Огнян Минчев*
За да оценяваме по същество политическата ситуация, създадена в резултат на изборите е необходимо да чуем политическите лидери. От снощи насам те оставиха нашего брата - социолози, политолози, анализатори - в незавидната роля да правят сметките без кръчмаря. Верно, колективният кръчмар е здраво оцапан и се чуди какво да облече, че да поприкрие факта преди да излезе пред камерите. Това е ненужна деликатност - всички знаем за какво оцапване става дума - и като количесто, и като качество.
Когато не си си свършил работата - клиентите ти се сърдят, гонят те, съдят те - и си намират други майстори. В политиката другите майстори
все по-често са фокусници,
които играят роля. Не че могат да свършат нещо - да зидат, да шпакловат, да бъркат бетон - но са добри имитатори. Идват с големи лопати, с големи обещания и отново излъганите мющерии скоро се оказват в още по-голяма беда, отколкото са им натворили предните - "системните" майстори, дето също много им знае устата. Само че бедата е сторена - строежът е крив, зарязан и пробит. А клиентът пак си е платил - и пак не е получил нищо от това, което е поръчал.
Дотук с метафорите. Допреди два месеца имахме правителство, търпелив народ, положително очакване нещо да се свърши - нещичко. Големите майстори на "сглобката" се фръцнаха и събориха и без това паянтовото подобие на обща сграда за държавата. Причините сме ги обсъждали многократно - те могат да послужат за обяснение, но не и за извинение. Събориха сглобката... Тарикатите се наиграха, реформаторите зарязаха художественото оформление на сградата, на която и грубата зидария не бе довършена. Колективният №КОЙ отново се оказа
единствения печеливш
от разпада на това единствено възможно правителство.
Днес е късно за аргументи "какво би станало ако..." Станалото станало. В Париж Макрон болезнено изгуби европейските избори в полза на мадам льо Пен... И веднага обяви нови парламентарни избори. Така се прави. Първо, защото това са правилата на демократичното управление. Второ, защото форсирането на ситуацията, с всички последващи рискове, избягва най-лошия възможен резултат - гниенето на статуквото, което с едни следващи редовни избори ще бъде още по-сурово наказано.
Каква е поуката от френската политическа драма за нас самите?
Политическите лидери в България трябва да поемат отговорност за управление, което да спаси малкото останало доверие на гражданите. Те вече масово отказват да участват в несериозния политически карнавал. Голяма част от тях отказват да присъстват, а останалите все по-често овластяват шутовете на карнавалната сцена - ей така, напук. Опитайте се пак да се скатаете, господа политически лидери! Опитайте се да ритнете празната консервна кутия надолу по пътя към есента, към нови парламентарни избори - седми поред за три години. Там ви чака истинското наказание за безхаберност и безотговорност...
Някой да не се обърка - говорим за лидерите, а не за тези, които са случайно и нелепо назначени за политически лидери. Тези, последните, е време да си ходят. Ама няма оправдания, няма аргументи - "Не стана защото..." Щом поръчката на клиента - колективния гражданин - не е изпълнена, вдигайте си чукалата и си отивайте. Стига сте се правили на такива, каквито не сте!
