.
"За мен не е толкова важно състезанието, а компанията и всички невероятните хора, които участват в това събитие", казва Лий Уди.
Лий Уди, който през деня работи в софтуерна компания, започва да се занимава с дърворезба с моторен трион преди седем години, след като се опитва да построи къща за катерица.
Тя казва, че освен удовлетворение от занаята, това изкуство има и допълнителни ползи.
"То е тренировка за цялото тяло. В много случаи, когато правя такива изложби, съм изминала основно 10 мили около дърворезбата. Освен това е натоварващо и за ръцете и горната част на тялото. Правиш това по осем, девет часа на ден в продължение на три дни подред. Определено се уморяваш", казва Уди.
Използването на остри електрически инструменти и огън изисква екипировка.
"Безопасността винаги е на дневен ред. Тези панталони, например, са панталони за рязане с моторен трион. Така че те имат кевлар отпред и са увити по цялата дължина на гърба. Винаги нося предпазни средства за ушите и очите", разказва Уди.
Някои художници са част от сплотената местна общност на дърворезбарите.
Хаукдорж Дорсорен, наричан от колегите си Джордж, е дошъл чак от Монголия, където е извайвал скулптури от лед.
"Искам да се науча. Дърворезбата с моторен трион за мен, за моята страна, е нещо съвсем ново. Резбата от лед е по-трудна. Студено е и има повече дрехи и повече инструменти. Харесва ми повече резбата с моторен трион", казва Дорсорен.
Ветераните дърворезбари се кълнат, че не е толкова трудно, колкото изглежда.
Човек просто трябва да види какво се крие в този обемист блок дърво.