Как политически аутсайдери печелят избори в интернет

Двама политически аутсайдери ще заемат места в Европейския парламент, възползвайки се от силата на социалните мрежи.

Един от тях е изключително популярен, на пръв поглед напълно безгрижен "ютюбър" от Кипър. Другият е безочлив, маргинален представител на крайната десница в Испания, който се обявява против нелегалните имигранти. И двамата са нови членове на Европейския парламент благодарение на умелото използване на социалните мрежи. 

Публикуващият видеоклипове за платформите "ЮТюб" и "ТикТок", Фидиас Панайоту е 24-годишен кипърец без политически опит и без официална диплома за висше образование, който благодарение на своята популярност в интернет средите, както и на обществения гняв срещу политическия елит на страната, спечели едно от шестте места, отредени за Кипър в Европейския парламент.

Той заяви, че ще продължи да използва социалните медии "като най-голямото си оръжие", когато официално започне новата си работа като законодател в Брюксел и Страсбург.

Фидиас, към когото всички се обръщат с първото му име, получи забележителните един на всеки пет гласа, подадени на изборите на 9 юни, без да бъде подкрепен от нито една политическа партия - досега смятано за задължително условие за избирането на кандидат в политическа надпревара в Кипър.

Той предизвика сътресения в кипърската политическа система, като проведе кампания, в която не зае никакви политически позиции, не даде никакви обещания и дори не представи програма за своето управление. 

"Изглежда, че сега хората са гладни не за политически позиции, а за истински хора, които не лъжат, а казват истината", каза той пред Асошиейтед прес в интервю на английски език, който е и най-често използваният в публикациите му език.

Докато Фидиас избягваше заемането на категорични политически позиции и вече е широко известен с онлайн подвизите си, испанецът Алвисе Перес бе почти неизвестен, докато не се възползва от тирадите си в "Инстаграм" и "Телеграм" срещу предполагаемите рискове от имиграцията. Той също така се обяви срещу твърденията за широко разпространена корупция сред политиците, за да може партията му да спечели не едно, а три от 61-те места, които Испания получава в Европейския парламент.

Общото между Алвисе и Фидиас е, че и двамата са улучили право в целта благодарение на майсторството си в социалните мрежи, чрез което да спечелят подкрепа сред младите хора, много от които до този момент може би са били безразлични към политиката.

"Това не е само испански феномен и не става въпрос само за един ютюбър в Кипър", казва пред АП Стивън Форти, професор по история в Барселонския автономен университет и експерт по крайната десница.

Форти заяви, че създаването на "цифрови субкултури" около нетрадиционни кандидати е имало решаващо значение за възхода на бившия американски президент Доналд Тръмп в Съединените щати. По-скорошен пример за тази тенденция е и Хавиер Милей в Аржентина, както и крайнодесни фигури в в цяла Европа. Но тази динамика се засилва от тенденциите в социалните мрежи, които все повече се основават на видеосъдържание.

"По-новите видове цифрови платформи като "ТикТок" и "Инстаграм" очевидно ускориха фрагментацията на политиката", казва Форти, тъй като помагат на крайната десница да постигне двете си основни цели - да разпространява много бързо идеите си и да се представят за обикновени, нормални хора.

През последните пет години Фидиас увеличава популярността си със скандални видеозаписи, в които показва как харчи пари във Виетнам, живее безплатно една седмица на летище и се погребва жив в продължение на 10 дни.

Според Фидиас, който има над 5 милиона последователи във всички социални мрежи, този онлайн отпечатък му е послужил добре, когато е решил да се включи в предизборната надпревара. Той казва, че е научил правилата на играта в социалните мрежи чрез метода на проба и грешка и е разбрал какво кара видеоклиповете да стават "супер известни" онлайн.

"Първоначално не ми харесваше това, което виждах в политиката. Така че, ако не ви харесва това, което виждате, мисля, че трябва да се превърнете в промяната, която искате да видите", казва Фидиас.

Сам по себе си той признава, че популярността му в интернет пространството само е дала възможност на част от кипърските избиратели, които са дълбоко разочаровани от предполагаемата корупция в партийната система, която от десетилетия работи на принципа "услуга срещу глас", да изразят гнева си и да порицаят политическата каста в страната.

"Ще бъде лъжа, ако кажа, че причината са само социалните мрежи. Мисля, че те изиграха най-голяма роля, но това беше начин да се види какъв съм в действителност", казва той.

Николас Пападопулос, лидер на центристката Демократическа партия (ДИКО), която изгуби единственото си място в Европейския парламент, заяви пред кипърското държавно радио миналата седмица, че вотът ясно е изпратил "послание на разочарование, протест, отчаяние и гняв", насочено към цялата политическа система на страната.

Политическият анализатор Харидимос Цукас се присъедини към мнението на Пападопулос, заявявайки, че всеки пети кипърски гласоподавател е искал да изрази мнението си, като "се противопостави на политическата система, не само в знак на протест, но и за да изрази отвращението си по един показен начин".

Алвисе, което не е истинското му име, а псевдоним, също успешно се възползва от политическата атмосфера. Той се кандидатира с партия под името "Празникът свърши" (на испански: Se Acabo La Fiesta, SALF) и с логото на нарисувана катерица с маска на Гай Фокс - отдавна асоцииран с различни т.нар. антисистемни движения. Фокс е англичанин, който на 5 ноември 1605 г. се опитва да взриви британския парламент. 

Форти казва, че Алвисе подобно на Милей, иска да се свърже с младите хора, като им създаде образ на забавен тип и на бунтар. Но той предупреждава, че забавната обвивка има за цел да предаде твърдолинейно послание.

Самият Алвисе се обявява за почитател на президента на Салвадор Наиб Букеле и казва, че би искал да построи огромен затвор като този, който издигна лидерът на централноамериканката страна. Голяма част от публикациите му са насочени към разпалване на страховете от имиграцията, дори когато икономическите власти на страната твърдят, че са необходими повече чуждестранни работници, за да се подкрепи държавната пенсионна система.

"На реколта от домати от някоя зеленчукова градина сега са й нужни повече документи, за да напусне страната, отколкото са необходими на нелегален имигрант да влезе в страната", заяви Алвисе пред шумно множество от негови поддръжници, след като партията му спечели над 4 процента в изборите за Европейски парламент в Испания, събирайки около 800 000 гласа. 

Алвисе шокира испанската крайнодясна партия "Вокс", която спечели шест места на изборите за Европейски парламент, но вероятно щеше да се справи много по-добре, ако Алвисе не бе стартирал своята кампания.

Докато реториката на Алвисе говори за стремеж към нелиберално управление, Фидиас вижда в неочаквания си триумф обрат в демокрацията, който води до по-пряка връзка между избирателите и кандидатите, които те избират. Според него социалните мрежи овластяват гражданите, като им дават реален, пряк глас, "а не само да следват това, което се казва по телевизията".

"Те могат да коментират видеоклипа, да го споделят, да направят друг видеоклип и да отговорят на него. Така че това е един вид по-директна демокрация", каза той за своя начин на действие.