Борислав Вълов, познат повече в социалните мрежи като Ei Bo може да разсмее за секунди всеки - от дете до възрастен. Как влиза в образа на жена, работеща на гише, кое го вдъхновява и кое предстои да промени живота му, споделя той пред DarikNews.
Навярно сте попадали на негови видеа в социалните мрежи. Често той влиза в образа на дама, работеща в държавната администрация, лелята, изпращаща картички за "добро утро" или "СуперМам". Малцина обаче знаят, че той е актьор и в театъра.
С него никога не е скучно. Той прави няколко неща едновременно, а идеята му е една – да радва аудиторията си. В искрено интервю, той разказва повече за себе си.
Намираме Борислав между два важни ангажимента, единият от които предстои на над 350 километра от София. Ето и какво разказа той пред DarikNews:
Как се роди образът на жената във видеата ти - "лелята", "супермам" и служителката в държавната адмнистрация?
Събирателният образ на леля стартира от „леля на банкет“. Това с банкетите е нещо, което всеки един българин знае дори от най-ранна възраст. Това е нещо, което всеки един вижда и знае, но е като „розовият слон в стаята“. Не бях виждал такова съдържание, въпреки че ми е направило впечатление. Отначало беше просто самият танц, а след това доразвих образа и така в един момент измислих сценарий за видео, което да е към служителите – всеки е срещал хубаво отношение и кисело настроение. Ако се вижда отстрани, може би по-често ще бъде като сигнал. Важно е човек да си обича работата. Всеки един, който дойде при теб на гишето, на касата и някъде, където има въпрос към теб, знаеш, че отношението е от голямо значение. Отношението, нагласата. Моето послание е това, че независимо дали подхождам с комедия или пародия, ми се иска да обръщам внимание на това. Случвало се е да получавам коментари „и на мен ми се е случвало, виждал съм го често“.
Как се справяш с негативните коментари. Влияят ли по някакъв начин на съдържането ти?
Винаги ще има хора, които са по-скептични към това, което правя. Малко им е трудно да го приемат. Дори да пусна видео с народни танци или как копая градината, пак щеше да има отсреща реакции. Няма как да се избегне.
Много е важно, че „леля ти“, „леля ни“, „леля ви“ е като заглавие, това е събирателен образ, „супермам“ също. Това е всичко, което съм наблюдавал. Исках точно така да го обединя. „Леля ти“ няма никаква връзка с възрастта, това е събирателен образ, който включва познати ситуации, чар на манталитета.
Срещаш ли много хейт по пътя към успеха?
Важно е как стартираш нещо. Ако го стартираш с чиста нагласа то има шанс да оцелее. Ако го стартираш счупено, рано или късно то се срутва.
Когато се появи хейт, той няма корените – той просто приижда и си отива по естествен начин. Хейтът за мен е отрова и лекарството за него е чувство за хумор, игнор или самоирония.
А кое те вдъхновява да продължаваш да радваш аудиторията си?
Има шаблони, които няма как да подмина. Хванал съм ги като основа, върху която да стъпя. Любимо ми е да си измислям сценарий, да го пиша, да го създавам.
В живота има добър и лош пример. Ситуациите, които по някакъв начин ми оставят горчив отенък, aз преминавайки през тях, понякога ми се иска да е в посока да правят промени.
Идвали са при мен майки и ми казват „видеата ти влияят вкъщи, защото когато се скарам с дъщеря си и много по-малко време ни отнема да се сдобрим, защото се сещаме за видеата ти, които сме гледали заедно“. Казват си, че няма защо да се карат, защото са видели скарване във видео, приемали сме го с усмивка и че така протягат ръка една към друга.
Аз съм изключително щастлив, че аудиторията ми е с голям диапазон. Преди това дори не съм посмявал да си го мечтая. Искам така да продължава да бъде – да мога да достигам до хората, независимо от възрастта им. Това е нещо, което преди време съм се чудил дали има как да се случи.
