Понеделник, 15 Юли 2024
           
Коментари

Защо „глобалният юг” трудно проявява съчувствие към Украйна

   
Защо „глобалният юг” трудно проявява съчувствие към Украйна

Огнян Минчев

Защо „глобалният юг” трудно проявява съчувствие към Украйна в борбата й срещу руската агресия? Има поне няколко значими отговора на този въпрос – традиционни отношения с Русия от съветската епоха, политическа близост на антизападна основа, практични интереси, свързани с международното присъствие на Москва в „Третия свят”... Един от възможните отговори обаче системно се подценява – дори от самата международна информационна стратегия на Украйна: подкрепата за Киев от страна на Запада проектира руската агресия като конфликт между самия Запад и Русия, която се възприема като „приятелска” антизападна сила. За постколониалните нации Европа е доскорошния колонизатор, чиито интереси са свързани с потискането и ограбването на подчинените нации по света. Украйна е в Европа, подкрепяна е от европейските сили – и САЩ, а Русия все по-упорито се самопропагандира като „велика сила” от „глобалния юг”. 

Ние не можем да очакваме от Париж, Лондон, Брюксел, та дори и от Вашингтон, да подчертават принципната разлика в историческата съдба на Украйна и на постколониалния Запад. Западните общества днес имат „постколониален комплекс” за срам от извършеното в колониалната епоха, а Вашингтон – последователно антиколониална сила в историята – на много места по света се възприема като световен хегемон, практикуващ политики на глобален неоколониализъм. Централна и Източна Европа са част от Европейския съюз, част от НАТО – а Украйна се стреми да стане част от тази общност... Е, тогава, нека Западът се погрижи за себе си. А „глобалният юг” е нещо различно. Там Москва ще продължава да пропагандира своята общност с него и с целия „Трети свят”. 

Страните от Централна и Източна Европа, постсъветските общества трябва да започнат мащабна информационна кампания в „Третия свят”, която да разясни и да популяризира истинската история на тази част от Европа. Ние не сме част от колониалната история на Запада. През цялата модерна епоха – и дори преди нея – народите на европейския Изток са жертва на системна имперска колонизация от страна на Руската империя, на Хабсбургите, на Прусия и Германия. Югоизточна Европа живее пет столетия под Османско колониално владичество. „А, вие сте християни...” чувал съм често от представители на ислямския свят – „вие християните столетия сте потискали света на исляма...” Не господа, ние на Балканите сме християни, които пет столетия са били потискани от света на исляма – от най-голямата ислямска империя в историята, Османската империя. 

Украйна е древна народностна общност, чиято идентичност е потискана и размивана от колониални инвазии на нейните мощни съседи – преди всичко от страна на Московия и наследилата я Руска империя. Украйна, подобно на чехи и словаци, след 18 век – на поляци, на българи и сърби, е страна живяла под многовековно колониално потисничество от страна на могъща съседна империя. Разликата между Украйна и Индия е в това, че през 1947 г. Индия получава своята независимост – и е призната като независима страна. Докато Украйна, Молдова, Беларус и други части от Руската империя и до ден днешен се считат от Москва за нейни „изконни притежания”. В Уайтхол никога не са заявявали, че не съществува индийска идентичност – или идентичности. Париж и Брюксел и в най-репресивните епохи на своето колониално владичество не са си и помисляли, че Сенегал или Конго са „неразличими” в рамките на френската или белгийската идентичност. За Москва навсякъде, където стъпи руския ботуш е „русский мир”...

През Първата световна война рухнаха европейските континентални империи – Руска, Германска, Хабсбургска, Османска – и Старият континент се преконфигурира като „Европа на нациите”. Но Третият райх зачеркна тази конструкция и тръгна на завоевателен поход, подчинявайки отново страните от Централна Европа – заедно с останалата част от континента. Руската империя бе преоснована като Съветски съюз и преподчини народите, включени в нея преди болшевишката революция. След разгрома на нацизма, сталинистка Москва създаде своята най-обширна колониална империя от Берлин до Владивисток. „Третият свят” трябва да бъде информиран, че Изтокът на Европа се еманципира от колониално владичество десетилетия след Африка и Азия – едва в началото на 90-те години. Агресията срещу Украйна е свидетелство за това, че в източната част на Европа деколонизацията не е приключила. Нещо повече – Кремъл си поставя за цел да реколонизира максимално обширни пространства в Изтока на Европа, възраждайки своята отшумяла имперска мощ в 21 век. 

„Глобалният юг” трябва да разбере максимално бързо, че Русия не е негов приятел, макар че се противопоставя на Запада и е готова да воюва с него. Когато командосите на „Вагнер” сменят режима в Нигер и разчистват политическото наследство на Франция в Ниамей, страната не става независима. Тя просто попада под по-брутално и по-трудно преодолимо, по-ограбващо господство от страна на Русия. На Африка и Азия им предстои твърде скоро да се запознаят с тази истина – поне тези части от тях, които не са опитвали последиците от едно имперско господство на Москва. Ислямският свят трябва да осъзнае, че отношенията между християнство и ислям далеч не се изчерпват с колонизирането на Изтока и Северна Африка от християнска Европа. В продължение на векове ислямската Османска империя е владяла християнски народи в южна и източна Европа и ги е третирала като „втора категория” поданици – подобно на всички други колонизирани народи по света.

Тези неща са известни на историята, но това не е достатъчно. Една истина става политически факт тогава, когато бъде изречена, формулирана и поставена като аргумент в идейното и ценностното съперничество между различните нации на международната сцена в реално, в сегашно време. Нациите на Централна и Източна Европа имат дълга да присъстват в международния дебат с пълната истина за своята историческа съдба и – особено – с пълната истина за историята на руското колониално владичество над множество народи – включително европейски народи. Агресията срещу Украйна не е „реванш” на Московската сатрапия, присламчила се към „глобалния юг” срещу нелюбимия на постколониалния свят Запад. Агресията срещу Украйна е брутално продължение на най-безмилостния имперски колониализъм, наследен от модерната история на света, насочен срещу една страна, която е жертва на колониално владичество от столетия.

Faktor.bg