Имало ли е момент, в който си се сравнявал с някого и си искал да приличаш на някой твой любим герой?
Преди съм се сравнявал много и това ми е било пречка. Това ми е действало много токсично. Дадох си сметка, че не искам да вървя по чужди стъпки. На мен ми беше важно Ei Bo да си е Ei Bo. Не съм искал да прилича на нещо друго. Търся индивидуалност. Имам голяма чувствителност към авторското. Не мога да приема плагиатство и кражба. Всичко, което правя, трябва да има мой отпечатък – това е закон за мен. Искам идеите да са мои, сценариите да са мои. Някои казват, че е нарцистично да идва от теб идеята, но аз съм отворен и любопитен за това какви идеи ще достигнат до мен.
Как успяваш да излезеш от себе си и да бъдеш на сцената в ролята на някой друг. Излизаш на сцената с друг пол, друга възраст. Как изкарваш от себе си не само наизустени реплики, но и емоция?
Лесно ми е да излизам от себе си. На мен това ми е част от живота. Днес съм мъж, утре жена. Днес съм слон и змия, а утре ще съм в мюзикъл. Това са ми в момента ролите, това ми е животът. Събуждам се като Ei Bo, но след това започвам да се приготвям да вляза в обувките на героя ми. Обичам усещането да съм извън себе си. Тази професия си носи малко раздвояване. За мен е добре дошло, не ми пречи, а ми дава смисъл.
Много е важно обаче да не губиш себе си. Докато съм актьор продължавам да се развивам и като личност.
Танцуваш, пееш, снимаш, вечер ставаш „леля“, след това „супермам“, имаш представления, как съчетаваш всичко едновременно?
Моето не е изключение, занимавам се с пет неща едновременно, а само в театъра участвам в 10 представления. Познавам още много колеги и са също толкова заети, това е нещо, което общност, което ни мотивира. Разкошно е като виждам хора, които си обичат работата. Искам да дам едно послание – обичайте си работата, ако не я обичате – намерете работата, която обичате. Много е важно да обичате това, което работите и да работете това, което обичате.
За броя на представленията в момента съм достигнал личен рекорд. Приятно ми е да се срещам с различни екипи, различни колеги-актьори, различни режисьори. Така човек става все по-подготвен, учи се на типове режисура, учи се на рефлекс. Всяко едно от представленията си има собствен заряд.
Какво е театърът за теб?
Аз без театър съм загубен. Няма как да съществувам. Не мога да изляза от това, а и не искам. Знам какво правя и знам защо. Имал съм дни, в които всеки ден съм на сцената, например шест поредни дни. Мечтал съм за това преди, но не се е случвало.
Може би малко хора знаят, че ти имаш и песен - "Като цунами". Как се роди тя и какъв е пътят ти към музиката?
Пътят ми към музиката е бавен, но това се различава от всичко, което правя. Музиката в моя живот и в частност песните са нещо, което върви най-бавно от всичко, а е от най-отдавна. Това е първото нещо, което съм искал. Искал съм да имам песен преди всичко останало. А това дойде много късно. Различавам го от всичко друго. Не може всичко да върви гладко, а и не бива. Втора песен ще има със сигурност, най-вероятно догодина. Ще има трета, четвърта, ще продължавам, няма да спра.
Има ли нещо, което ти предстои и чакаш да покажеш на аудиторията си?
Това, което ми предстои, надявам се до няколко месеца да е факт, е едно от най-важните неща, които съм предприемал в живота си. Още от ученик съм си казвал, че някой ден ще искам да имам книга, но съм си мислел, че ще е когато навърша 30 години. Нямам 30, но дойде време за това. Докато си мислех, че не съм готов, в крайна сметка процесът стартира. Интересен ми е процесът на книгоиздаване. Когато я взема в ръце ще знам, че оттук насетне всичко е в ръцете на читателите. Нямам търпение те да прочетат всичко това, което съм оставил в тази книга. Този дебютен роман ще ми промени живота.